Решение № 604 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503296 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционното производство С. В. Ч. и Б. В. Ч. срещу решение 262579 от 01.08.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. 16437/2017, I ГО, 4 състав, с което:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Ч. и С. В. Ч. и Б. В. Ч., че И. Ч. е собственик на недвижим имот, придобит по силата на наследствено правоприемство, в качеството на наследник по закон, низходящ на Н. Ч., починала на ******** г., тя придобила го по силата на покупко-продажба, обективирана в н.а. № 28/21.05.1955 г., а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № ***, одобрена със Заповед РД18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.***, р-н „***“, кв. „***“, ул. „ ***“ 10, с площ по КК – 332 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, номер по предходен план – 185, см. 197, парцел Х, при съседи имоти с идентификатори по КК №№ ***, ***,

***, ***, *** и ***, представляващ УПИ Х-185, кв. 197, площ от 32868134.702.1кв.м. по плана на гр.София, м. Подуяне-Редута, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Ч. и С. В. Ч. и Б. В. Ч., че И. Ч. е собственик по приращение, в качеството на собственик по наследяване на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № ***, одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.***, р-н „***“, кв. „***“, ул. „ ***“ 10 с площ по КК – 332 кв.м., в който е изградена СГРАДА с идентификатор по КК № ***., като наследник по закон, низходящ на Н. К. Ч., починала на ******** г., тя придобила го по силата на покупко-продажба обективирана в н.а. № 28/21.05.1955г., на недвижим имот изграден към 1992 г., а именно: ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № ***., одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. ***, р-н „***“, кв. „***“, който самостоятелен обект се намира в сградата, разположена в имот с идентификатор по КК № ***., с предназначение – 1 жилище, апартамент и брой нива на обекта – 2, с обща застроена площ 172 кв.м., от които първото ниво застроено на 120 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна и други сервизи, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта - ***. и над обекта – няма, а второто ниво, съставляващо по документ за собственост – „галерия“, застроено на площ от 52 кв.м., състоящо се от три стаи с баня и тоалетна, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно с прилежащите за този самостоятелен обект в сграда идеални части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Ч. за отмяна на н.а. № 152/1993 г., до размер на прехвърлената ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № ***.

В жалбата се излагат оплаквания, че СГС неправилно е приел, че въпросът с недействителността на отказа от наследството на Н. К. Ч. от И. Ч. е решен в предходно производство. Неправилно било прието и за недоказано придобиването по давност на имотите, считано от вписването на отказа от наследство. Установеното владение върху новопостроената част от страна на В. Ч. по време на брака му с А. Ч. не било смущавано от никого, а след извършената прехвърлителна сделка – продължено от С. Ч..

Подадени са отговори на въззивната жалба от адв. Н. П. и от адв. В. К., всеки от тях упълномощен с отделно пълномощно. Правилно било прието от съда, че вписаният отказ от наследство е нищожен, както поради събраните и в това производство доказателства, така и поради наличието на сила на пресъдено нещо. Правилно било прието, че не е доказано възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.

Въззивната жалба е допустима. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание адв. К. от името на въззивните жалбоподатели оспорва извода на съда за недействителност на отказа от наследство. Неоснователни били твърденията на въззиваемия, че е получил вещи от наследството на своята майка, преди отказа от наследство. Към датата на смъртта на своята майка, той не е бил в България и за първи път си е дошъл в страната в края на 1987 г., когато прави въпросния отказ, и за това има доказателства по делото На следващо място неправилно било прието, че не било демонстрирано по отношение на въззиваемия упражняваното владение. Въпросът за собствеността никога не бил поставян до 2008 година, когато започнал съдебен процес за разпределение и за собственост върху избените помещения в сградата.

Адв. П. от името на въззиваемия пледира, че отказът от наследство е третиран в друг процес по отношение на техните праводатели, т.е. той важи и за тях, независимо дали е в мотивите или е в решението, отказът от наследство е в решаващите мотиви и е бил в основата съдът да приеме изводите си по отношение на собствеността на постройката в предходното дело.

Отказът от наследство или съществува, или не. Същото е и с приемането на наследство. Не може в едно дело да съществува отказ, а в друго дело – да няма отказ. По отношение на възражението за придобивна давност предположението, че всеки държи вещ за себе си, докато не се докаже, че я държи за някой друг, при сънаследяването има предположение точно в обратния смисъл – че всеки сънаследник държи вещта и за останалите сънаследници, тъй като той априори, изначално има съзнанието, че не е сам наследник. Не само не е сам, а знае и кой е с него като сънаследник, т.е. анимус, за да се промени в опитващия да завладее за себе си, означава много сериозна демонстрация на отблъскване на претенциите на другите сънаследници, много сериозна демонстрация, каквато в случая няма.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Решението не се обжалва в частта, в която е оставено без уважение искането на И. Ч. за отмяна на н.а. № 152/1993 г., до размер на прехвърлената ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН 2

ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор по КК № ***.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 5 ЗН по отношение на поземления имот и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС по отношение на третия етаж на две нива. Допустимостта на производството по предявения установителен иск за защита на право на собственост между страните не е спорна. Налице е спор за материално право между страните, което прави производството по делото допустимо.

По делото се установява и не е спорно между страните, че И. Ч. и В. Ч. са наследници по закон, низходящи на Н. К. Ч. починала на ******** г., която приживе е придобила чрез продажба, оформена в н.а. № 28/21.05.1955 г. собствеността върху недвижим имот, който към момента се индивидуализира така: ПИ с идентификатор по КК № ***, одобрена със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.***, р-н „***“, кв. „***“, ул. „***, с площ по КК – 332 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, номер по предходен план – 185, см. 197, парцел Х, при съседи имоти с идентификатори по КК №№ ***, ***,

***,

***,

*** и

***, представляващ УПИ Х-185, кв. 197, площ от 32868134.702.1 кв.м. по плана на гр.София, м.

Подуяне-Редута.

С н.а. № 122/1968 г. Н. К. учредила в полза на синовете си право на строеж за изграждане на масивна двуетажна жилищна сграда в описания имот съответно на втори и първи етаж, като за себе си запазила правото да построи трети етаж на сградата и е останала собственик на дворното място.

Видно от Удостоверение вх. № 204/1988 г. издадено от СРС, Р-н „В.Левски“, И. Ч. е подал молба вх. № 204/29.01.1988 г., с която заявява, че се отказва от наследството на майка си и отказът е вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988 г.

Към 1992 г. е била изградена двуетажна сграда и през същата година въз основа на разрешение за строеж 131 от 20.07.1992 г. и протокол 12 за определяне на строителна линия и ниво от 01.09.1992 г. е започнато преустройство на сградата, изразяващо се в пристройка и надстройка.

С н.а. № 152/1993 г. В. Ч. и съпругата му А. Ч. прехвърлили чрез продажба на сина си С. Ч. парцела, (понастоящем ПИ с идентификатор по КК № ***), сутеренния етаж в изградената в него триетажна сграда, втори гараж, както и целия трети етаж и галерията над третия етаж (понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № ***., представляващ трети етаж, изграден на 2 нива).

С н.а. № 83/2008 г. С. Ч. дарил на брат си Б. Ч. ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК № *** и гараж.

Спорно пред въззивната инстанция е валиден ли е отказът на ищеца от наследството на майка му и останал ли е В. Ч. единствен наследник на майка си и съответно единствен собственик на дворното място, както и на жилището, разположено на третия етаж от къщата на две нива по приращение и прехвърлени ли са валидно дворното място и третият етаж на С. Ч. през 1993 г., а ½ ид. ч. от дворното място от С. на Б. Ч. през 2008 г. В случай че отказът не е валиден, спорно е дали В. Ч. и А. Ч., праводатели на ответниците, съответно ответниците, присъединявайки владението на праводателите си, са придобили дворното място и жилището на третия етаж на основание изтекла придобивна давност.

По първия спорен въпрос относно валидността на отказа от наследство въззивният съд излага следните съображения.

С решение от 09.08.2013 г., влязло в сила на 17.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4668/2009 г. на СГС е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от В. Ч. и А. Ч. срещу И.

Ч. и Д. Ч., за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № ***, и предаване владението върху същия имот, както и е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. Ч. срещу И. Ч. и Д. Ч., за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик 3 на ½ ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № *** и предаване владението върху този имот. Ищците са извличали собствеността си върху втория етаж от къщата на основание приращение, произтичащо от факта, че В. Ч. е единствен собственик на поземления имот, в който е изградена сградата, по силата на наследяване, като наследник по закон на майка си и на основание отказ от наследството, извършен от другия наследник по закон И. Ч., вписан в специалната книга на съда под № 9/29.01.1988 г., към момента на завършване на надстрояването и пристрояването на втория етаж от сградата. Твърдели са също, че с н.а. № 152/1993 г. В. Ч. и и съпругата му А. Ч. продали на сина си С. Ч. целия ПИ с идентификатор по КК № ***, сутеренния етаж в изградената в него триетажна сграда, втори гараж, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № ***., представляващ новоизградения трети етаж на 2 нива. И. Ч. е възразил, че отказът от наследство е недействителен.

В мотивите си съдът е приел, че наследството е прието мълчаливо преди вписване на отказа, поради което с решението е прието за установено, че ищците от В. Ч. и А. Ч., както и С. Ч. не са собственици на ½ ид.ч. от втори етаж, съставляващ самостоятелно жилище, застроен в масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № ***, на твърдяното от тях основание.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба срещу приетата от СГС недействителност на вписания отказ. Безспорно е, че между страните респ. праводателя на ответниците е водено дело, приключило с влязло в сила решение, по което вече е било разгледано възражението за недействителност на отказа от наследство поради предходното му конклудентно приемане. В приключилото дело няма диспозитив относно собствеността на дворното място, което прави допустимо разглежданото сега производство в частта относно собствеността на дворното място. Недопустимо е обаче повторното разглеждане на възражението за нищожност на отказа от наследство.