Решение № 415 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000010 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 83093/05.12.2022 г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, с ЕИК:130277958 срещу решение № 1288/16.11.2022 г. по търг. дело № 1330/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по предявен от „Топлофикация-Плевен“ АД, гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ 128, с ЕИК: 114005624 против жалбоподателя отрицателен установителен иск, че „Топлофикация-Плевен” АД не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 36 809.16 лв. с ДДС, начислена по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, за което е издадена данъчна фактура № 0003291782/12.11.2020 г., както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация-Плевен“ АД сумата от 2 092.36 лв. - разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че безспорно било установено, че процесната проверка била извършена при спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ, доказано било наличието на нерегламентиран достъп до електроразпределителната мрежа и правилното изчисляване на корекцията по ПИКЕЕ, с което съдът не се е съобразил и неправилно и незаконосъобразно е уважил исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация-Плевен” АД чрез юр.к. Ц.

1

В. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В производството пред въззивния съд жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД чрез юр.к. Стоименова поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

От своя страна, въззиваемото дружество „Топлофикация-Плевен“ АД чрез юр.к. В. и юр.к. Ц. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от „ТоплофикацияПлевен“ АД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 36 809.16 лв. с ДДС, начислена по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), за което е издадена данъчна фактура № 0003291782/12.11.2020 г.

Ищецът твърди, че с писмо изх. № NTZ150503/10.11.2020 г. бил уведомен от ответника за извършена на 09.11.2020 г. проверка от служители на отдел „Нетехнически загуби“ на присъединен към електроразпределителната мрежа обект, собственост на топлофикационното дружество (секциониращо устройство), находящ се на адрес: гр. Плевен, двор на Военна болница.

На основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) бил съставен констативен протокол № 3031942/09.11.2020 г., съгласно който провереният обект неправомерно бил присъединен към електропреносната мрежа. С писмото било отправено предупреждение, че щяло да бъде извършено едностранно преизчисление на количеството електрическа енергия, за което предстояло да бъде изпратено последващо уведомление. С писмо изх. № 1203892566/12.11.2020 г. ответникът го уведомил, че на основание чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл.

56, ал. 1 ПИКЕЕ и с оглед извършената проверка, дължал сума в размер на 36 809.16 лв., като била приложена и фактура № 0003291782/12.11.2020 г. на същата стойност, ведно със справка за преизчислени количества електрическа енергия, съгласно която извършената на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ корекция била в размер на 192 748 киловатчаса по дневна тарифа.

В отговор до ответното дружество поискал възстановяване на партида по клиентски номер 210000357461, касаеща снабдяваното съоръжение (секциониращо устройство), която без уведомление била служебно закрита. Съгласно справка от ответното дружество потребената електроенергия от секциониращото устройство била измервана посредством средство за техническо измерване (СТИ) – електромер, който впоследствие бил демонтиран. Възразява да било извършено демонтиране, като сочи, че не било извършвано и неправомерно свързване към електропреносната мрежа, дори напротив – в двора на Военна болница, находящо се на адрес: гр.

Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 4 бил монтиран електромер, пломбиран с пломба на 2 електроразпределителното дружество с фабричен номер на СТИ *****.

С писмо изх. № 2015/02.12.2020 г. до ответника, ищецът оспорил посочената фактура, тъй като издаденият констативен протокол № 3031942/09.11.2020 г. не отразявал реалните факти и обстоятелства. Помещението, в което се намирало „Секциониращо устройство – Военна болница“ било отворено за служителите на ответника от представител на ищеца, като в негово присъствие лицата, извършващи проверката, нарушили целостта на поставената пломба на електромерното табло, намиращо се в същото помещение. С писмото ищецът потвърдил, че разполага с клиентски номер 210000357461, който съдържа в себе си множество абонатни партиди, в това число и тази, открита за секциониращото устройство с номер 4176097 и поискал анулиране на фактурата предвид липсата на вина от негова страна за несъответствията в информационните масиви на ответника, довели до неверни констатации и до едностранното преизчисление на електрическата енергия.

След запознаване с жалбата, на 11.12.2020 г. електроразпределителното дружество извършило проверка, във връзка с която бил съставен констативен протокол № 5195324/11.12.2020 г., чието съдържание противоречало на предходния констативен протокол. Съгласно втория протокол било налице правилно монтирано СТИ – електромер с фабричен № *****, като били снети и показанията от него за консумация при дневна и нощна тарифа.

С писмо изх. № 100000129611/17.12.2020 г. ищецът бил уведомен от ответника, че при проверка в трафопост 111, находящ се в гр. Плевен, към шинната система на табло ниско напрежение на ТП имало подвързан кабел към трите фази и едно жило, подвързано към нулевата шина, като кабелът подземно захранвал съоръжение (секциониращо устройство) на „Топлофикация-Плевен“ АД, намиращо се в двора на болницата, и по този начин била извършена промяна в схемата на свързване, като консумираната електрическа енергия не се измервала от средство за търговско измерване. По отношение на твърденията за монтиран електромер, което било установено и с протокола от повторната проверка, доводите му били отхвърлени от ответника, тъй като в електроразпределителното дружество липсвал електромер с фабричен № *****, като не била установена причината за прекратяването на достъпа до мрежата на посочения обект.

Счита, че били налице противоречия между писмото и съставените от ответника протоколи, тъй като в писмото се твърдяло, че захранването се осъществявало от трафопост 111, докато в двата протокола било отбелязано, че номерът на трафопоста бил 115. От ответника била допусната грешка, като поради липсата на данни за наличие на електромер в активите на ищеца, възприемал подвързването на кабелите в срещуположно намиращия се трафопост за неправомерно и сторено при липса на средство за търговско измерване.

Също така счита, че констатацията за липса на СТИ била невярна, като посочва, че точката на измерване на електрическа енергия не се намирала в проверения трафопост 115, а в самото табло за измерване, находящо се в постройката, съхраняваща секциониращото устройство, което дори да било проверено, не било отразено неговото съдържание и не били закрепени данни относно наличието на електромер, негов номер, показания и схема на свързване.

В подкрепа на твърденията, че електромерът с фабричен № ***** бил собственост на ответника и че посредством него било измервано преминалото количество електрическа енергия, прилага фактури от 2010 г. и 2011 г., издадени от ответника.

Оспорва метрологичната годност на СТИ с фабричен № ***** с оглед на данните от 3 констативен протокол № 5195324/11.12.2020 г. Сочи, че метрологичният контрол обхващал и контрол на средствата за измерване, като съгласно приложение № 1 към чл. 2, т. 2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, било предвидено, че за използването на средства за измерване на електромери било необходимо лицата да бъдат оправомощени. Намира, че оправомощените да извършват проверка на средства за измерване лица не били доставчиците на стоки, в частност електроенергия или лица, които отговаряли за нейното разпределение, а лица, които по специалния административен ред на Закона за измерванията били оправомощени да извършват проверка на средства за измерване. До момента такова лице не било упражнявало правомощията си по отношение на СТИ с фабричен № *****.

Намира, че не били налице предпоставките за приложение на разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.

6 ЗЕ и чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Основанието, послужило за инициирането на процедурата по чл. 56, ал.1, вр. чл. 51, ал., 1, вр. чл. 49 ПИКЕЕ, а именно – констативен протокол № 3031942/09.11.2020 г., съдържал неверни и непълни данни, поради което не можело да бъде годно основание за извършване на едностранна корекция на количество електрическа енергия. Във връзка с това оспорва верността на посочения протокол, за който счита, че представлява частен свидетелстващ документ.

Поддържа, че с оглед опасността от изгубване на доказателства, които биха имали решаващо значение за изхода на спора, депозирал молба за обезпечаване на доказателства пред Районен съд – Плевен, с която било поискано вещо лице, след като се запознае с данните при двете дружества и след като посети обекта на място, да установи налице ли е СТИ, наблюдава ли се манипулация по схемата на свързване, какъв е неговият фабричен номер и преминал ли е метрологична проверка.

Във връзка с посоченото сочи, че по ч. гр. д. № 20214430101350/2021 г. на PC – Плевен било изготвено заключение на вещо лице по поставените въпроси, прието без възражения от страните.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск като неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.

Твърди, че били приети нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в съответствие с които била извършена процесната корекция, тъй като проверката на обекта на ищеца била извършена на 09.11.2020 г. Разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ предвиждала, че фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следвало да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, който за територията на Западна България бил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.