Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 23.01.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 169/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
23.01.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Сливница, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20251890200169 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. Г. И., ЕГН **********, обжалва Електронен фиш серия К № 8516056, издаден от ОДМВР – София, с който, за извършено нарушение по чл.

21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, изтъкват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на същия, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето и издаването му.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш му е бил връчен почти 16 месеца след заснемането, поради което не може да си спомни дали той или някой друг е управлявал процесния автомобил в момента на заснемането.

Излага доводи за това, че описанието на нарушението в електронния фиш е объркващо и неясно, както и че процесният ЕФ не съдържа всички предвидени в закона реквизити – не е посочено дали подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок, твърди, че липсва пълно и ясно описание на нарушението, както и дата на издаването на ЕФ.

Освен това, жалбоподателят твърди, че към датата на описаното в ЕФ нарушение не е имало поставен пътен знак „Е24“, обозначаващ зоната за контрол с мобилни и стационарни АТСС, поставен преди нея и чието 1 разположение не е документирано със снимка.

Жалбоподателят И. Г. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, депозирана е писмена защита от главен юрисконсулт ** И.а, с която същата моли процесният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение, установено и заснето с АТС № TFR1-M 653, за това, че на 06.12.2023 г. в 07.54 часа в област Софийска, община Божурище, на ПП I-8, км 41+700, с посока от гр. Сливница към гр. София, заснетото МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № **, се е движело с установена стойност на скоростта 74 км/час и превишена стойност на скоростта 14 км/час, при ограничение на скоростта от 60 км/ч (въведено извън населено място, сигнализирано с пътен знак В26), с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят И. Г. И., ЕГН **********, и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Към процесния електронен фиш е приложен и снимков материал.

Същевременно е изготвен и дължимият протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2016 г. за използване на АТСС.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на И. Г. И., ЕГН **********, собственик на процесното МПС.

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок 2 от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустимо. С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Във връзка с настъпилата промяна в чл.165, ал.2, т.7 от ЗДВП, в сила от 26.09.2017 г., като се има предвид, че нарушението е извършено на 06.12.2023 г., няма изискване пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в интернет на МВР. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, посочено е, че жалбоподателят е собственик на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа 3 на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Цитираните правни норми, съотнесени към конкретиката на настоящия спор, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш.

Същият правилно е издаден по отношение на И. Г. И., ЕГН **********, собственик на МПС.

Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая от представената по делото справка се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил.

Жалбоподателят е разполагал с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила като негов собственик.

Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, като измежду тях не попадат срокът за обжалването му и органът, пред който може да бъде сторено това.

На констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.

В случая е налице нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

От събраните по делото доказателства, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издаден от БИМ на 24.02.2010 г., протокол № 4-39-23/31.01.2023 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, протокол за мястото на контрол за процесния пътен участък, се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и ограничението от 60 км/ч за процесния участък от пътя, както и мястото за контрол на скорост, в конкретния случай – с мобилна система за видеоконтрол, тип „TFR-1M“.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на 4 системата, от който са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км/ч, самият автомобил и измерената скорост.

Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак, е регистрирано и установено движение на процесния автомобил със скорост над разрешената – 74 км/ч, при въведено ограничение от 60 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 14 км/ч, след приспадане на регламентирания толеранс /в бланка ЕФ серия „К“ се въвежда установената скорост, намалена с допустимата грешка за уреда, генерирана автоматично от софтуера за обработка в наказуема скорост, като същата се изчислява на база допустима грешка за работа на техническото средство в полеви условия: 3 км до 100 км/ч и 3 % за стойността над 100 км/ч/.

Видно от електронния фиш, номерът на техническото средство присъства, а от приложената разпечатка от системата за видеоконтрол на скоростния режим е видно и точното наименование и номер на използвания радар, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Същите са достатъчно четливи, ясни и няма никакво съмнение относно регистрационния номер на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение.

При определяне на наказанието, наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото, предвидено в закона, наказание за това нарушение.

Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и недоказани.

Воден от гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът потвърди обжалвания административен акт, въззиваемата страна има право на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП. В случая въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, и е претендирала заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, но доколкото същият е представил единствено писмено становище по жалбата и не е участвал в откритото съдебно заседание, то съдът счита, че разноски следва да бъдат присъдени в 5 минимален размер от 80 лева /40,91 евро/.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8516056, издаден от ОДМВР - София, с който на жалбоподателя – И. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.12.2023 г. в 07:54 часа.