Решение № 2063 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100513306 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Р. К., действаща чрез нейната майка и законен представител Л. К. П., срещу решение № 12929/02.07.2025 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 7354/2025 г., в частта, му с която предявеният иск за изменение на издръжката на детето, е отхвърлен в разликата му над 350 лева, до пълния предявен размер от 500 лева. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано и моли съда да го отмени, като постанови друго, с което да осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лева. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Р. Ц. К., с отговора на въззивната жалба, счита жалбата за неоснователна.

Р. Ц. К. е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 12929/02.07.2025 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 7354/2025 г., в частта му, в която съдът е изменил издръжката, която следва да заплаща за детето, над 303,20 лева, до размер на 350 лева. Счита, че решението в обжалваната му част, следва да бъде отменено като неправилно и немотивирано, и съдът да постанови друго, с което да отхвърли частично претенцията за изменение на 1 месечната издръжка на детето над 303,20 лв. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа .

В съдебно заседание насрещната въззивна жалба се поддържа. Моли съда да остави без уважение жалбата на насрещната страна. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 463 от 09.01.2024 г., постановено по гр. д. № 51521/2023 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 181 състав, влязло в сила на 09.01.2024 г., ответникът се е задължил да заплаща на детето си А. Р. К. месечна издръжка в размер на 300 лева.

С решение № 12929/02.07.2025 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 7354/2025 г. е изменил размера на определената с решение № 463 от 09.01.2024 г., по гр. д. № 51521/2023 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 181 състав, издръжка, като е осъдил на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, Р. Ц. К., ЕГН**********, да заплаща на малолетната А. Р. К., ЕГН**********, действаща чрез нейната майка Л. К. П., ЕГН**********, месечна издръжка в размер на 350,00 лева, считано от 06.02.2025 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.

143, ал. 2 СК, за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева, като неоснователен. Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената на А. Р. К., издръжка. Съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Ц. К., да заплати на малолетната А. Р. К., действаща чрез нейната майка Л. К. П., разноски в размер на 560,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Р. К., действаща чрез нейната 2 майка Л. К. П., да заплати на Р. Ц. К., разноски в размер на 255,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Осъдил е, на основание чл.

78, ал. 6 ГПК, Р. Ц. К., да заплати по сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 72,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.

Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща. При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай с фактическите твърдения в исковата молба ищцата е основала иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си, поради нарастване на възрастта й, инфлационните процеси, както и на изменението на размера на минималната работна заплата.

Въззивницата навежда доводи, че е доказано, че бащата не полага никакви финансови грижи за дъщеря си, че майката изцяло поема всички разходи във връзка с извънкласните дейности, че бащата не изпълнява режима си на лични отношения с А., като през този период не споделя разходите за издръжката на детето. Насрещния въззивник излага, че майката прави за детето ненужно високи разходи, несвързани с обучение, здраве и развитие на детето, каквито бащата не може да си позволи- съдът не е обсъдил посещенията на А. на екзотични дестинации и увеселителни нощни заведения, че причината да не се вижда с детето, е отказа на майката да изпълни определения от съда режим на лични отношения баща-дете.

Доводите настоящата инстанция счита за неоснователни.

3

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към тях. В първа инстанция са ангажирани доказателства за средномесечно брутно трудовото възнаграждение на бащата в размер на 1660,84 лв./лист 31 гръб от делото на СРС/(т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), както и основна заплата на майката от 650 лв., за декларирани от нея данни като самоосигуряващо се лице и за придобито след предходното съдебно решение за размера на издръжката три недвижими имота. Размера на месечната издръжка, определен от СРС е съобразен с възрастта на детето и краткия изминал период от време от определяне на предишния размер на издръжката на детето. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други задължения, включително по кредити. Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето А..

Издръжка в по-висок размер обаче не следва да бъде присъждана– доказателствата за получавани от бащата доходи и автомобили не обосновават наличие на материални възможности за плащане на месечна издръжка над 350 лева, като едновременно с това възможностите на майката да участва в издръжката на детето й са се увеличили- с оглед подобреното й имуществено състояние. Останалата сума, необходима за издръжката на А., следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.

И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Ето защо, първоинстанционният съд правилно е определил размера на 4 увеличената месечна издръжка.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото- отхвърляне на въззивната жалба и на насрещната въвзивна жалба, исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22604/13.12.2024 г., на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 32452/2024 г., в обжалваните му части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните, за присъждане на деловодни разноски, като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5