Решение № 4244 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4244 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20221110206638 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на А. И. Г., чрез адв. Т., срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г. в 06 РУ-СДВР, издадена от К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР.

В жалбата и в с.з. се излагат съображения за незаконосъобразност и немотивираност на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Посочените фактически основания в заповедта за задържане били изключително неясни, което затруднявало правото на защита. Задържането отделно било несъразмерно и несъответно на целта на закона. Моли се за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложено пълномощно.

Ответникът К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява, като се представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразно. Възразява се за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение и се претендира юрисконсултско такова.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г. в 06 РУ-СДВР, издадена от К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР, жалбоподателят А. И.

Г. бил задържан на 02.05.2022 г. в 21:15 часа в арестните помещения на 06 РУ-СДВР – обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от приложените в оригинал обжалвана заповед (видно от която Г. е бил освободен на 03.05.2022 г. в 16:00 часа), декларация от задържания, протокол за обиск и извлечение от книгата за задържани лица, водена в 06 РУ1 СДВР.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган (видно от представено за съдебното следствие заверено копие от Удостоверение рег. № 513р-57628/22.06.2022 г. за това, че съгласно заповед № 513з-9722/27.12.2016 г. на директора на СДВР мл. инспектор К.

С. С. е бил преназначен на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ на 06 РУ-СДВР), в пределите на материалната му компетентност.

Оспореният административен акт обаче е незаконосъобразен по същество, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В графата за фактическите основания за задържането е посочено:

„установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а от НК“.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочването на фактическите и на правните основания за задържането.

Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т.

4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен, поради неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т.

2 АПК и, съответно, издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задължава органа по издаване на административния акт да посочи накратко обективните характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна квалификация. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване на заповедта и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В случая обаче не се твърди за наличие на данни за осъществено от задържаното лице престъпление, а за задържане с оглед „установяване на съпричастност“. Така използваната текстова формулировка, освен че не може да се оприличи на наличие на данни за извършено от задържания престъпление, създава внушението, че задържането в арестните помещения на всяко лице, обект на полицейска проверка, е задължително условие за установяване на авторството на определено престъпление, независимо от наличието или не на данни за това, което е неприемливо и незаконосъобразно.

На следващо място, допустимо е мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, към който да има препращане в самата заповед за задържане.

Такова препращане в атакуваната заповед обаче липсва. На съдебното следствие бе приобщено в копие БП № 711/22 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 12354/22 г. по описа на СРП, видно от което при извършена на 02.05.2022 г. полицейска проверка в лицето Алекс Цветков Здравков са били установени забранени от закона вещества – зелена тревиста маса, която Здравков е предал с протокол за доброволно предаване. Съгласно експертна справка, предаденото от Здравков вещество представлявало коноп с нетно тегло 0,40 грама, на стойност 2,40 лева. С постановление на СРП от 09.05.2022 г. наказателното производство е прекратено, поради малозначителност по аргумент от чл. 9, ал. 2 от НК.

При проверката Здравков бил придружаван от двама негови приятели – Симеон Иванов и жалбоподателя А. Г.. Допуснат като свидетел и разпитан на съдебното следствие, 2

Симеон Иванов потвърждава, че полицейската проверка е обхванала общо пет човека, сред които и самия него, като били установени наркотици единствено у Алекс Здравков. Горните факти сочат, че освен липса на посочени ясни и недвусмислени фактически основания, изготвянето на обжалваната заповед и задържането на жалбоподателя за 24 часа е било напълно необосновано и без реални данни за извършване на престъпление от негова страна.

По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, видно от което жалбоподателят е заплатил на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (съобразно и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), СДВР следва да заплати на А. И. Г. сторените от последния разноски в общ размер на 500 лева, доколкото същите кореспондират на минималните стандарти, заложени в Наредбата.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г. в 06 РУСДВР на А. И. Г., издадена от К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР ОСЪЖДА СДВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на А. И. Г. направените от последния разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3