Решение № 358 от 05.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720106025 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Г. П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 18.05.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което давността за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, а по същото са предприети изпълнителни действия – наложен запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо А. Г.

П. за следните суми: 853,11 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.08.2012 г. до 21.01.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 92,43 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.

Посочва, че изп.д. № 1148/2013 г. е перемирано. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-Перник“ АД от 08.07.2015 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу ищеца в настоящото производство, съгласно изп.лист от 18.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 2137/2015 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ Ст.Бадев се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 08.07.2015 г. , в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е ПДИ, наложил е запор, като по делото има парични постъпления на обща стойност 162,82 лева, съгласно удостоверението на ЧСИ за актуалния размер на дълга, съдържащо се в копието от изпълнителното дело, както и постъпило в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 186 ГПК – л. 36. Непосредствено след образуване на делото е налична молба от взискателя за налагане на запор – без входящ номер и дата. Налице са писмена резолюция от 16.07.2015 г. (л. 52) за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, какъвто е бил наложен, което е действие, годно да прекъсне давността за вземането, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни за други поискани или предприети изпълнителни действия.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 08.07.2015 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 09.07.2017 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност за вземанията е започнала да тече от 16.07.2015 г. – последното валидно предприето изпълнително действие.

Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на 2 съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 16.07.2015 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 16.07.2020 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор.

Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез плащане, а именно – главница 853,11 лв. и 80,61 лева – част от лихвата за забава по листа, искът е основателен, доколкото за същите е изтекла погасителната давност. За разликата до пълния отричан размер – за сумите от 11,82 лв. (разликата над 80,61 лева до 92,43 лв.законна лихва) и 25,00 лв. разноски искът следва да бъде отхвърлен, доколкото същите са погасени чрез плащане преди изтичане на погасителната давност за вземанията.

Погасеният и непогасеният чрез плащане размер на вземанията в рамките на ИД № 1048/2015 г. съдът установи с оглед правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази нормата на чл.

76, ал. 2 ГПК, в контекста на постановките на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и при съобразяване размера на основния лихвен процент, определен от БНБ за релевантните периоди, увеличен с 10 процентни пункта. Съгласно удостоверението на ЧСИ – л. 36, по делото са постъпили суми в общ размер на 162,82 лева, 36 лв. от които са разпределени за такси към ЧСИ, а останалите – към взискателя, с частични плащания. При съобразяване поредността на чл. 76, ал. 2 ГПК, с тях са погасени вземанията за разноски по изпълнението – в размер на 90 лв. с ДДС /л. 50/, разноски по изпълнителния лист – 25 лв., както и част от вземането за лихва за забава – 11,82 лв. частично от лихвата в общ размер 92,43 лева.

По този начин непогасеният чрез плащания – преди изтичане на давността, остатък от вземанията по изпълнителния лист възлиза на 853,11 лева главница и 80,61 лева – законна лихва, за които суми искът е основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за разликата над тези суми.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 432,93 лв. /от общо доказани разноски 450 лв./.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 3,79 лв.

3

Така при компенсация на двете насрещни вземания, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 429,14 лева разноски в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. П. , ЕГН ********** – чрез адв. В. К., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо А.

Г. П. за сумата в размер на 853,11 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.08.2012 г. до 21.01.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2015 г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 80,61 лева –законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта, с която иска за признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо вземане за разликата над 80,61 лева до пълния отричан размер от 92,43 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.11.2012 г. до 16.02.2015 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2137/2015 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 1048/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..