Решение № 1354 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502220 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Т. В. против решение № 2974/11.06.2025г. по гр.д.№ 2870/2025г. на ПдРС, XVI гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл. 439 ГПК против „Юробанк България“АД за това да бъде признато за установено, че вземанията по издадена по ч.гр.д. № 12419/2013 г. на ПдРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са погасени по давност. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Погрешно и в противоречие със закона и със съдебната практика РС приел, че погасителната давност е прекъсвана с действия, които според т. 10 от тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не съставляват изпълнително действие и не прекъсват давността. По- конкретно се твърди, че насрочването на опис на движими вещи, без същите те да бъдат описани, не съставлява изпълнително действие. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл. 439 ГПК.

От въззиваемата страна „Юробанк България“АД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Акцентира се на това, че за прекъсване на погасителната давност не е необходимо предприетият изпълнителен способ да бъде осъществен. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2870/2025г. на ПдРС, XVI гр.с. е образувано по искова молба от И. Т. В. против „Юробанк България“АД, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 373, 71 лева- главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, сумата от 52, 37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора за кредит за периода 20.08.2009 г.- 18.09.2009 г., сумата от 143, 20 лева- мораторна лихва за 1 забава за периода 18.09.2009 г.- 24.07.2013 г., по издаден по частно гр. дело № 12419/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 25.10.2013 г., по който е образувано изпълнително дело № 280/ 2014 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824. В исковата молба се твърди, че от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България се снабдили със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 12419/ 2013 г. на ПРС, XVI гр.с., след което бил издаден и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 373,71 лева- главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, сумата от 52,37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора за кредит за периода 20.08.2009 г.18.09.2009 г., сумата от 143,20 лева- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009 г.24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 24.07.2013г., до окончателното изплащане. На 21.01.2014г. въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 280/2014г. на ЧСИ Константин Павлов. Поради влИ.е на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в „Юробанк България”АД, банката била конституирана като взискател по изпълненителното дело. По същото не били извършвани никакви изпълнителни действия, а само се насрочвали описи на движими вещи, като нито един от тях не бил извършен. Самото насрочване не представлявало изпълнително действие, а действие по подготовка за извършване на изпълнително действие, поради което то не прекъсвало погасителната давност. Всички процесни вземания били погасени по давност с изтичане на петгодишен срок, считано от 22.01.2014г.

От „Юробанк България“АД е подаден отговор на исковата молба, с който искът по чл.439 от ГПК е оспорен като неоснователен. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист не били погасени по давност, защото тя била многократно прекъсвана. С молбата от 21.01.2014г. за образуване на изпълнителното дело били направени искания за извършване на изпълнителни действия, което прекъсвало давността. Според ТР № 3/2023 г. на ОСГТК нас ВКС, погасителна давност започвала да тече чак от 26.06.2015г. На 17.01.2019г. била изпратена ПДИ за насрочен опис на движими вещи. По време на извънредното положение за периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. давността била спряла по силата на специалния закон. До длъжника били изпратени още няколко призовки за описи на движими вещи- на 03.12.2020г., на 05.12.2022г., на 26.11.2024г. и на 19.02.2025г. Според т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала с предприемане на каквото и да е изпълнително действие, като насрочването на опис представлявало такова действие по смисъла на чл. 116 буква „в“ от ЗЗД и прекъсвало давността. Без значение било дали опис е реално извършен, защото иначе длъжникът можел да възпрепятства получаване на книжата и така да постави кредитора в невъзможност да удовлетвори правата си.

Изп.дело № 280/2014г. на ЧСИ Константин Павлов е образувано на 21.01.2014г. по молба от „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД, с която е представен изпълнителен лист от 25.10.201 г., издаден по ч.р.дело № 12419/2013 г. на ПРС, XVI гр.с. сумата от 373,71 леваглавница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сумата от 52,37 левадобавка, представляваща печалба на кредитора по договора за кредит за периода 20.08.2009г.- 18.09.2009г., сумата от 143,20 лева- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009г.- 24.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2013г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото от общо 125 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е извършил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като възложил на ЧСИ да предприема и извършва изпълнителни действия по свое усмотрение. На 13.02.2014г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена от него на 23.05.2014 г.

Изпратени са и призовки за принудително изпълнение, които са връчвани чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 17.02.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, за извършването на какъвто не е съставен протокол.

Последващи описи на движими вещи са насрочени с разпореждания на ЧСИ от 17.01.2019г. , 03.12.2020г., 05.12.2022г. и 26.11.2024г. На 28.01.2025г. е подадена молба от „Фронтекс Интернешънъл‘ ЕАД за конституирането му като нов взискател на основание сключен договор за цесия от 18.12.2024г. С молбата на ЧСИ Константин Павлов отново са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

2

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. С т.10 от тълкувателното решение по тълк.дело № 2/2013г. е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д.

№ 3/80г. на Пленум на ВС, съгласно което, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Следователно през периода от образуване на изп.дело № 280/2014г. на ЧСИ Константин Павлов до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла. Същественият спорен въпрос в настоящето въззивното производство е относно това, дали насрочването от ЧСИ Константин Павлов по негова инициатива на описи на движими вещи, без такива реално да са извършени, представляват изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а не задължително с осъществяването им. Следователно- за прекъсване на погасителната давност е достатъчно изпълнителното действие да бъде предприето, но не и да бъде извършено. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69г., I г.о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В мотивите към по т.

10 от Тълкувателно решене № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че „давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ/. Един от изпълнителните способи е продажбата на движими вещи. Предприемането му започва с насрочването на опис. Когато е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника, извършването на описа е в зависимост от това, дали ще бъде осигурен достъп до жилището. Фактът, че призовките за принудително изпълнение, с които на жалбоподателя е съобщавано за насрочените описи, са връчване чрез залепване на уведомление, навежда на извода, че достъп до жилището не е бил налице дори и само за връчването на книжа по изпълнителното дело. В случая е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ и поради това ЧСИ Константин Павлов е разполагал с правомощието по свое усмотрение да предприема изпълнителни действия, включително и насрочване на опис на движими вещи. В тази връзка следва да се отбележи и това, че съгласно т.11, изр.2 от цитираното по- горе тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2013г., изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Описи на движими вещи са насрочвани през периоди по- малки от пет години, поради което погасителна давност не е изтекла. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в редакцията му към датата на завеждане на делото.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2974/11.06.2025г. по гр.д.№ 2870/2025г. на ПдРС, XVI гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя И. Т. В. иск по чл. 439 ГПК против „Юробанк България“АД за това да бъде признато за установено, че вземанията по издадени по ч.гр.д. № 12419/2013г. на ПдРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са погасени по давност, а именно вземанията за сумата от 373,71 лева- главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 52,37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора за 3 кредит за периода 20.08.2009г.- 18.09.2009г., и сумата от 143,20- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009г.- 24.07.2013г.

ОСЪЖДА И. Т. В., от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати на „Юробанк България”АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4