Определение № 560 от 13.02.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Перник, 13.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20251720100574 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, предявени от „А1 България“ ЕАД срещу С. Г. Г. , за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение №2063/02.08.2023 г., издадена по ч.гр.д № 3652/2023 г. по описа на ПРС.

Съдът , след като се запозна с материалите по делото, както и с ч.гр.д № 3652/2023 г. по описа на ПРС, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена, а при постъпило възражение от длъжника, дали е налице надлежно администриране на същото, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В конкретния случай съдът намира, че предпоставките за предявяване на исковете с правно основание чл.422 от ГПК не са налице.

Видно от материалите по ч.гр.д № 3652/2023 г. по описа на ПРС, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът е подал възражение по чл.414а, ал.1 ГПК на 05.10.2023 г., с приложени към него платежни разписки. Същото е било изпратено на заявителя с указание за право на становище в тридневен срок от уведомяването му. Заявителят на 23.10.2023 г. е депозирал становище, в което признава, че длъжникът е изплатил частично задължението си, като изцяло е погасил дължимата главница, но тъй като плащането е станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК дължи заплащане и на присъдената мораторна лихва съгласно заповедта за изпълнение в размер на 166,50 лв.

В процесният случай, длъжникът е подал възражение по чл.414а ГПК, като към него е представил доказателства за плащане.

Съгласно действащата редакция на чл. 414а, ал.3 ГПК, заповедният съд е изпратил възражението, заедно с приложенията, на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

Заявителят е взел становище и е признал частично плащане от страна на длъжника на сумите по издадената заповед за изпълнение с изключение на мораторната лихва в размер на 166,50 лв.

Заповедният съд е следвало съобразно становището на заявителя, да прецени следва ли да се обезсили изцяло заповедта, или частично, съответно да се прецени дали са налице основания за издаване на изпълнителен лист по отделни части на заповедта за изпълнение, което означава, че заповедният съд е пристъпил преждевременно към процедура по даване указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно 1 новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение;

2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай, при налични представени данни за плащане от страна на длъжника в полза на кредитора, депозирани с подадено възражение по чл.414а от ГПК, не са предприети действия по частичното обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на признатите от заявителя за платени от длъжника суми и издаване на изпълнителен лист досежно сумите, които не са били платени, а именно претендираната от заявителя мораторна лихва в размер на 166,50 лв.

В конкретния случай, при подаденото възражение по чл.414а ГПК и представените доказателства за плащане, заявителя е потвърдил частично плащането на сумите по заповедта с изключение на мораторната лихва, при което се налага издаване на изпълнителен лист само за част от сумите по издадената заповед за изпълнение, които са останали непогасени, а именно досежно мораторната лихва.

Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, не са налице при подадено възражение по чл.414а ГПК с представени доказателства към него за плащане, което е изпратено на заявителя за становище, като същият е признал частично плащане съответно предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.

С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по исковете следва да бъде прекратено.

Изисканото ч.гр.д № 3652/2023 г. по описа на ПРС следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да предприеме действия съобразно подадено възражение по чл.414а ГПК с представени доказателства към него за плащане, след което да прецени последващите си действия по чл.414а ал.4 и ал.6 ГПК съобразно становището на заявителя, че е останала неплатена единствено сумата от 166, 50 лв., съставляваща мораторна лихва.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3652/2023 год. по описа на ПРС, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пернишки окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д № 3652/2023 г. по описа на ПРС на заповедния съд ведно с препис от постановеното определение, за продължаване

2 на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3