Решение № 24 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500614 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. И. Ш. чрез служебния му представител адвокат И. М. против решение № 233/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1830/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, тъй като окръжният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, не е допуснал събиране на доказателства, насочени към установяване на фактическите му твърдения за претърпени неимуществени вреди и не е обсъдил всички негови възражения, за което е изложил подробни съображения, поради което моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да се произнесе по същество.

Въззиваемият О. на ***** не е взел становище по жалбата.

Контролиращата страна П. в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без 1 уважение и да бъде потвърдено решението на окръжния съд като правилно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от К. И. Ш. против О. на ***** иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от незаконните действия на служител в БНТЛ при О. на ***** И. С. И. и от изготвеното от него като вещо лице невярно заключение от 27.12.2011 г. по допуснатата съдебно-балистична експертиза, приета в ДП № ******** по описа на ІІ РУП, и от 20.09.2012 г. по допусната допълнителна експертиза по в.н.о.х.д. № ******** г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като въз основа на това заключение с решение № 234/01.11.2012 г. по това наказателно дело окръжният съд потвърдил присъда № 111/17.05.2012 г. по н.о.х.д. № ****** г. на Районен съд – Стара Загора, с която К. Ш. бил признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. е държал огнестрелно оръжие - пистолет марка „********” № EVL-******** калибър 9 мм, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК бил осъден на две години лишаване на свобода с отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, а впоследствие то било изтърпяно ефективно. Смята, че от действията на вещото лице, служител при ответника, и изготвеното от него неистинско заключение и въвеждането на съда в заблуда са му нанесени вреди, поради което моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, силен стрес, притеснения, емоционални психически и психологични терзания, накърняване чувството му за самооценка и социалното му общуване, влошаване на физическото му състояние поради развиване на хипертония и проваляне на брака му, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

Ответникът О. на ***** оспорва иска по основание и размер, като 2 твърди, че той е недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а доколкото И. И. не е негов служител, той не е легитимиран да отговаря по иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. Претендира разноски.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от К. И. Ш. против О. на ***** иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на парично обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна съдебно- балистична експертиза, изготвена от служителя на ответника И. С. И. /специалист в областта на балистиката при ОД на МВР Стара Загора/, който в качеството му на вещо лице е изготвил невярно заключение, обективирано в протокол № 567/27.12.2011 г., представен по ДП № ******** по описа на ІІ РУП на МВР – Стара Загора, и в протокол № ******* г. за извършена от него допълнителна експертиза, поискана и представена пред Окръжен съд – Стара Загора, в които вещото лице потвърдило устно и в съдебно заседание пред състава на Окръжен съд – Стара Загора в качеството му на въззивен съд, който с решение № 234/01.11.2012 г. по в.н.о.х.д. № ******** г. потвърдил постановената от Районен съд – Стара Загора присъда № 111/17.05.2012 г. по н.о.х.д. № ****** г., с която Ш. бил признат за виновен в това, че на 09.12.2011 г. е държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „********” № ***********, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК бил осъден на две години лишаване на свобода с отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, а впоследствие то било изтърпяно ефективно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане, а К. Ш. е осъден да заплати държавна такса в размер на 10 лв. по приходната сметка на Окръжен съд – Стара Загора и на О. на ***** юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК се установи порок, обуславящ неговата недопустимост.

От изложените в исковата молба и уточняващите молби на Ш. фактически обстоятелства и от отправения към съда петитум може да се 3 направи извод, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД, тъй като се твърди, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди от действието на лице, на което ответникът е възложил работа, т.е. който е негов служител, както и че това действие е противоправно и виновно /съзнателно даване на невярно заключение/, а вредите са причинени по повод изпълнението на работата, възложена от ответника.

Вместо да разгледа предявения иск в изрично уточнените от ищеца граници окръжният съд е отхвърлил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като през цялото времетраене на производството, в първото по делото съдебно заседание на 01.07.2022 г. при обсъждане доклада по чл. 146 от ГПК, както и в мотивите на обжалваното решение е заявил изрично, че разглежда именно иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а той се различава от иска по чл. 49 от ЗЗД по съдопроизводствен ред, фактически състав и правни последици, като настоящият състав намира, че по този начин първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, нарушавайки принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, поради което решението му е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД, при което в зависимост от изхода на спора съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски.

С оглед на гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 233/11.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1830/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд за произнасяне от друг състав по предявения от К. Ш. иск.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5