Решение № 103 от 27.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Велико Търново, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201679 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят „Меф Лоджистик“ ООД е обжалвал Електронен фиш № 8506247022 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" – София, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП / и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева /1278.23 евро/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Заема се писмено становище за отмяна на ел. фиш като незаконосъобразен.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Заема се писмено становище за потвърждаване на ел. фиш като законосъобразен. Претендират се и разноски, както и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Жалбата е основателна.

С процесния електронен фиш № 8506247022 се претендира извършено на 29.03.2023 г. от жалбоподателя „Меф Лоджистик“ ООД нарушение по чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева /1278.23 евро/. Заснемането на движението на 1 описаното в електронния фиш ППС е извършено на 29.03.2023 г. с ел. устройство № *****. От представената по делото справка от история на обработка на нарушение № *** е видно, че процесният електронен фиш е издаден не по-рано от 07.11.2023 г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис.

Гореизложеното обосновава правен извод, на първо място, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и предизвикало нови усилия в осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.

Това е така, защото съгласно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., приложимо към настоящия казус, се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, то срокът по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН е започнал да тече от датата на заснемане на процесното ППС – *** г. Срокът е изтекъл на 29.09.2023 г. В разглеждания казус срокът по чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН е изтекъл преди датата на издаване/съставяне/подписване на 07.11.2023 г. на обжалвания електронен фиш, представляващ аналог на наказателно постановление, защото и двата акта на наказващия орган са приравними помежду си по правни последици, независимо от относимата към тях различна административнонаказателна процедура.

На следващо място е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Това е така, защото съгласно процесуалният ред, разписан в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията – ДВ, бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., приложима и действаща към момента на издаването на обжалвания ел. фиш от административнонаказващия орган: "При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, 2 определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по акона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура.“ С последващото изменение на горецитираната разпоредба /ДВ, бр.

13/13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, процесуалният обхват на нормата е разширен и до нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП.

Тоест, към релевантния момент, в който се е развило административнонаказателното производство процесуалната разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП изрично е визирала издаването на ЕФ само за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , установени и заснети от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

Процесуалната норма на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в редакцията, действаща до 13.02.2024 г. е ясна и изчерпателна – тя визира само нарушенията по чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, отнасящи се до винетните такси. В нея липсва позоваване на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който урежда различна хипотеза – незаплащане на дължимата тол такса от собственика или ползвателя на превозното средство.

Разпоредбите на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП уреждат два различни състава на административни нарушения, които се отличават както по обективните си признаци, така и по субектите на отговорност. В първата хипотеза – по чл. 179, ал. 3 ЗДвП – нарушението се изразява в неплащане на винетна такса от водача на моторното превозно средство като отговорността се носи лично от него. Втората хипотеза – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП касае неплащане на пътна такса по система за таксуване на база изминато разстояние (тол такса) и ангажира отговорността на собственика или ползвателя на превозното средство, а не на водача.

Това разграничение произтича от различния предмет на регулиране и различния обществен интерес, който всяка от тези материалноправни разпоредби защитава. В първия случай законът цели да обезпечи изпълнението на задължението за предварително заплащане на винетна такса за ползване на пътната инфраструктура от всички пътни превозни средства, 3 докато във втория случай целта е да се гарантира точното и пълно заплащане на дължимата тол такса, определяна въз основа на изминатото разстояние, категорията и техническите характеристики на тежкотоварните автомобили.

Следователно, съдържанието и механизмът на двете нарушения са различни, както и степента на обществена опасност и видът на участника, спрямо когото се ангажира отговорност.

В разглеждания казус от съществено значение към инкриминираната дата и до 13.02.2024 г. е и съотношението между нормите на чл. 189е от ЗДвП и чл. 189ж ЗДвП. Двете разпоредби уреждат самостоятелни процесуални механизми за различни категории нарушения. Чл. 189е от ЗДвП въвежда реда за установяване и санкциониране на нарушения, свързани с тол системата и заплащането на пътни такси на база изминато разстояние, като изрично предвижда съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Този ред е приложим към нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Обратно, чл. 189ж от ЗДвП урежда реда за съставянето и издаването на електронен фиш, приложим единствено към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, свързани с винетните такси. Тази съпоставка показва, че законодателят съзнателно е предвидил различен процесуален ред за двете категории нарушения – за винетните по чл.

179, ал. 3 от ЗДвП е приложим облекченият ред на електронния фиш, а за тол таксите по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП – общият ред на АУАН и НП. Това разграничение е съзнателно и нормативно оправдано. Законодателят е преценил, че различните видове такси предполагат различен контролен механизъм и различни процесуални гаранции.

Следователно административният орган няма право по свое усмотрение да избира между двата режима и да прилага по-облекчения ред по чл. 189ж от ЗДвП при липса на изрична компетентност да използва този ред за конкретния състав на нарушението.

Поради това не може да се приеме, че за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП се прилага по аналогия процесуалният ред, предвиден в чл. 189ж от ЗДвП за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Различието в субекта и в предмета на защитаваното обществено отношение изключва възможността двете хипотези да се третират по един и същи процесуален ред. Законодателят е преценил, че при нарушенията, свързани с винетните такси е оправдано използването на опростена електронна процедура с издаването на ел. фиш, 4 докато при нарушенията, свързани с тол системата, се изисква по-сложен и индивидуализиран процес, който гарантира участие на санкционирания субект в процедура по общия ред чрез издаване на АУАН и НП.

Ето защо в разглеждания казус заснетото в случая нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН и санкционирано чрез издаване на НП, т. е. по общия ред на ЗАНН.

Следователно е било процесуално недопустимо съставянето на ЕФ.

Издаването на електронен фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП представлява прилагане на неприложим специален процесуален ред, което обуславя незаконосъобразност на акта като постановен в съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Процедурата по издаване на електронен фиш представлява изключение от общия ред на административнонаказателното производство. Тя дерогира принципа на двуфазност, установен в ЗАНН, при който санкционираното лице има възможност да направи възражения срещу акта за установяване на административно нарушение по чл. 44 от ЗАНН и да представи доказателства пред наказващия орган преди издаване на наказателното постановление. В процедурата по чл.189ж от ЗДвП тази възможност е изключена. Поради това в разглеждания казус прилагането на процесуалния ред за издаването на електронен фиш извън изрично предвидените от закона хипотези е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Процесуалните норми следва да се тълкуват стриктно и ограничително. Разширителното или аналогично им прилагане в административнонаказателния процес противоречи на принципа на законност, изразен в чл. 1, ал. 2 ЗАНН , според който административните нарушения и наказания се установяват и налагат само по ред и в случаите, предвидени със закон.

Следователно съдът не може да приеме, че чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обхваща и нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, тъй като това би означавало да се въведе по-неблагоприятен процесуален ред без изрично правно основание.

Несподелим от настоящата съдебна инстанция е правен довод на въззиваемата страна, че електронният фиш не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове към АУАН и НП и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . И това е така, защото приемането за електронния фиш на последици, различни от 5 установените за наказателното постановление би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Съкратената процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.