Решение № 372 от 07.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. гр. Стара Загора,, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20265530202217 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ********* год. издадено от ВПД началник група в *********, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Е. П. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят изпраща упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и молбата за отмяна на издаденото НП.

Претендират се разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 256 евро.

Наказващият орган е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представя писмено становище чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като прецени доводите и становищата на страните ведно със събраните доказателства и служебно провери правилността на издаденото НП, приема установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция.

Жалбата е основателна.

Жалбоподателят е правоспособен водач на моторни превозни средства, категория В АМ и има регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата – виж лист 14 –18 от делото.

На ********* г., около 18 часа, в ********* на кръстовището с улица „*********“, в посока изток – запад, жалбоподателят управлявал лек автомобил „********* и му е извършена проверка от контролните органи.

При проверката е установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, собственост на *********, е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от *********

Във връзка с установеното при проверката на жалбоподателя е съставен и връчен АУАН, Серия АД, № *********/*********г., за това, че на ********* г., около 18 часа, в ********* на кръстовището с улица „*********“, в посока изток – запад, управлявал МПС лек автомобил „*********, собственост на *********, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред– нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Собственикът на автомобила на 16.03.2026 г. е представил на проверяващите органи сключена нова полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от 16.03.2026 г. 10,34 часа.

Жалбоподателят понастоящем е на 44 г. и видно от представеното по делото експертно решение № ********* на ТЕЛК - Стара Загора, от преди навършване на пълнолетие, е пенсионер по инвалидност втора група в състояние на пожизнена практична вродена глухонемота.

Същият контактува с хората само чрез жестов език или чрез писане.

Обстоятелството, че жалбоподателят не може да чува и да говори е лесноустановимо.

Полицейските служители при извършване на проверката на ********* г., след като са установили този факт, в съответствие с изискванията на чл.84 2 от ЗАНН във връзка с чл. 395з от НПК е следвало да извикат преводач на български жестов език. По делото няма данни това изискване да е било изпълнено. Вместо това служители на 01 РУ - Стара Загора са съставили и връчили на жалбоподателя АУАН серия АД № *********/*********г., за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП за управление на служебно дерегистриран автомобил.

При разглеждане на административната преписка и извършена в хода й проверка, всички материали по преписката на Първо РУ са изпратени в Районна прокуратура - Стара Загора с оглед преценка за данни за престъпление от общ характер /по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК/.

Прокурорът от РП - Стара Загора, след като се е запознал с материалите по преписката, с постановление от ********* е отказал да образува наказателно производство, прекратил е преписка № ********* г. по описа на РП - Стара Загора и е изпратил на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора постановлението ведно с материалите по преписката за продължаване на административно наказателното производство по съставени АУАН Серия АД, № *********/*********г. и АУАН Серия АД, № *********/********* г.

Установено е, че на собственика на процесното МПС не е изпращано уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Прокурорът е приел, че липсва умисъл за извършване на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация и се касаело за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на посоченото постановление за отказ да се образува наказателното производство по прокурорска преписка вх.№ *********г. на РП - Стара Загора е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа на приобщените по делото и приети с определение писмени доказателства – наказателно постановление; заповед ********* г.; справка за нарушител/ водач; справка за собственост на МПС; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ********* По делото не са налице доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

3

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на ********* г., около 18 часа в ********* на кръстовището с улица „*********“, в посока изток – запад, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „********* собственост на *********, което МПС е било със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от *********

Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП сочи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство". Регистрацията се прекратява служебно след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат и чл.143 ал.10 от ЗДвП и чл.18б ал.2 във връзка с ал.1 т.8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140 ал.1 вр. с чл.143 ал.10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС – чл.143 ал.10 от ЗДвП и чл.18 т.2 вр. с чл.18 б ал.1 т.8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК. Посочено е, че това става след уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срока, в който той следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на МПС-то да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от липсата на ангажиране на 4 доказателства в обратния смисъл. Именно поради това и в чл.143 ал.10 от ЗДвП, и в чл. 18б ал.3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано уведомяване на собственика.

Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска отговорност", за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на чл.26 ал.1 от АПК за започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.

Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на АПК.

От Гаранционен фонд е било изпратено уведомление до Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Стара Загора. Въз основа, на същото и на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП регистрацията на процесния автомобил е служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност“.

По преписка №********* г. на РП - Стара Загора е установено, че липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС.

При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл.143 ал.6 от ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор „Пътна полиция“ е елемент от фактическия състав на доброволната дерегистрация.

В случая, освен, че при съставяне на АУАН автомобилът е бил с регистрационни табели, наказващият орган не е събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК. Установява се, че собственикът на процесното МПС не е бил изрично уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин. Този извод е възприет и в постановленито на прокурора за отказ да образува наказателно производство и по настоящото дело няма доказателства в подкрепа на противното.

Съгласно чл. 6 ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това 5 деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя /който не е собственик на процесното МПС/, което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл.143 ал.10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение у жалбоподателя.