Определение № 4334 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4334 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501842 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2207/22.07.2026 г. по регистъра на ЧСИ Люба Тодорова, подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, чрез юрк.

***********, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение изх. № 1165/07.07.2026 г. по изпълнително дело № 20267130400078 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713, с район на действие: Окръжен съд – Варна, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и е отказал възстановяване на сумата в размер на 2,56 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че при определяне на адвокатското възнаграждение не са съобразени фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че процесуалният представител на взискателя е извършил единствено действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочва, че макар поканата за доброволно изпълнение да му е връчена на 03.07.2026 г. и да му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение, на 02.07.2026 г. сумата по изпълнителния лист и разноските са били удържани по наложен по искане на взискателя запор върху банковите му сметки. Според жалбоподателя налагането на запора, поискано още с молбата за образуване на изпълнителното дело, не представлява процесуално действие по водене на изпълнителното производство, а изискване на редовност на молбата, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК, поради което се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Жалбоподателят поддържа също, че сумата от 2,56 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителния лист, не следва да бъде възлагана в негова тежест, тъй като не е включена в изпълнителния лист и не представлява разноски по изпълнението. Поради това моли обжалваното постановление за разноски да бъде изменено, като адвокатското възнаграждение бъде намалено на 102,26 евро, а сумата от 2,56 евро да бъде отменена.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило становище от взискателя „Вила Нордик“ ООД.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ посочва, че налагането на запора, посредством който е събрана сумата по изпълнителния 1 лист, представлява извършено изпълнително действие. По отношение на сумата за издаване на изпълнителния лист счита, че същата е дължима, тъй като представлява реално извършен и доказан разход. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Изпълнително дело № 20267130400078 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713, е образувано на 26.06.2026 г. по молба на „Вила Нордик“ ООД, ЕИК 148104690, въз основа на изпълнителен лист № 336/23.06.2026 г., издаден по гр. д. № 2274/2024 г. по описа на ВОС, с който „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, е осъден да заплати на взискателя сумата от 5043,66 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от увреждане на подпорна стена в ПИ с ид. № ***********, находящ се в гр.

Варна, ж. к. „*********“/, на осн. чл. 50 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5713,69 евро, представляваща обезщетение за увреждане на подпорна стена в ПИ с ид. № ***********, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Б**************в“/, на осн. чл. 50 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 86 от ЗЗД; 2308,09 евро разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК; 1336,92 евро – разноски за въззивната инстанция и 1050 евро – разноски в касационното производство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране и на адвокатски хонорар в размер на 1420 евро с ДДС. В молбата е посочен изпълнителен способ - запор на банковата сметка на длъжника. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да изисква необходими документи, както и да определи способ за принудително изпълнение и да предприеме необходимите изпълнителни действия.

Отправено е и искане за присъждане на сумата от 2,56 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 01.07.2026 г. е приета за събиране в полза на взискателя сумата от 1420 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Към изпълнителното дело са приложени Договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000008937 от 22.06.2026 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение. Приложено е и платежно нареждане от 16.06.2026 г. за платена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 2,56 евро за издаване на изпълнителен лист.

На 01.07.2026 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1116/01.07.2026 г., която е връчена на длъжника на 03.07.2026 г.

Със запорно съобщение изх. № 1118/01.07.2026 г. е наложен запор до размера на дълга по изпълнителното дело на сметките /левови и валутни/, открити в „ЦКБ“ ЕАД на името на длъжника „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253.

Постъпило е съобщение вх. № 1907/02.07.2026 г. от „ЦКБ“ АД, с което уведомяват съдебния изпълнител, че въз основа на полученото запорно съобщение изх. № 2

1118/01.07.2026 г., на 02.07.2026 г. е направен паричен превод на сума в размер на 24819,35 евро.

На 06.07.2026 г. по делото е депозирано възражение вх. № 2009/06.07.2026 г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, както и срещу включената в поканата за доброволно изпълнение сума в размер на 2,56 евро, представляваща заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане от 06.07.2026 г., с което е уважил частично направеното възражение и е намалил адвокатското възнаграждение до сумата от 1355,54 евро с ДДС, като е отхвърлил за разликата до 102,26 евро и е отказал възстановяване на сумата от 2,56 евро, представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноски, и е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението. В т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

В конкретния случай няма данни сумата, дължима по изпълнителния лист, да е заплатена преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не е налице хипотезата, в която разноските да не са за сметка на длъжника, тъй като той не е дал повод за завеждане на делото. Напротив, видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя „Вила Нордик“ ООД на 26.06.2026 г. с разпореждане на ЧСИ Люба Тодорова, а задължението е платено на 02.07.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с предходно наименование Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лв. (102,26 евро); за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., какъвто е настоящият случай след превалутиране на задължението от евро в лева – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателно. Процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, както и искане на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено в срока за доброволно изпълнение, след получаване на запорното съобщение от третото лице.

Следователно представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и посочване на изпълнителен способ, за което му се дължи единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., но не и такова по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба.

Изпълнителното производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност и по него не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Посоченото в молбата за образуване на изпълнително производство искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, представлява изпълнение на изискването по чл.

426, ал. 2 от ГПК и не е действие с цел удовлетворяване на парични вземания, а изискване за редовност на молбата.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че на взискателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Следователно обжалваното постановление за разноските, обективирано в съобщение изх. № 1165/07.07.2026 г., в частта относно определеното адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, следва да се отмени за разликата над тази сума.

По отношение на оплакването срещу сумата за издаване на изпълнителния лист, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно константната съдебна практика, разноските за издаване на изпълнителен лист представляват разноски по изпълнението, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ГПК и подлежат на събиране от съдебния изпълнител извън сумите, посочени в изпълнителния лист – в този смисъл Определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/2013 г. на ВКС, I г. о. Съгласно чл. 405, ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да съдържа права и задължения извън установените със съдебния акт. Макар производството по издаването му да предхожда образуването на изпълнителното дело, изпълнителният лист представлява процесуална предпоставка за започване на принудителното изпълнение. Предвид систематичното място на уредбата му в общите положения на изпълнителното производство, разноските по издаването му следва да се разглеждат като разноски по изпълнението и да бъдат събирани от съдебния изпълнител отделно от сумите по изпълнителния лист. Ето защо правилно ЧСИ е предприел принудително събиране и на сумата от 2,56 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

Разпечатката съдържа 42 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e70fc65f-de6a-4980-8c90-6177338bcfc8