Решение № 28 от 16.06.2026, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Белоградчик, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20261310200080 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Производството е образувано по Жалба на М. И. М. от с. Д., обл. В., ул.

“.“ № , чрез адв. И. В. против Наказателно постановление № 25 - ***/ 18.11.2025 г. на Началник РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания:

“Глоба” в размер на 102.26 евро или 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения за недоказаност на нарушението и недоказана вина на нарушителя, тъй като същия не е имал умисъл да извърши нарушението за което е наказан. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че последния не е знаел, че управлявания от него автомобил е дерегистриран служебно, тъй като МПС – то не е негова собственост, а на друго лице - Любен Кирилов Славчев.

1

При така изложените в Жалбата доводи, се моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя - адв. И. В.. Поддържа жалбата и пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради това, че доверителят й не е знаел, че автомобила е бил дерегистриран, тъй като не е негова собственост. Подробни доводи за исканата отмяна излага в хода по същество.

По искане на пълномощника на жалбоподателя е допуснат и разпитан свидетеля Р. М. Я. от с. Д., общ. Р., обл. В.

Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В писмено становище молят съда да потвърди издаденото Наказателно постановление. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – И. С. И. – актосъставител и Д. Ц. Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта - и двамата служители на РУ Белоградчик.

За нуждите на делото е изискана и приложена Прокурорска преписка № 4058/ 2025 г. по описа на РП – Видин.

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната фактическа обстановка: На 08.11.2024 г. двамата изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол в района на с. Т. общ. Р., обл. В., на ул. В. На същия ден и в същото населено място, срещу дом № 14, спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“, с рег. № М 3180 ВН.

Автомобилът го спрели, тъй като водача реализирал видимо нарушение - 2 управлявал МПС - то без включени задължителни светлини през деня. При извършена Справка в системата РСОД, полицейските служители установили, че лекия автомобил е собственост на Л. К. С. В момента на проверката, автомобилът бил управляван от жалбоподателя М. И. М.. От извършената справка в РСОД било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 05.11.2024 г., поради това, че собственикът не е пререгистрирал автомобила в КАТ в двумесечният срок от придобИ.ето му въз основа на Договор за покупко - продажба на МПС.

За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. И. С. И., съставил на жалбоподателя М. И. М., АУАН серия GA № 1118424 от 08.11.2024 г.

Била образувана и Пр. Преписка № 4058/ 2025 г. по описа на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.11.2025 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 25 - 0242 - 000401/ 18.11.2025 г. на Началник РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на инкриминираната дата, жалб. М. И. М., е управлявал автомобил, чиято регистрация е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради това ч е в двумесечния срок от придобИ.е на правото на собственост върху автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в КАТ. От материалите по приобщената Прокурорска преписка, се установява, че МПС – то управлявано от жалбоподателя М. М., е собственост на друго физическо лице - Л. К.С. от гр. Л., обл. М. Датата на която, последния е придобил правото на собственост върху процесния автомобил е 07.07.2017 г.

В двумесечния срок от придобИ.ето му, собственика не го е регистрирал в КАТ. Поради това и на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията му е била служебно прекратена от Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Монтана, считано от 05.11.2024 г.

Съдът приема, че констатациите, обективирани в съставения АУАН и 3 издаденото Наказателно фактическа обстановка. постановление отговарят на действителната

От определящо за изхода на делото значение е обаче, виновно ли е извършено административното нарушение от страна на наказаното лице.

В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представената и приобщена по делото административно – наказателна преписка, се съдържат данни, че управлявания от жалбоподателя М. М. автомобил, е собственост на трето лице – Л. К. С. от гр. Л., обл. Монтана. Това обстоятелство потвърдиха и разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна.

Съдът приема, че по делото липсват каквито и да доказателства, че жалбоподателя М. М., като водач на лекия автомобил, е знаел за прекратената регистрация на същото, поради нерегистрирането му в КАТ в двумесечния срок от придобИ.е на собствеността, съгл. чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Това е заявил жалбоподателя и пред контролните органи – че не е знаел за дерегистрацията на автомобила, тъй като той не е негова собственост.

Предвид изложеното, се налага правния извод, че нарушението не е доказано от субективна страна. От доказателствата по делото се установи, че към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство.

Поради това, липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост.

Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Т. е., на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

В приобщената по делото Прокурорска преписка № 4058/ 2025 г. по описа на РП – Видин, също не се съдържат доказателства, жалбоподателя да е 4 бил уведомен по какъвто и да било начин за прекратената служебна регистрация на управлявания от него автомобил.

Нещо повече - по делото е разпитан свидетеля Р. М. Я., в чиято фактическа власт е бил процесния автомобил към датата на нарушението.

Същият сподели в показанията си пред съда, че на инкриминираната дата помолил жалб. М. М. да отиде да смени гумите на автомобила, тъй като св. Р.

Я. не притежавал свидетелство за управление на МПС и не е правоспособен водач. Свидетелят Янкулов заяви пред съда, че самия той не е знаел, че МПС то е с прекратена регистрация, съответно не е уведомил за това и жалбоподателя М. М..

Всички обсъдени по - горе обстоятелства, категорично изключват съзнателното и субективно отношение на наказаното лице към извършеното от него нарушение. Липсва какъвто и да е било субективен елемент за извършване на административно нарушение, което изключва и носенето на административнонаказателна отговорност.

При така изложените мотиви, се налага извода за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото Наказателно постановление, като незаконосъобразно и по същество.

При горните съображения, съдът отменя Наказателното постановление.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая, се претендират такива в размер на 250.00 евро – за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2026 г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 250 евро и има отбелязване, че същото е изплатено в брой, което служи за разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, а л . 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл.

5

143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Поради това, съдът намира, че предвид изхода на делото, следва да присъди в полза на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за които има надлежни доказателства, че са платени и реално направени. Същите са в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това, по направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че редукция на размера не се налага, тъй като размера не е прекомерен и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Наказателно постановление № 25 - 0242 - 000401/ 18.11.2025 г. на Началник РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин , с което на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Р., обл. В., ул. “М.“ № са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 102.26 евро или 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн.

Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Р., обл. В., ул. “М.“ № , представляван от адв. И. В. от АК – Видин , направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро (двеста и петдесет евро).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

6

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 7