Решение № 3546 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100500230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД, чрез процесуален представител адв. Д. срещу решение № 20825/15.11.2025 г., постановено по гр. дело 30 251/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, в която заявеният иск по чл. 200 от КТ е уважен за сумата от 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 01.02.2025 г., както и в частта, в която иска по чл. 200 ал.1 от КТ е присъдена сума от 42, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, обективирана във фактура № **********/06.02.2025 г. по описа на

УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, относно извършени разходи за потребителска такса и средна превръзка.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В жалбата се твърди, че СРС е неправилно. Заявени са твърдения, че СРС бил възприел настъпването на неимуществени вреди само въз основа на 1 свидетелски показания на внука на ищеца, които били общи и неубедителни.

Твърди се в жалбата, че изводът на съда за липса на съпричиняване от страна на работника е неправилен. Твърди се, че съдът сам посочил константната практика на ВКС, че груба небрежност е налице при извършване на действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, но лекомислено се е надявал да го предотврати, но противно на същата бил приел, че липсва такова неспазване на правилата за безопасност. Поддържат се възражения за грубо нарушаване на т. 48 – т. 50 от Инструкцията за безопасни условия на труд като ищецът бил съзнавал настъпването на вредоносните последици, когато е предприел действията, противоречащи на правилата за безопасна работа, но е мислил, че това няма да се случи, а и самонадеяно се е надявал, че ако възникне подобен проблем, той ще е в състояние да го предотврати.

Твърди се наличие на съпричиняване, което се оценява на 50%.

Иска от въззивния съд да отмени решението на СРС в неговата обжалвана част и постанови решение, с което заявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Горги Р. Б., чрез процесуален представител адв. Д. и адв. Д., в който са изложени съображения относно правилността на съдебния акт в тази му обжалвана част и е заявено искане, същият да бъде потвърден.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В пъроинстанционното производство са разгледани обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК, за да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от 2 трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване следните материални предпоставки, в тяхното кумулативно съотношение: наличие на трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и п р я к а причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, установяваща, че причинените болки и страдания са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда е безвиновна обективна отговорност, която възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането по арг. на чл. 200 ал. 2 КТ, п оради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при проявена от същия небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на работодателя би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). С оглед разпоредбата на чл. 201 ал.2 от КТ, дори при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Страните не са формирали спор, че са били в трудово правоотношение.

Видно от доказателствата, събрани пред СРС, е издадено разпореждане № 36437/26.02.2025 г. на НОИ, Териториално поделение – София, с което на основание чл. 60 ал.1 от КСО декларираната злополука вх. № 5101-21210/24.02.2025 г. от пострадалия Г. Р. Б., станала със същия на 01.02.2025 г. се приема за трудова злополука. Това разпореждане по естеството си съставлява индивидуален административен акт, който установява факта на настъпила трудова злополука респ. констатациите в същия обвързват съда в производство по чл. 200 ал.1 от КТ. Посоченото в разпореждането не подлежи на преразглеждане по съдебен ред, тъй като е акт на компетентен държавен орган, издаден по специален административен ред, регламентиран в КСО / в този смисъл е и константната съдебна практика решение № 36 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3334/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 180/05.11.2019 г. по гр.д. 1885/2018 г. на Трето ГО на ВКС, решение 319/22.06.2010 г. по гр.д.

204/2009 г. на ВКС и др./.

3

Съобразно изводите на изслушаната пред СРС съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.С.В., същият е посочил, че след злополуката ищецът е приет в „Пирогов“ с диагноза – семиампутация на трети пръст на лявата ръка. Посочено в експертизата е, че е извършена хирургическа интревенция с наместване на фрактурата на дисталната фаланга и е фиксирана с Киршнерова игла, направа на тендопластика на дорзалната апоневроза на дисталната фаланга. Посочено е, че иглата е извадена на 30-тия ден амбулаторно в травматологичен кабинет без упойка, а конците от оперативната рана са свалени на 12-тия ден. Посочено от вещото лице е обстоятелството, че ищецът е бил в болничен 3 месеца като през това време е провеждал рехабилитация на пръста. Вещото лице е посочило, че при извършения от него преглед на ищеца е установил оток на дисталната фаланга, без движение на крайната фаланга и леко ограничен захват на лявата ръка поради липсата на движение в крайната фаланга.

Разпитаният свидетел пред СРС, С.Г., внук на ищеца, посочва, че пръста на дядо му бил почти на две. Лечението продължило три месеца, прекарал в болницата четири дни, а след това ходел на превръзки. Свидетелят посочва, че дядо му имал болки и всеки ден пиел течен аналгин като трябвало да му помагат, тъй като не можел да се обслужва сам. Болките му продължавали, върнал се на работа там, където станала злополуката.

При съвкупна преценка на изслушаната съдебно медицинска експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и компетентно изготвена, както и събраните свидетелски показания при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК, намира, че при злополуката на 01.02.2025 г. ищецът-въззиваема страна е получил увреждане на крайната фаланга на трети пръст на лявата ръка със счупване на нокътната фаланга като дисталната част на пръста се е държал на кожата. Неблагоприятните последици, понесени от ищеца, под формата на болки и страдания се установяват, както от заключението на СМЕ, така и от събраните гласни доказателства, които са разгледани в съвкупност в решението на СРС, поради което не може да бъде споделено заявеното във въззивната жалба възражение, че изводите са обосновани единствено въз основа на свидетелските показания.

При липса на други възражения, съдът в решаващия му състав намира, че в настоящото съдебно производство са установени всички материални 4 предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право и отговорността на ответника.

По отношение на оплакванията, касаещи размера на ищцовата претенция следва бъде съобразена препращата норма на чл. 212 от КТ към разпоредбите на гражданското законодателство, предвид липсата на метод, посочен в КТ, за оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Поради което е приложимо правилото, уредено в чл. 52 от ЗЗД и обезщетението следва да бъде определено по справедливост.

Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, предвид задължителните разяснения, дадени с т. 2 на ППВС 4/1968 г. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Видно от заключението на СМЕ ищецът по повод получената травматична увреда е претърпял оперативна интервенция с проведено болнично лечение и такова в домашно-амбулаторни условия, провел е курс по рехабилитация и е бил в състояние на временна неработоспособност за период от 3 месеца. СМЕ е посочила и остатъчни неблагоприятни последици по повод увредата, изразяващи се в оток на дисталната фаланга, липса на движение на крайната фаланга и леко ограничен захват на лявата ръка.

При тези установени увреждания на ищеца, изразяващи се в травматична увреда със значителен възстановителен период и остатъчни неблагоприятни последици, възрастта на ищеца, на 56 г. т.е. в активна трудова възраст като ежедневието му е било съществено променено в резултат от увреда, настоящият съдебен състав приема, че размерът на обезщетението, определено от първоинстанционния съд е адекватно с оглед пълната репарация на претърпените от него неблагоприятни последици по повод причинената увреда и същият покрива изискванията за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вкл. при съобразяване на всички тези фактори респ. доказателствата, ангажирани по делото, преценени в своята съвкупност и социално –икономическите условия в страната към 2025 г.

5

По повод поддържаното възражение за съпричиняване във въззивната жалба на ответника, заявено и в отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК следва да се има предвид, че отговорността на работодателя за обезщетяване вредите от настъпила трудова злополука може да бъде намалена само ако се докаже, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука при условията на груба небрежност по арг. на чл. 201 ал.2 от КТ, както беше посочено вече в рамките на настоящото решение. Небрежността като понятие касае модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба небрежност, следва служителят да не е положил грижата, която и най - небрежния не би положил - т. е. да е осъзнавал, че ще настъпят вредоносни последици, но да се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати (решение 348/ 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV ГО ВКС, решение 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. ВКС, решение № 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. ІІІ г. о. ВКС, решение № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. ІV г. о. на ВКС и др./. По естеството си г рубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа, каквото обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне респ. такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, при полагане на дължимата грижа. Следва да се има предвид и обстоятелството, че н е всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение, като преценката винаги е конкретна и зависи от установените по делото факти /в този смисъл решение 79/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., Четвърто ГО на ВКС/. При всички положения обаче, тежестта на доказване е на ответника, предвид правилата на чл. 154 ал.1 от ГПК респ. ако не е проведено доказване на такава груба небрежност в поведението на служителя, по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ, размерът на обезщетението не може да се намали. Такава груба небрежност при ангажираните по делото писмени доказателства не се установява. В т. 48 от Инструкцията за основните задължения на работниците „сметосъбирачи“ е посочено, че се забранява на работника да стои в близост до машината, когато подемните устройства са в процес на работа, както и да поставя някой от крайниците си /ръце или крака/ в опасните зони на компактиращия 6 механизъм, без значение дали е в работен режим или не е. Цитираното правило от Инструкцията не дава информация относно безопасния начин на поставяне на кофата на апарата /“вилиците“/, нито установява за работника при осъществяване на тези си трудови задължения да спазва някави правила респ. тяхната поредност, установени с оглед неговата безопасност, доколкото естеството на изпълнявана работа е източник на повишена опасност, за да се обективира извод в желания от въззивника смисъл. Нещо повече, видно от снетите обяснения на ищеца, същият е издърпал кофата, за да я сложи на „вилиците“ /апарата/, които били криви, затова се е наложило бутане на вилицата за да влезе в ухото на кофата. Доказателства, опровергаващи или разколебаващи тези твърдения в рамките на съдебното производство не са ангажирани, поради което настоящият съдебен състав счита, че предприетите от страна на работника действия не са били поради нехайство или своеволие, а с оглед изпълнение на трудовите му задължения по сметосъбиране.