Решение № 382 от 21.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100100964 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – А. Т. Г. - излага в исковата си молба, че на 10.05.2021 година дъщеря му С. А. Т. загинала в автомобилна катастрофа. Инцидентът бил плод на неправомерно шофиране на водача на лекия автомобил, в който Снежана се возела. Към датата на произшествието водачът Огнян Енчев бил застрахован в ответното дружество за риска гражданска отговорност на автомобилистите. По реда на настоящото производство ищецът претендира репарация на страданията от загубата на дъщеря си в размер на сумата от 160 000 лв. Върху вземането се търси мораторна лихва от датата на поканата до застрахователя по чл. 380 от Кодекса за застраховането – 06.08.2024 година, насетне.

Претендират се разноски.

Ответната страна – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

АРМЕЕЦ“-АД, гр. София – признава времето и мястото на транспортното произшествие, застрахователното правоотношение с водача на катастрофиралия автомобил - Огнян Енчев.

Оспорва исковете с довод водачът на автомобила да е шофирал правомерно. Оспорва вредите и причинната им връзка с катастрофата. Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат – Снежана не е ползвала предпазен колан.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Фактът на транспортния инцидент страните не спорят, установен е и от приложения протокол за пътнотранспортно произшествие. Катастрофирал е автомобил 1

„Опел Корса“ с държавен контролен номер СА 6439 АХ, управляван от О.Е. Загинала е пътуващата в автомобила С. Т., дъщеря на ищеца – препис-извлечение от акт за смърт във връзка с документ за родство на листи 23 и 24 от преписката по делото. Смъртта е резултат на транспортния инцидент – неоспореното в тази му част заключение на изслушаната по делото медицинска експертиза. Катастрофата се дължи на шофиране с превишена скорост и загуба на контрол върху автомобила от страна на водача – заключението на техническата експертиза. На 06.08.2024 година ищецът е поискал от ответното дружество да му се заплати застрахователно обезщетение – покана от посочената дата, приложена по преписката на делото. Няма спор, че водачът на автомобила е застрахован в ответното дружество по застраховка гражданска отговорност.

Исковете са доказани по основание и размер. Смъртта на С. Т.е обективна последица от неправомерно поведение на водач на автомобил, застрахован при ответното дружество срещу рисковете, покривани от „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Изброените факти запълват фактическия състав на чл. 432 от Кодекса за застраховането и онагледяват доказаността на исковете по основание.

Сумата от 160 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение на търпените от ищеца страдания, предвид близкото родство със загиналата. Касае се за загуба на дете, причиняваща ноторно известни страдания.

Доводите на ответника, че баща и дъщеря са живели разделно, че това е причинило охлаждане в отношенията им, са неоснователни. Действително, разпитаните свидетели говорят за периоди на разделно живеене на ищеца и дъщеря му, откакто се е разделил с майка й, но загубата на дете, дори и в зряла възраст, е удар, който човек трудно преживява. Затова без самостоятелно значение за страданията на ищеца е разделното живеене и обстоятелството, че С. е създала свое семейство.

Претенцията за мораторна лихва върху стойността на обезщетението за неимуществени вреди законът лимитира по период до уведомяването на застрахователя – чл.

429, ал. 3, предложение последно от КЗ, и следва да се уважи от 06.08.2024 година – датата, на която ответникът е получил покана за плащане на застрахователно обезщетение Доводите на ответника са неоснователни.

Тезата за съпричиняване – ищцата не е поставила предпазен колан, и за невинността на водача на застрахования автомобил са в противоречие с цитираните по-горе доказателства. Чрез вида на травмите медицинската експертиза отрича ролята на това обезопасително средство: предпазният колан не би предотвратил получените от пътничката увреждания.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът следва да бъде натоварен с плащане на държавна такса върху уважения иск - 6602,52 лв., образувани от дължимата такса от четири процента върху сумата от 160 000 лв. и същия процент такса върху претенцията за мораторна лихва за времето от 06.08.2024 година до предявяване на иска, и с авансираните от съда разноски по събиране на доказателства на 2 стойност от 900 лв. В тежест на ответното дружество следва да бъде възложено и заплащането на адвокатско възнаграждение по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Според нормата на чл.7, ал. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа то възлиза на 11 050 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“-АД, гр. София, ЕИК: 121076907, да заплати на А. Т. Г., ЕГН: **********, село Ц. и., ул. „Д. с.“ № .., сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 10.05.2021 год., причинило смъртта на дъщеря му А. Т. С., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 06.08.2024 година до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“-АД, гр. София, ЕИК: 121076907, да заплати на Н. И. К., адвокат от гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“ № 9а етаж 2, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 11 050 (единадесет хиляди и петдесет лева) лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“-АД, гр. София, ЕИК: 121076907, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 6 603,52 (шест хиляди шестстотин и три лева и петдесет и две стотинки ) лв., държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 900 (деветстотин лева) лв., авансирани от съда разноски по събиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3