Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1463 от 30.06.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 451/2023
Вид
Решение № 1463
Подписан
30.06.2023
В сила
24.10.2023
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120100451 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Т. А. Б., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 936.61 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *, за периода от 18.08.2020 год. до 15.09.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 7429 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.

В съдебно заседание „Водоснабдяване и канализация” ЕАД не се представлява, редовно призовано. Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна молба. Ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Ответницата не се представлява, редовно призована. Пълномощникът й, също с нарочна молба, оспорва исковете по съображения, че между нея и ищеца липсва облигационно правоотношение.

Въз основа на събраните по делото доказателства и депозираните от страните изявления, съдът намира за установени следните факти:

Страните не спорят, че ответницата е собственик на водоснабдения имот, 1 находящ се в *, аб. № *, собствеността по отношение на който е придобила по силата на покупко-продажба с нот. акт № 54 / 2005 год., в каквато насока е и приетото извлечение от Имотен регистър, воден при Агенция по вписванията.

Не е спорно също, че в имота е монтиран един водомер, както и че е доставено количество вода, възлизащо на исковата стойност.

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 17.11.2022 год. е образувано ч.гр.д. № 7429 / 2022 год., приключило с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за 1290.05 лв. - главница за доставена, отведена и пречистена вода в имота на ответницата, 146.56 лв. - мораторна лихва за периода от 25.10.2020 год. до 15.11.2022 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 17.11.2022 год. до окончателното плащане.

Според „счетоводна правка“, съставена от ищцовото дружество, на 10.01.2023 год. е извършено плащане на стойност от 500 лв. за посочения абонатен номер, с което са погасени лихвата за забава и част от главницата и е останало непогасено вземане в размер на 936.61 лв.

Представени са от ищцовата страна извлечения от карнети за отчет с мобилно устройство за аб. № *, водомери №№ 580/40 и 580/41, според които последните няколко отчета за исковия период са от снети на място показания, както и протоколи за неосигурен достъп за датите на отчет, на които служебно са начислявани суми.

С отговора си на исковата молба ответницата е представила фактура, изходяща от ищцовата страна, издадена на 27.01.2020 год. (преди исковия период) и справка по фактура от 26.09.2022 год. (в края на исковия период), според които партидата за аб. № * е водена на А.Г.К..

На съда са известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Явно е, че партидата за водоснабдения имот не се води на името на ответницата, макар тя да е собственик. С чл.2, ал.3 от общите условия на водния оператор е предвидена подобна възможност за лице, което не е носител на право на собственост или право на ползване, но особеното е, че касае наличие на наемно правоотношение между новия и стария потребител и тогава, според чл.60, ал.1, партидата се води на двамата едновременно, т.е. и двамата остават на страната на потребителя, отговарящи солидарно. Не така е в случая - партидата се води само на един потребител, различен от собственика, а подобна замяна е възможно да се извърши единствено от оператора, който управлява собствената си база данни, и то след съответна санкция от негова страна. За това се съди от фактурите, изходящи от ищцовата страна. Тук следва да се каже, че те имат различно значение за нуждите на счетоводството и за нуждите на доказването в гражданския процес.

2

Ако и да са счетоводни документи, са и доказателство за наличието на сключен договор, съдържащо основните му елементи - предмет, страни и цена (стойност). Ето защо, като изходящи от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, могат да се ценят, доколкото установяват неблагоприятен за издателя си факт, а именно - че ответницата не е страна по твърдяното облигационно правоотношение.

Що се отнася до извършеното частично плащане, доколкото няма доказателства (само твърдения, вкл. оформени като „счетоводна справка“) то да е извършено фактически от ответницата и да е свързано с целия дълг, същото не би могло да се кредитира като признание, на което евентуално съдът да се облегне при обосноваване на обратен извод.

В обобщение - настоящият състав приема, че носещата доказателствената тежест ищцова страна не проведе възложеното й пълно и главно доказване на твърдените правопораждащи факти, като те са опровергани непълно и насрещно от ответната страна.

Затова искът за главница, а оттам - и искът за законната лихва за забава, са неоснователни и следва да се отхвърлят, като на ответницата се присъдят разноски, съгл. чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 600 лв.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в *, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Т., предявени против Т. А. Б. от *, ап.ляв, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 936.61 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *, дължими за периода от 18.08.2020 год. до 15.09.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 7429 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на Т. А. Б. деловодни разноски в размер на 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3