Решение № 25 от 11.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев

Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20201000502946 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1997 от 12.03.2020 г. по гр. д. № 10707/2018 г. на Софийски градски съд ЗАД “ОЗК Застраховане” АД, *** е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на З. З. К. и на С. А. Н. по 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. С. Н., причинена в резултат на настъпило на 06.04.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 03.08.2018 г., като за разликата до 200000 лева исковете на всеки от ищците са отхвърлени.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над 50000 лева с оплакване за занижен принос на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат поради несъобразяване с движението на движещия се автомобил; управление на мотоциклет без каска в нарушение на чл.137е от ЗДвП (твърди се, че тези обстоятелства не са обсъдени); движение с двукратно повисока от разрешената максимална скорост. Направено е и оплакване за прекомерност на определеното обезщетение от 200000 лева преди намаляването му с приноса на пострадалия.

Ищците оспорват тази жалба. Подали са насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част до 200000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради неправилност и необоснованост на приетото съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват да са установени обстоятелствата, обусловили извод за съпричиняване вредоносния резултат. Считат, че съдът не разполага със специални знания да констатира предотвратимост на удара от страна на пострадалия 1 при управление с разрешената максимална скорост, а събраните доказателства не установяват приетите от съда обстоятелства, въз основа на които е направил извода си за съпричиняване.

Заедно с това оспорват приноса на пострадалия да е равен на този на застрахования водач на товарен автомобил, който извършил повече и по-тежки нарушения и допринесъл значително повече за настъпване на ПТП.

Поддържа се неправилност на решението в частта, с която законната лихва за забава върху обезщетенията е присъдена от изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ като твърдят, че лихвата следва да се присъди от датата на заявяване на претенцията от увредените лица 02.05.2018 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, със законна лихва от 02.05.2018 г.

Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, относно наличието на съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетения в размер на по 50000 лева за всеки от ищците, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

По обезщетенията за вреди от смъртта на Д. Н.. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства, съдебно-психологичната експертиза и от показанията на свидетелите Ф. Р. и Н. У.: възрастта на починалия (35 години), родствената връзка с ищците - син; отношенията на близост и подкрепа между ищците и починалия. Ищците преживели много тежко смъртта на сина си, плачели, тъгували. Преди смъртта си Д. е живеел в друго населено място, отделно от родителите си, бил женен, създал свое семейство. При ищцата първоначалната остра стресова реакция от новината за смъртта на сина й е компенсирана медикаментозно и с времето (7-8 месеца) преживяната психотравма е преработена. При бащата първоначалната остра стресова реакция е преминала в протрахирана депресивна реакция с разстройство на адаптацията. Симптомите на непреработената травма продължават да се проявяват при него. От значение за размера на справедливото обезщетение са и общественоикономическите условия в страната към настъпване на вредата 06.04.2018 г.

Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта при обсъждане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за размера им. При определяне размера на дължимите обезщетения, които са адекватни на претърпените от ищците неимуществени вреди, 2 съдът обсъди и оцени в пълен обем съществувалите приживе между ищците и починалия близки взаимоотношения; възрастта му; тежките преживявания от смъртта му. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 150000 лева би обезщетила всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди. Не се установяват вреди над обичайните, а определеният размер е съобразен със съдебната практика за процесния период.

По възражението за съпричиняване: пред въззивната инстанция не се спори по установения механизъм на ПТП въз основа на заключението на автотехническата експертиза и протокола за оглед на ПТП (с изключение на извода за предотвратимост на удара от страна на мотоциклета, в случай, че се е движел със скорост 50 км/ч): т.а. „Мерцедес“, управляван от М. А., се движел в дясната лента на двупосочен път в гр.Хасково с по две ленти във всяка посока. В момента, в който предприел маневра обратен завой, навлизайки косо в лявата лента на същата посока, по нея на 6667 метра назад се движел управляваният от Д. Н. мотоциклет със скорост 107-108 км/ч. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на мотоциклета е била 101 метра, затова Н. не могъл да спре безопасно; мотоциклетът загубил устойчивост, паднал и плъзгайки се по асфалта се ударил фатално в препречилия лентата автомобил.

По възражението на ищците, направено в насрещната въззивна жалба, че съдът приел за установено наличието на съпричиняване поради управление с превишена скорост от страна на Д.

Н. в нарушение на процесуалния закон, настоящата инстанция намира следното:

Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, като се отчитат и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК). Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). При необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, съдът назначава вещо лице, което подвежда фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Вещото лице подпомага съдията - който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше /реш. № 118/15.05.2012 по г. д. № 588/2011, III ГО на ВКС; реш. № 446/16.11.2011 г. по г. д. № 1375/2010, IV ГО на ВКС/. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора.

Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него - чл. 202 ГПК/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи - в това число чрез извършени от него изчисления, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати. Получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от 3 страните, респективно проверен при обжалване.

Възражението на ответника за съпричиняване, основано на конкретни обстоятелства, е направено в преклузивния срок. Правилно е становището на ищците, че в тежест на ответника е да установи обстоятелствата, на които основава възражението си. При въведено твърдение, че водачът на мотоциклета е допринесъл за увреждането си като е управлявал с превишена и несъобразена скорост, ответникът следва да установи освен високата скорост на движение, и наличието на причинна връзка с настъпването на ПТП – да установи, че при управление с позволената и съобразена скорост ПТП не би настъпило или уврежданията биха били по-леки.

Неправилно обаче ищците считат, че единствено назначен от съда експерт може да изчисли опасната зона на спиране при движение на мотоциклета със скорост 50 км/ч. В заключението по допуснатата автотехническа експертиза е изчислена скоростта, с която се е движил мотоциклетът – 107-108 км/ч (29,87 м/с). Чрез използване на посочена формула е изчислена опасната зона за спиране при тази скорост, която е определена на 101 метра. При наличие на посочена в експертизата формула, няма пречка съдът сам да извърши конкретни изчисления като замести променливите стойности в нея. Това е така, защото с помощта на вещото лице съдът разполага с формулата – специалните знания, необходими за достигане до търсения резултат. Така е възможно да се изчисли каква би била опасната зона за спиране на мотоциклета при движение със скорост 50 км/ч. Първо трябва да се конвертира скоростта 50 км/ч в съответната величина в метри/секунда.

Това става по следния начин: един километър съдържа 1000 метра, а един час съдържа 3600 секунди. Следователно 50 км/ч се равняват на 13,89 м/с (50.1000:3600=13,88889). Така изчислената скорост трябва да се замести в използваната от вещото лице формула при отговора на единадесета задача, за да се пресметне опасната скорост на спиране при движение със скорост 50 км/ч. Формулата отчита всички обстоятелства, които имат отношение към дължината на пътя, изминат от мотоциклета до пълното му спиране: време за реакция на водача-tр и време за задействане на спирачната уредба-tсп, време на нарастване на спирачното закъснение до максимално-tн, както и стойността на максималното спирачно закъснение на мотоциклета- j, затова е неоснователно възражението, че освен заместване във формулата на променливата стойност – скоростта на движение, трябвало да се съобразят и други обстоятелства. Вещото лице е посочило стойностите на параметрите tр = 1сек., tсп=0,1 сек., tн=0,2 сек. и j=6,86 м/с. Ето защо при заместване във формулата на изчислената по-горе променлива – скоростта на мотоциклета от 13,89 м/с, се получава дължината на опасната зона за спиране при движение със скорост 50 км/ч:

Sо =(1+0,1+0,5.0,2).13,89+13,892/2.6,86=30,73 метра. При сравнение на така получената стойност с разстоянието, на което е бил мотоциклетът в момента на започване маневрата завой в обратна посока от товарния автомобил – 66-67 метра, е видно, че автомобилът е бил извън опасната зона и е било възможно безопасното спиране на мотоциклета в случай на движение със скорост 50 км/ч.