Решение № 480 от 21.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2503/2025
- Вид
- Решение № 480
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Христо Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220102503 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представляван от изпълнителните директори А. Ч. Д.. и Н. Г. С. срещу П. В.
П., ЕГН-********** от *********** от с.М. К. , ул. ш. и о. ****. № *, * обл.
П..
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 03.08.2023 г. „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7053481516 (Приложение № 2) с ответника П. В. П., ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в обш размер 2002,57 (две хиляди и два лева 57 стотинки ОБЩ размер на кредита). От тази сума: 1500 лева са отпуснати за общо ползване на потребителя, 502,57 лева са отпуснати за кредитиране на избрани допълнителни застрахователни услуги (застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 262,80 лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 239,77 лв.
Твърди се, че при Потребителски кредит за общо ползване - средствата 1 по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател. респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, 23 от които в размер на 123,67 лева и последната в размер на 123,75 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 05.9.2023 г., а последната - на 05.8.2025 г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,05 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и не се променя, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 49,22 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 2968,16 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора: 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни. 12 месеца, всеки от които е с 30 дни. независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони. ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора и е 2 допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 5.7.2024 г.; 5.8.2024 г.; 5.9.2024 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника на неговия адрес.
Уведомлението е получено на 23.1.2025 г. лично от ответника, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него.
Оформен е петитум с който се иска от съда да допусне настоящия иск и след като се увери в основателността му да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето П. В. П. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053481516 сключен на 03.08.2023 г, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за следните суми: 1.Изискуема главница: лева 2.Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 5.7.2024 г. към 23.1.2025 г. : лева;
1357,78 281,97 3.Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.7.2024 г. до 12.02.2025 г.: лева; 115,70 Общо задължение: 1755,45 лева. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27/02/2025) до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по ЧГД № 806/2025 на PC - Пазарджик и да им ги присъди.
Претендират и разноските в настоящия исковия процес, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Предоставят банкова сметка по която може да се заплати задължението. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.
В. П., в който сочи, че на първо място исковата претенция е нередовна.
Предявен е иск за главница от 1357.78 лв., същевременно е представен договор за паричен заем за сумата от 1500 лв. + 502.57 лв. отпуснати за кредитиране на избрани допълнителни застрахователни услуги, или общо сумата от 2002.57 лв. Не става ясно дали така претендирания размер е частичен или е налице плащане от нейна страна на част от кредита. Ако се прави признание, че е заплатила част от кредита, никъде в обстоятелствената 3 част на исковата молба няма такова изложение. Не е ясно какво сума се признава от ищеца, че е възстановила.
Твърди се, че оспорва обстоятелството, че между ищцовото дружество и нея е подписан договор за стоков кредит № 705348516 от 03.08.2023 г. Не оспорва, че размерът на предоставеният кредит е 1500 лв. Оспорва иска по размер и по основание. Не се признава, че дължи на ищеца сумата от 1755 45 лв., включваща главница и лихви и обезщетение за забава. Оспорва се претенцията за изискуема договорна лихва за сумата от 281.97 лв. и обезщетение за забава от 115.70 лв. Сочи се, че не дължи тези суми, тъй като те се претендират въз основа на недействителен договор. Процесният договор попада под регулациите на националното законодателство и законодателството на ЕО относно потребителските договори. Договорът е сключен при нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите по кредита.
Съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредници при сключването на договора) изразени като годишен процент от обшия размер на предоставения кредит. Съдържанието на този термин „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който всички тези разходи по кредити, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за посредници и всякакви други разходи по кредита, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати, включително разходите по допълнителни услуги, свързани с договора, и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Единствено в тези общи разходи не се включват нотариалните такси. Следователно, при приложението на тази императивна разпоредба следва, че разходите по застрахователните премии представлява общ разход по потребителския кредит, който следва задължително да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК.
При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се 4 заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит, чрез извършване на допълнителни разходи. Тук следва да се отговори на въпроса сключването на процесният договор за потребителски кредит поставен ли е под условия от сключването на застрахователния договор. В тази връзка следва да се обърне внимание на всички обстоятелства по сключването на процесният договор, а не само на съдържанието на предварително подготвените от търговеца клаузи.
Обстоятелството в процесния договор е уговорено, че застраховката не е задължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключването на договор за кредит, не задължава съда да направи извод в този смисъл Това е така понеже от останалите обстоятелства се установява противното. Клаузите са част от предварителен договор, относно който няма никаква предоставена възможност да влияе, и те имат изцяло декларативен характер. След като размерът на застрахователната премия е включен в главницата и е предварително определен, то следва извода, че сключването на договор за застраховка е условие за отпускане на потребителския кредит. Видно от представеното като писмено доказателство заявление - декларация подписана от кредитоискателя е извършено предварително обозначаване на полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита.
Маркирането на полетата за съгласие за обработване на личните данни, на полето за договора за застраховка, както и полето за нейният подпис е изискване към нея да отбележи или маркира с ДА, за да се разгледа искането за отпускане на кредит. Това налага категоричния извод, че отпускането на процесния стоков кредит е поставен под условия в зависимост от сключването на договора за застраховка. Уговорената премия по този договор за застраховка не е включен в ГПР, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл.19, ал. 1 от ЗПК, а представлява величина, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази процентното съотношение съгласно изработената от ищеца формула за изчисляване на ГПР. Същевременно, допълнителната услуга по предоставянето на застраховка по кредита, представлява допълнителен разход 5 по кредита и подлежи на включване в ГПР, независимо дали премията се заплаща пряко от потребителя, или се финансира от ищеца, тъй като и в двата случая води до оскъпяване на кредита в допълнение към чистата стойност към заетата сума. Частта от процесния договор за кредит, касаеща формирането на ГПР е особено съществена за интереса на потребителя. Затова вътрешните противоречия, неяснотите или подвеждащото оповестяване на това изискуемо от законодателя съдържание на договора, се урежда от закона като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето- чл.22 от ЗПК. След като ищеца не е оповестил предварително ГПР в процесният договор, ищецът е нарушил императивни разпоредби на закона, в резултат на което не може да се ползва от процесната сделка. По силата на чл. 23 от ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Чистата стойност на кредита е 1500 лева. Сочи се, че е възстановила по този договор сумата от 10 вноски по 123.67 лева, или общо 1236.70. Основателна евентуално е претенцията за разликата до 1500 лева, или сумата от 236.30 лева.