Решение № 878 от 27.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260591/16.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15659/2016г по описа на СГС, I-во ГО, 3-ти състав, е осъден М. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми, представляващи неизплатени задължения по три договора, сключени между „Обединена българска банка“ АД и Д. М. Г. с ЕГН **********, починала на ********г., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договор за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г,: 1/ По Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 10.05.2007 г. общо сумата 1 367,91 лв., от които: - предсрочно изискуема главница – 1 004, 75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; - договорна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 303,16 лв.; - наказателна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. - 60 лв., 2/ По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г. общо сумата 37 440,41 евро, от които: - предсрочно изискуема главница – 31 975,34 евро, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното погасяване на задължението; - договорна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 548,35 евро; - наказателна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. - 916,72 евро и 3/ По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 21.05.2008 г. общо сумата 27 317 лв., от които: - предсрочно изискуема главница – 21 852,29 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 841,47 лв.; - наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. - 623,24 лв.

Решението е обжалвано от М. Д. Г., чрез назначения му особен представител адв.М.

И. от САК, с доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, 1 съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че не са обсъдени всички доказателства по делото. Възразява срещу приетото от съда за настъпилата предсрочна изискуемост на кредитите и се позовава на т.18 от ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д.№ 4/2013г. Излага доводи, че връчването на исковата молба, съдържаща изявление за настъпила предсрочна изискуемост на назначения особен представител на ответника, не може да се приеме за надлежно уведомяване на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост. Процесуалните последици се проявяват единствено и само в рамките на производството, по което е постановено и представителната власт на особения представител е ограничена в рамките на това производство.

Сочи, че по делото не са събрани доказателства, от които да следва извод, че е налице надлежно приемане на наследството на Д. Г. по реда на чл.49 ЗН от страна на М. Г., поради което не е налице качеството му на правоприемник и длъжник.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски.

По делото е предявена и частна жалба от М. Д. Г., чрез назначения му особен представител адв.М. И. от САК, срещу определение от 18.07.2022г по гр.д.№ 15659/2016г на СГС, I-3 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че е допустимо в производството по реда на чл.248 ГПК да се иска изменение на размера на определеното възнаграждение за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и следва да се осъди банката да довнесе сумата от 3 395.50лв. до 4 395.50лв. за особен представител на ответника. Претендира да се отмени обжалваното определение и да се осъди „ОББ“АД да заплати сумата от 3 395.50лв. на адв.М.

И. от САК.

Ответната страна-„Обединена българска банка“ АД, представлявана от юрисконсулт Ст.Х., е оспорила въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност на възраженията за приложение на т.18 от ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д.№ 4/2013г., тъй като е предявена осъдителна претенция, основаваща се на предсрочна изискуемост на главен и акцесорен иск и не е част от развило се заповедно производство. Сочи, че съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили факти от значение за спорното право по чл.235, ал.3 ГПК.

Производството не е по реда на чл.422, ал.1 ГПК-установителен иск, а осъдителен такъв, и връчването на исковата молба с направено изявление за упражняване на правото на обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, чрез особен представител на ответника, не променя извода за обявената предсрочна изискуемост на кредитите.

По отношение на възражението за липса на доказателства за приемане на наследството от ответника поддържа, че не са представени доказателства за вписан отказ от наследство. Допълнително сочи, че наследникът на ответницата е подал уведомление за настъпило застрахователно събитие с вх. № 27965-15/25.05.2017г. и за заплащане на застрахователно обезщетение –остатък от главницата по кредита, което е действие по погасяване на дълга и представлява конклудентно действие за приемане на наследството.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

По отношение на частната жалба е оспорила същата. Поддържа, че при определяне на възнаграждението по чл.47, ал.6 ГПК същото може да бъде и под минималния размер. С оглед фактическата и правна сложност на делото не са налице основания за увеличаване на размера на възнаграждението за особен представител. Поддържа, че е неприложимо производството по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, относно определяне на възнаграждение за особен представител, както и, че искането за изменение на размера е следвало да се направи в хода на делото. Претендира да се остави без уважение частната жалба.

2

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът по делото-„ОББ“ АД, е посочил в исковата молба, че е кредитор на Д. М. Г., въз основа на сключени между тях три договора: Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договор за издаване на кредитна карта на 10.05.2007 г. На 0******** г. кредитополучателката е починала и е оставила наследник- сина си М. Д. Г.. Сочи, че по договора за кредитна карта е усвоена сумата от 1004.75лв., като длъжникът не е заплатил в срок дължимите суми за погасяване на задължението си съгласно уговорените срокове в чл.17 от ОУ. От м. март 2015г на основание чл.42 от ОУ е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение. С неплащането на две поредни погасителни вноски, дължими на 9.03.2015г и 6.05.2015г, на 7.04.2015г е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение. При условията на евентуалност е посочено, че исковата молба следва да се счита за нарочно уведомление до кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост и за уведомяване на наследниците на кредитополучателя.

По договора за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008г., сочи, че е усвоена сумата от 48 000евро на 30.04.2008г. Поради неизпълнение на задължението за плащане на месечни вноски на 28.11.2014г и на 28.12.2014г. кредитополучателката е изпаднала в просрочие на 29.12.2014г и неиздълженият остатък от договора за кредит е станал автоматично предсрочно изискуем. В исковата молба е направено изявление за настъпила предсрочна изискуемост, като при условията на евентуалност е заявено, че същото е уведомление до кредитополучателката, съответно наследника й.

По договора за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008г е посочено, че банката е предоставила на Д. М. Г. сумата от 30 000лв., като същата е усвоена изцяло на 27.05.2008г. Не са били заплатени месечни погасителни вноски, считано от м.януари 2015г, а именно на 28.01.2015г, на 28.02.2015г и на 1.03.2015г., поради което остатъкът от договора за кредит е станал автоматично предсрочно изискуем. В условията на евентуалност е посочено, че исковата молба следва да се счита за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост

Ищецът е претендирал заплащане от ответната страна на следните суми при настъпила предсрочна изискуемост на вземането с предявяване на настоящата искова претенция с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД,:

1/ По Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 10.05.2007 г., сумите, дължими поради настъпилата на основание чл. 42 от Общите условия на „ОББ" АД за дебитни и кредитни карти предсрочна изискуемост (поради неплащане на месечни погасителни вноски с падеж 09.03.2015 г. и 06.04.2015 г.), в общ размер на 1 367,91 лв., от които: - предсрочно изискуема главница – 1 004, 75 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; - договорна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 303,16 лв.;

- наказателна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. - 60 лв.

2/ По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г., сумите, дължими поради настъпилата на основание чл.18 от Договора за кредит (поради неплащане на месечни погасителни вноски с падеж 28.11.2014 г. и 28.12.2014 г.), в общ размер 37 440,41 евро, от които: - предсрочно изискуема главница – 31 975,34 евро, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното погасяване на задължението; - договорна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 548,35 евро; - наказателна лихва за периода 28.11.2014 г. - 12.12.2016 г. - 916,72 евро.

3/ По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 21.05.2008 г., сумите, дължими поради настъпилата на основание чл.18 от Договора за кредит (поради неплащане на месечни погасителни вноски с падеж 28.01.2015 г. и 28.02.2015 г.), в общ размер на 27 3

317 лв., от които: - предсрочно изискуема главница – 21 852,29 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното и пълно погасяване на задължението; - договорна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 841,47 лв.; -наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. - 623,24 лв.

Ответникът М. Д. Г.

, представляван от назначения му особен представител адв.М. И. от САК, е оспорил исковите претенции като неоснователни, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост по Договора за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г., Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., тъй като ищецът не е представил надлежно доказателство, от което да е видно, че длъжникът по всички договори е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. Изложил е възражения, че няма доказателства за приемане на наследството по опис от наследника по реда на чл.49 ЗН.

На самостоятелно основание е направил възражение за погасяване задълженията по давност.

Релевирал е възражение за изтекла давност.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, като е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договорите за кредит и банкова карта, тъй като ответникът е уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба на 26.05.2017г.

Безспорно между страните по делото е, че между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател и Д. М. Г. с ЕГН **********, като кредитополучател, са били сключени Договор от 10.05.2007 г. за издаване на кредитна карта, Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., като сумите по тях са усвоени в пълен размер.