Решение № 1001 от 16.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК и насрещен иск с правно основание по чл.23 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по искова молба предявена И. К.

К. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Ш, ул.“Ж С“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46, чрез адв. М М от АК-П със съдебен адрес гр.П, ул.“************“ № 3б, ет.3, ап.11 срещу „К“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“В“ № 146, (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С Я и „*******“ ЕООД с ЕИК ********** с адрес гр.София, бул.“В“ № 146, (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И М Ш.

В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. между ищцата и първия ответник бил сключен Договор за потребителски кредит № *******. С договора кредитодателят предоставил на ищцата сума от 2 200 лв., при срок за погасяване 24 месеца, като следвало да бъде върната обща сума в размер на 3 686.57 лв. В чл.4.1 от договора било предвидено, че кредитополучателят следвало да сключи Договор за поръчителство с „*******“ с цел обезпечение на кредита. Ищцата и втория ответник сключили Договор за поръчителство на **/**/****г., с посочено в него възнаграждение от 1966.75 лв. Ищцата счита 1 договора за кредит за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4.1 от договора е нищожна на същите основания, във вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Основния аргумент е, че в договора е посочен приложимия лихвен процент, но не са посочени условията по прилагането му, а именно дали е фиксиран или променлив. Липсва отбелязване на дължимото договорно възнаграждение по договора и съотношението му с главницата, както и такса гаранция. С това са нарушени правата на потребителя, за който е неясно дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Също така погасителния план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не са индивидуализирани отделните вземания за главница, договорна лихва и такса гаранция по пера. В ГПР е следвало да се включат всички разходи по кредита, а в договора е посочено ГПР като абсолютна стойност. От това не става ясно дали в ГПР е включено възнаграждението по договора за поръчителство или не. Ищцата счита, че в ГПР е следвало да се включи това възнаграждение, доколкото сключването на договорът за поръчителство е задължителство условие за предоставянето на кредита.

Отделно от това ответниците били и свързани лица, доколкото първия ответник бил собственик на капитала на второто ответно дружество, като уговореното възнаграждение за поръчителство се разпределяло като печалба за „Кредсимо“ ЕАД и това допълнително оскъпявало договора за кредит.

Същевременно посочването на ГПР, който не е реално прилагания е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Нищожността на отделните части на договора в случая не биха могли да бъдат заместени по право, тъй като посочването на ГПР е въведено като изрично изискване по закон. Сочат се доводи за нищожност на чл.4, ал.1 от договора, а именно че същата накърнява добрите нрави и води до неравнопоставеност на страните, с което е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗПК.

По отношение на нищожността на Договорът за поръчителство, си счита че накърнява добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на насрещните престации и нарушава добросъвестността. Възнаграждението от 1966.75 лв. се заплащало без потребителя да получава нещо насреща, а още повече, че потребителят е принуден да го сключи и то с предварително избрано дружество. Същевременно възнаграждението е следвало да бъде 2 отразено в ГПР, а и дружествата както е посочено по-горе са свързани лица.

В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски кредит, а в условията на евентуалност на клаузата на чл.4.1 от договора за кредит, както и недействителността на Договора за поръчителство.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на „К“ ЕАД, като се счита, че исковете са неоснователни.

Ответникът не оспорва възникването на облигационни правоотношения между страните въз основа на договора за кредит, както и че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР и че главницата е условена изцяло. Оспорва се обаче, че за потребителя било задължително условие да сключи договора за поръчителство, за да му се предостави кредит.

Считат, че в процесния договор за кредит ясно и недвусмислено бил посочен ГПР, общата дължима сума и допусканията използвани при изчисляването на ГПР. Възнаграждението по кредита за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ответникът не е имал информация за размера на възнаграждението по договора за поръчителство, че да бъде включван като разход в ГПР. Твърди се, че договорът за поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Свързаността между ответниците, дори и да е налице, не влечала недействителността на договорите, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която длъжникът дължал възнаграждение на другия ответник. В заключение се моли за отхвърляне на исковете.

В срока за писмен отговор е депозирана насрещна искова молба, с която се иска в случай на признаване недействителостта на договорите осъждането на ответника по НИМ за сума от 2 290.26 лв., представляваща чистата стойност на кредита по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на НИМ до окончателното изплащане на вземането. В отговора по насрещната искова молба се излага, че недействителността на договора за заем водила до неоснователност на насрещната искова претенция.

В писмения отговор на втория ответник „*******“ ЕООД не се оспорва 3 възникването на облигационни правоотношения между ищцата и „*******“ ЕООД по повод сключен Договор за поръчителство. Доколкото договорът за поръчителство е сключен след сключването на договора за кредит, то параметрите на втория са вече уговорени и възнаграждението за поръчителя няма как и не следва да бъде включено в ГПР. Избора на ищцата да бъде обезпечен кредита е направен от нея и изцяло доброволно. В заключение се моли да бъде отхвърлен искът, като неоснователен, като се претендират разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не изпраща и представител. Депозирано е становище, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се излагат и доводи по съществото на спора и във връзка с възнаграждението на адвоката. Моли се за уважаване на исковете и се прави възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение.

В съдебно заседание за ответника „К“ ЕАД не се явява представител, като се депозира становище за даване ход на делото и се поддържа писмения отговор и се моли за отхвърляне на иска срещу тях.

Ответникът „*******“ ЕООД в писмена молба моли да бъде даден ход на делото и се излага становище по същество.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен от ответника „К“ ЕАД Договор за кредит № ******* от **/**/****г. дружеството предоставило на ищцата сума в размер на 2 490.26лв., от които предоставен кредит 2200 лв. и застрахователна премия от 290.26 лв.. Сумата била предоставена за срок от 24 месеца, при фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 48.21 %. Общия размер на всички плащания бил 3 686.57 лв., като в договора бил включен и погасителен план за общо 24 анюитетни погасителни вноски. Съгласно чл.12, Раздел III от Общите условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят можел да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че кредита не е обезпечен същият се отпуска в срок от 14 дни от подаване на заявлението, а при условие, че е обезпечен в срок от 24 часа. При непредставяне на обезпечението, съгласно заявлението, то се счита, че 4 заявлението не е одобрено.

От страна на първия ответник се представя Декларация – съгласие за присъединяване на застрахованото лице по застраховка „Живот“, като клиент на „К“ ЕАД, както и Застрахователен сертификат № ****** от **/**/****г. за застраховка „Живот“ със застраховател „*********“ ЕАД с премия 290.26 лв.

На **/**/****г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „*******“ ЕООД, по силата на който поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит. В чл.4 от договора било уговорено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си, като в случай, че ги изпълни има право да получи от потребителя платените суми, законната лихва и разноските направени от него.

Съгласно чл.8 от договора потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя, което било определено на 1966.75 лв. разсрочено в 24 месечни вноски с намаляващ размер.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. В него вещото лице приема, че по кредита са платени общо 200 лв., като първата сума от 100 лв. е отнесена като частично плащане по вноската за поръчителство към „*******“ ЕООД, а с втората било заплатено задължение от 15.67 лв. – доплащане по първата вноска за поръчителство, сума от 15 лв. за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, сума от 0.96 лв. – лихва за забава, сума от 68.37 лв. – договорна лихва. Непогасените от ищцата задължения възлизали на 1 766.75 лв. – вноска за поръчителство, 1 127.94 лв. – договорна лихва и 2 490.26 лв. – главница, включваща 290.26 лв. – застраховка и 2 200 лв. кредит.

От така изложената фактическа обстановка и приложени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на исковете: Страните не спорят, че между ищцата и двете ответни дружества са възникнали облигационни 5 отношения основани на сключени помежду им договори. В случая ищцата има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищцата въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като е налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретния случай ГПР по Договора за кредит № *******/**/**/****г. и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. ГПР посочен в договора (дори и формално да не надвишава максималния размер посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК) не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен със „*******“ ЕООД. Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от ОУ за предоставяне на кредити в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са 6 пряко свързани с договора за кредит. Невключването на този разход в ГПР, реално води до оскъпяване на кредита и превишава законоустановения размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал.