Решение № 57 от 24.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Разград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Теодора М. Нейчева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600396 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба от повереник на тъжителя против присъда № 43/28.06.2024 г. по НЧХД № 20223330200589 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград.

Постъпила е жалба (вх.№6037/02.07.2024 г. на РС Разград) от адв. М. Г.

– повереник на тъжителя С. Ц. С.. Оплакването е, че присъдата е неправлина, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, както и постановена в нарушение на процесуалните правила. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена.

В допълнителни съображения от 19.10.2024 г . твърди, че РС неправилно възприел фактическата обстановка и достигнал до погрешен краен извод, оправдавайки подсъдимата. Съдът необосновано приел, с оглед настоящия адрес, сменен на 16.05.2022 г., че местоживеенето на подсъдимата и детето е в Разград. Според повереника са налице доказателства, че детето и Р. пребивават преимуществено в София. Неправилно съдът приел, че от страна на бащата е налице несъобразяване със съдебното решение, свързано със задържане на детето, без уведомяване на майката. Показанията на св. Р. Р. не съдържат лични впечатления от изпълнението на режима на лични отношения, а възпроизвеждат, разказани от подсъдимата подробности. Св.Р. Р. и св. Н. не са присъствали на инкриминираните дати. Според адв. Г.

1 заболяването на детето не е причина бащата да не го вижда и да не го взима при себе си. Бащата има възможност и условия да полага грижи за лечение на детето. Повереникът изтъква, че Р. е сменила адреса си без да уведоми бащата за това с 10-дневно предизвестие, както е записано в съдебното решение. Като тъжителя изискал представяне на удостоверение за адреса, но не получил такова. В допълнителните съображения към жалбата се излага, установената според повереника, хронология на събитията.

В съдебно заседание адв. Г. заявява, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и поддържа искането в жалбата да бъде отменена, а подсъдимата призната за виновна. Счита, че субективния елемент, който първоинстанционния съд е приел, че не е налице, е наличен, тъй като не е установено, че обективното състояние на детето е такова, че да не позволява да контактува с бащата. Твърди, че по анамнези на майката са съставени някакви непървични медицински документи, които не представляват официален документ, издаден от лекар. Посочва, че на 06 август, когато подсъдимата казва, че детето е много болно и няма да осъществи лични контакти, а представя бележка, издадена от лекар в Ботевград. Повереникът заявява, че детето следва и е негово право да контактува равномерно с двамата си родители, а това право е нарушено. Според повереника на тъжителя, цялостното поведение на майката показва, че тя не желае бащата да контактува със собственото си дете, което е видно от представените влезли в сила присъди за деяния преди инкриминирания период и след инкриминирания период.

Тъжителят С. С., в съдебно заседание, заявява, че поддържа становището на повереника и моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постановите осъдителна. Счита, че подсъдимата с действията си многократно показва, че не се поправя, не се превъзпитава и няма никаква укоримост към деянията си.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Р. – адв. К. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Счита, че са събрани много доказателства за лошите отношения между страните и за причините за тези отношения. Няма да излагам фактическа обстановка в тази насока. Посочва, че в този период, на 17 април, на 03 юли и на 04 декември детето е водено в една и съща болница с едно и също оплакване - гадене и повръщане. Изтъква, че при всички случаи на заболяване на детето са налице медицински документи с препоръчан домашен режим на лечение. Според защитника Р., като не го е предала на бащата, за да я заведе на 350 км от Разград до София, е отстояла най-добрия интерес на своето дете. Посочва, че има случаи, когато бащата е вземал детето, то е било в добро здраве, но тези, които са описани в частната тъжба, детето не е било в нужното здравословно разположение. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

2

Подсъдимата Р., в съдебно заседание, поддържа изявлението на защитника си. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Заявява, че е една българска майка, която винаги се е водила от интересите на детето. През април месец детето било в тежко състояние в спешния център на „Токуда“ и това се случило по време на престой при бащата. Вместо да го върне, той се обадил, че детето е в болница. Когато тъжителят дошъл няколко дни по-късно, детето си почивало, спяло и поради тази причина не я дала.

Съставът на въззивния съд, като прецени събраните доказателства, взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.

С обжалваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимата М. Р.

Р. от гр. Разград за невиновна в това, че за периода от 21.04.2022 г. до 16.09.2022 г. /общо - 10 пъти/ в гр. София и гр. Разград, умишлено като родител /майка/ на детето К.С. С.а, с ЕГН **********, не е изпълнила и/или е осуетила изпълнението на съдебно решение № 157832 от 23.07.2020 г. на СРС, 92 състав, постановено по гр. дело № 61670/2019 г., относно режима на лични контакти с бащата С. Ц. С. с детето му К.С. С.а с ЕГН и *** - престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и я оправдал по повдигнатото й обвинение.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Р. М. е българска гражданка, родена на *** в гр. Разград, не е омъжена, има регистриран настоящ адрес в гр. Разград. На подс. Р. е налагано административно наказание - глоба по чл. 78а НК, с няколко съдебни акта, за престъпления по чл. 182, ал. 2 НК, извършени в условията на чл. 26 НК, в периода 2020-2023 г.

Р. работила, в периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., в „Торк драйъв“ ЕООД гр. София по трудово правоотношение (справка л. 137, т. 1 от НЧХД №589/22 г. и трудов договор от 01.11.2021 г. на л. 190). Със заповед № 1/17.08.2022 г. от 18.08.2022 г. било разрешено да ползва 22 работни дни платен годишен отпуск. От 03.10.2022 г. до 01.11.2022 г. Р. била в неплатен отпуск.

Подсъдимата М. Р. Р. и тъжителят С. Ц. С. имат дете - К.С. С.а, родена на *** Детето било заченато чрез ин витро процедура. Тъжителят и подсъдимата не са живели заедно нито преди раждането на детето, нито след него. К. С.а живеела при майка си в гр. София и в гр. Разград (справка от НБД „Население“ на л. 154,155 от т. 1, НЧХД №589/22 г.).

Тъжителят и подсъдимата твърдят, че другата страна настройва детето срещу единия родител, че детето не желае да се връща, съответно отива, при 3 другия родител. Събраните доказателства, включително представената кореспонденция между родителите на К., позволяват да се направи обоснован извод, че са налице влошени отношения между подсъдимата и тъжителя.

Страните общували предимно по електронна поща. В представените по делото разпечатки от електронна поща страните взаимно се обвиняват в поведение, което създава риск за детето и твърдят, че се възпрепятстват контактите им по времето, когато детето е с другия родител.

С решение № 157832/23.07.2020 г. по гр. д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО, 92-ри състав, влязло в сила на 23.07.2020 г. (л. 19 и сл. от НЧХД №589/2022 г.), e утвърдено споразумение, относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката. На тъжителя С. Ц. С. – баща на детето К.С. С.а, родена на ***, бил определен следния режим на лични отношения:

1) до навършване на 3- годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., както и общо 14 (четиринадесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни15 септември), разделени на два периода от по 7 (седем) дни във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и всяка нечетна година за Коледните празници (от 10:00 ч. на 24 декември до 19:00 ч. на 27 декември, с преспиване), както и всяка четна година за Новогодишните празници (от 09:00 ч. на 31 декември до 19:00 ч. на 02 януари, с преспиване), както и всяка четна година за Великденските празници (съобразно Православния календар, считано от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на първия понеделник след Великден, с преспиване). Страните изрично се договорили, че по отношение на лятото на 2020 година не се прилага договореното в настоящата точка, а бащата ще има право да прекара с детето К.С. С.а през лятото на 2020 г. общо 10 (десет) дни, във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката;

2) след навършване на 3-годишна възраст до навършване на 4- годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. на съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., както и общо 20 (двадесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни-15 септември), разделени на два периода от по 10 (десет) дни във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и всяка нечетна година за Коледните празници (от 10:00 ч. на 24 декември до 19:00 ч. на 27 декември, с преспиване), както и всяка четна година за Новогодишните празници (от 09:00 ч. на 31 декември до 19:00 ч. на 02 януари, с преспиване), както и всяка четна година за Великденските празници (съобразно Православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 ч. на първия понеделник след Великден, с преспиване);

3) след навършване на 4- годишна възраст на детето: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 17:00 ч. на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване, както и всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и общо 30 (тридесет) дни през лятото (в отрязъка 15 юни-15 септември), разделени на два периода от по 15 4

(петнадесет) дни, във време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както и всяка нечетна година за Коледните празници (от 8:30 ч. на 24 декември до 19:00 ч. на 27 декември, с преспиване), както и всяка четна година за Новогодишните празници (от 09:00 ч. на 31 декември до 19:00 ч. на 02 януари с преспиване), както и всяка четна година за Великденските празници (съобразно Православния календар, считано от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на първия понеделник след Великден, с преспиване).

За всички посочени по-горе дни и часове бащата се задължавал да взима детето, от адреса по неговото местоживеене и да го връща отново там или от съответната детска градина/ясла или учебно заведение в зависимост от ангажиментите на детето и да го връща по неговото местоживеене;

4) бащата имал право да вижда и взима при себе си детето за рождения си ден от 10:00 ч. на 14-ти юли всяка година до 10:00 ч. на следващия ден.

Страните се договорили, че майката ще има изключително право да бъде с детето в периода 18.09-23.09 всяка година (в който период е и рождения ден на майката), като, ако в този период попада ден/дни, в които бащата има право да е с детето съгласно уговореното по-горе, същият може да ползва този ден/дни в друго време по негов избор;

5) при заявяване на периодите за ползване на годишния отпуск майката ще има право на „първи избор“, като същата писмено ще уведомява бащата до 20-ти май на съответната година, за която се отнася отпускът, за избрания от нея период за ползване на годишния отпуск.

На тъжителя С. Ц. С. бил издаден изпълнителен лист от 31.07.2020 г. (л.

23 от НЧХД №589/2022 г.).