Решение № 49 от 16.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 49

***, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430101349 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. И. Н. от ***, против ***, ***, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответника 3 договора за кредит, както следва: ***, ***, ***, като не е знаела условията по тях, и с тях са сключвани и застраховки, за които тя узнала след сключването на договорите. Сочи, че след подадена жалба в КЗП, сключили с ответника *** с който задълженията били обединени, но твърди, че и по този договор са налице неравноправни клаузи и неправилно начислена главница, т.к. в нея са били включени и застраховките по предходните договори и не са взети предвид плащания на суми по предходните договори в размер на 4293лв. Предявява искове за: за признаване за установена недействителността на ***, на ***, на ***, и на *** поради противоречие със закона и липса на съгласие, поради наличие на неравноправни клаузи, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, които след уточнение са 4192лв. – главница – платена без основание сума на ответника по договорите, и 679лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.01.2024г. до 27.02.2025г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че на 17.12.2024 г. страните са сключили последния от процесните договори - *** при който със заявление за рефинансиране на задължение от 17.12.2024 г., ищцата е изразила желание и е рефинансирала следните свои задължения към Банката, а именно по: ***, *** и *** Твърди, че по първите три договора, ищцата изрично е заявила ползването на застраховка, което е 1 видно от чл. 13 от Заявленията-декларации, придружаващи всеки един от договорите.

Твърди, че в началото на 2025г., по последния договор за кредит ищцата е упражнила правото си на отказ от застрахователния договор, като по нейната сметка на 09.01.2025г. и на 16.01.2025г., застрахователят е върнал преведена от него застрахователната премия в общ размер на 1 826.99 лева, като тази сума представлява общо сбора на застрахователните премии по трите предхождащи кредита, а именно: *** - 1 449.99 лв.; *** - 322.00 лв.; *** 55.00 лв. Твърди, че тази сума е изтеглена от ищцата от сметката й, но тази сума е дължима към банката, доколкото тя е финансирала исканата застраховка. Оспорва твърденията за недействителност на договорите и нарушаване на добрите нрави, счита, че изложените доводи на ищцата са общи и абстрактни, което затруднява защитата му. Счита, че договорите отговарят на ЗПК и не са неравноправни, сочи, че единствения активен договор е този от 17.12.2024г., цялата сума по него е отнесена за рефинансиране на предходните три договора, към датата на отговора, дължимата сума по него е с остатък от 20 620.54лв. и липсват надплатени суми, които следва да се върнат на ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, претендира разноски, оспорва размера на разноските, които да се присъдят на ищцата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните, че са били в договорни отношения помежду си и са сключвали множество договори за кредит, ищцата в качеството на кредитополучател, а ответника – в качеството на кредитор. От представените и от двете страни писмени доказателства се установява, че през 2024 г. страните са сключили четири на брой договора за кредит, които единствено са предмет на настоящето производство.

С *** ответникът е предоставил на ищцата кредит с главница в размер на 10000 лв. и със застрахователна премия, включена към олихвяема главница в размер на 1449.99 лв. В договора е посочен годишен лихвен процент 30.39% и ГПР 34.65%, като кредитът следва да бъде върнат на 60 броя вноски за периода 15.02.2024 г. – 15.01.2029 г. Въпреки, че ищцата твърди, че този договор е за рефинансиране на предходен неин договор и е представила един такъв – Договор от 10.07.2023 г. /лист 162-166 от делото/, то видно от Заявлението й за рефинансиране на задължение от 09.01.2024 г. е, че тя е заявила рефинансиране по два договора, в които са посочени дължими две отделни суми. Тези два договора обаче не са предмет на делото, тъй като не са въведени от ищцата като твърдения в исковата молба.

Поради горното, съдът приема, че на 09.01.2024 г. ищцата е била финансирана от ответника със сумата от 10 000 лв., а застрахователната премия по застраховката, която е сключила по застрахователна програма „Защита за 66+“ в размер на 1449.99 лв. е била включена в главницата, но реално е била заплатена от ответника на застраховател *** и ***.

2

С *** ответникът е предоставил на ищцата главница в размер на 2800 лв. със застрахователна премия включена към олихвяема главница в размер на 322 лв., при годишен лихвен процент 47.81% и посочен в договора ГПР 58.46%, кредитът е платим на 48 броя вноски, за периода 15.08.2024 г. – 15.05.2028 г. Не се твърди от никоя от страните, че този договор е рефинансиращ, поради което съдът приема, че сумата за главница, която реално е усвоена от ищцата по него е в размер на 2800 лв., а застрахователната премия по застраховката, която е сключила по застрахователна програма „Защита за 66+“ в размер на 322 лв. е била включена в главницата, но реално е била заплатена от ответника на застрахователя *** и ***.

С *** ответникът е предоставил на ищцата главница в размер на 500 лв. със застрахователна премия включена към олихвяема главница в размер на 55лв., при годишен лихвен процент 51.13% и посочен в договора ГПР - 65%, платими на 24 броя вноски за периода 15.09.2024 г. – 15.08.2026 г. Не се твърди от никоя от страните, че този договор е рефинансиращ, поради което съдът приема, че сумата за главница, която реално е усвоена от ищцата по него е в размер на 500 лв., а застрахователната премия по застраховката, която е сключила по застрахователна програма „Защита за 66+“ в размер на 55 лв. е била включена в главницата, но реално е била заплатена от ответника на застрахователя *** и ***.

След подадени жалби от ищцата до КЗП и предприети в тази връзка действия, ищцата и ответника са сключили един последен *** Независимо, че в изявленията си – заявление за рефинансиране от ищцата с посочени предходните три договора от 2024 г., а и в писмото от ответника до ищцата, приложено на лист 7 от делото, сочещо, че този договор е обединяващ предходните три, в съдържанието на самия договор по никакъв начин не е посочено, че договорът е рефинансиращ, и че реално посочената в него главница от 14982.00 лв. не се предоставя като реален кредит на ищцата. Условията по този договор са: предоставяне на посочената главница от 14982 лв. при лихвен процент 18,37%, ГПР 19.74%, като задълженията следва да бъдат погасени на 48 месечни вноски за периода 25.01.2025 г. – 25.12.2028 г. Общо дължимата сума от потребителя в този договор е посочена в размер на 21 264.37 лв. Въпреки, че съдът е изискал по делото от ответника пълното досие по този договор, то не ответника, а ищцата с исковата молба, е представила СЕФ от 17.12.2024 г., който й е бил предоставен преди подписване на договора. В част трета „Разходи по кредита“, т.1 сочи, че лихвения процент по кредита е фиксиран в размер на 0,18%, а т.2 сочи ГПР в размер на 19,74%. Независимо, че ГПР в СЕФ и в договора от 17.12.2024 г. съвпадат, то размера на лихвения процент се различава съществено, като в договора е посочено, че лихвения процент от 18,37% е годишен лихвен процент, докато в СЕФ по никакъв начин не е изяснено какъв вид лихвен процент е посочения 0,18%.

Не се спори по делото, а и видно от писмото на ответника на лист 7 от делото, от 3 отговорите на ищцата по реда на чл.176 от ГПК в съдебно заседание на 15.09.2025 г., както и от писмата на КЗП до самата ищца след подадените жалби, че ответникът е предприел служебни действия за отказ от застраховките по първите три договора пред застрахователя.

Не е спорно по делото, че на 09.01.2025 г. и на 16.01.2025 г., по сметка на ищцата е възстановена обща сума в размер на 1826.99 лв., която представлява сбор от трите суми за застраховки, включени към главниците по договорите от 09.01.2024 г., 16.07.2024 г. и 13.08.2024 г. Ищцата посочва, че тази сума и е „върната“ и тя я е изтеглила. Заявила е, че са й дали допълнителни пари застраховка, които не е получавала и трябва да ги връща сега.

Посочва, че застрахователят й казал, че има право да изтегли тези пари и тя ги е изтеглила чрез банката, но реално те са върнати от застрахователя.

Ищцата е представила по делото вносни бележки за извършени от нея погасявания по четирите договора от 2024 г., като съдът е назначил съдебно-счетоводна и допълнителна ССчЕ по делото, която е съобразила плащанията на ищцата по четирите договора, включително и извършените в хода на делото такива. От заключенията на двете експертизи, които съдът изцяло кредитира като компетентни и защитени от вещото лице в съдебно заседание, се установява следното:

Размерът на максималния допустим ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК към датата на подписване на всеки един от процесните четири договора е бил следния: към 09.01.2024 г. – допустим ГПР 68,95%; към 16.07.2024 г. – допустим ГПР 68,15%; към 13.08.2024 г. – допустим ГПР 68,15% и към 17.12.2024 г. – допустим ГПР 68,15%. Съгласно тези изчисления, посочените в договорите за кредит ГПР съответно: 34,65%, 58,46%, 65% и 19,74%, са били в рамките на допустимия по чл.19, ал.4 от ЗКП размер. Експертизата обаче е дала друг реален размер в заключението си за ГПР по четирите договора – 35% по договора от 09.01.2024 г.; 59,81% по договора от 16.07.2024 г., 64,99% по договора от 13.08.2024 г. и 19,99% по договора от 17.12.2024 г. От отговорите на въпроси в съдебно заседание на 20.11.2025 г. от вещото лице се установява, че ответникът, включвайки застрахователната премия към главницата е постигнал ГПР в допустимия размер, но доколкото застрахователната премия е разход по кредита и е разпределена на равни месечни вноски към погасителния план, то ГПР няма да бъде същият, тъй като застраховката ще бъде отнесена като разход по кредита, а не като главница. При това положение допълнителното заключение е посочило какъв би бил ГПР с включена застрахователна премия, разпределена като равна част към всяка една месечна вноска, а не включена към главницата на всяка вноска. При това положение ГПР по първите три договора, при които е налице застрахователна премия е следния: при договора от 09.01.2024 г. – 40,17%, при посочен в договора 34,65%, установен 4 като реален от първото заключение – 35%, и допустим ГПР - 68,95%; при договора от 16.07.2024 г. – 65,45%, при уговорен в договора 58,46%, установен като реален от първото заключение – 59,81% и допустим по закон ГПР - 68,15%; по договора от 13.08.2024 г. – 78,01%, при посочен в договора 65%, установен като реален от първото заключение – 64,99%, и допустим по закон ГПР – 68,15%.

Заключенията на експертизите установяват също така, че главницата по договора от 17.12.2024 г. обединяват всички изчислени от кредитора задължения по предходните три договора към 17.12.2024 г., но е налице и една допълнителна сума от 306.03 лв., която не е предадена на кредитополучателя, а с нея автоматично е извършено погасяване по сключения последен договор. В главницата по този договор са били включени както лихвите, така и застрахователните премии по предходните три договора, като е съобразено плащане на суми в размер на 4213.84 лв. до този момент по предходните три договора. Експертизата е отговорила и на въпроса: какви са неизплатените задължения по всеки един от първите три договора към сключване на четвъртия обединяващ такъв, ако по тези договори би била дължима само главница. Тези суми към 17.12.2024 г. са следните: по договора от 09.01.2024 г. – 6438.46 лв.; по договора от 16.07.2024 г. – 2260.50 лв. и по договора от 13.08.2024 г. – 387.20 лв. или общо – 9086.16 лв. Към датата на съдебната прения и съобразявайки всички направени в хода на делото плащания, вещото лице е констатирало, че след сключване на договора на 17.12.2024 г. общо заплатената сума от ищцата по него е в размер на 537.80 лв.