Решение № 89 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в заседание при закрити врати на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100900868 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „А и Д С.Г.“ ЕООД твърди, че бил в състояние на неплатежоспособност, тъй като не можел да погаси изискуеми публичноправни задължения за главница и лихва към държавата в размер 109109,75 лева /според твърденията в последната уточнителна молба от 20.06.2024 г. - л. 37/. Наред с това сочи, че бил свръхзадължен, тъй като не притежавал активи, а също и че не осъществявал търговска дейност от 2021 г.

Ето защо търговецът моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост /ут. м. от 08.05.2024 г – л. 28/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, достигна до следните фактически и правни изводи:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 19.09.2018 г. с предмет на дейност, свързан основно със строителство и строителноремонтни дейности.

Според представената от молителя справка, издадена от НАП, към 07.05.2024 г. търговецът има изискуеми публичноправни задължения към държавата за главница и лихва в общ размер на 109109,75 лева. От заключението на СИЕ /изготвено в тази част въз основа на предоставена му справка/ се установява, че тези задължения към 16.07.2024 г. са в размер на 111069,03 лева, от които 73258,65 лева – главница и 32810,38 – лихва.

Данни за погасяване на горепосочените задължения към момента на приключване на съдебното дирене няма.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността 1 се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. От изложеното може да се заключи, че търговецът има изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези задължения се дължи на неговата неплатежоспособност или евентуално – на свръхзадължеността му.

Тази презумпция не беше оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти, нито други активи, вкл. парични средства. Поради това ликвидността на търговеца към настоящия момент е нулева и дружеството не може да погасява изискуемите си задължения. Налице е и декапитализация и пълна зависимост на търговеца от неговите кредитори, което е установимо от отрицателните коефициенти за автономност.

При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност /според СИЕ от 2020 г./, която да е източник на доходи и няма изразено намерение да я възстанови /същият няма нито нает персонал, нито активи, с които да стори това/. Действително, в СИЕ е посочена касова наличност към 14.08.2024 г. от 2 000 лева, но няма данни за реалното съществуване /не е констатирано от веещото лице – виж обясненията, дадени в откритото заседание/, поради което съдът приема, че счетоводният запис относно тази наличност в съставения за настоящото производство междинен баланс не е редовен.

Предвид горното съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това главно основание. Съществуването и на състояние на свръхзадълженост, установимо от коефициентите за автономност и задлъжнялост, е ирелевантно с оглед въвеждането на това основание за откриване на производство по несъстоятелност като евентуално.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За определянето съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са били налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От представената справка от НАП и заключението на СИЕ, както от представения към молбата опис на пасивите /съдържащ признание на молителя на неизгодни факти/, се установява, че последният има изискуеми непогасени публичноправни задължения, произтичащи от ревизионен акт, от декларации по ЗДДС и ЗКПО, както и задължения във връзка с осигурителните отношения и подоходното облагане, за принудителното събиране на които е било образувано изпълнително дело № 190704736/2019 г.

Според заключението на СИЕ /л. 93/ на 03.05.2019 г., след наложен запор от НАП върху банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, е преведена 2 сума в размер на 11020,70 лева, с която е погасена дължима главница по начислени по декларация обр. 6 за данъци върху възнаграждения. Най-старото непогасено публичноправно задължение към държавата за главница е с падеж 25.02.2019 г. – виж заключението на СИЕ /л. 92/.

Според данните в ГФО за 2019 г. и заключението на СИЕ дружеството е било с референтна ликвидност към 31.12.2019 г. Сумата на актива на дружеството е в общ размер на 293000 лева, от които 278 000 лева – краткосрочни вземания, и 15000 лева – парични средства /ред 6 и 8 таблица № 1 – л. 87/. Краткосрочните задължения са в размер на 47 000 лева. За тази година е налице положителен нетен оборотен капитал в размер на 246000 лева. Съществуването и изпълнението на тези краткосрочни вземания от длъжниците обаче не се установява. Напротив, молителят признава, че поради увеличение на цените на материалите още към 2019 г. е бил затруднен да изпълнява точно задълженията си по договори, погасявал задължения за неустойки за неизпълнение, от което следва логичният извод, че тези краткотрайни вземания не са реализирани /не са трансформирани в парични средства, с които молителят да покрива разходите си/. Признава и че непогасените задължения към държавата са резултат от невъзможността му да ги изпълни. Както беше посочено по-горе, последните са от началото на 2019 г.

Ето защо и при липса на други данни за добро финансово състояние, което би позволило на молителя да погаси изискуемите си задължения през 2019 г., съдът приема, че към момента на спиране на плащанията през същата година е настъпила и неплатежоспособността на търговеца. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че в следващата година той окончателно преустановява своята дейност – твърдения и данни за такава след 2019 г. няма.

Поради изложеното датата на неплатежоспособността следва да се определи в деня, следващ изтичането на срока за доброволно плащане на найстарото падежирало непогасено задължение през 2019 г., а именно 26.02.2019 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните писмени доказателства се установява липса на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са привнесени и в дадения с определението от 13.11.2024 г. срок, което налага и спиране на производството.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 26.02.2019 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.

ОБЯВЯВА „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* в несъстоятелност.

3

СПИРА производството по търговско дело № 868/2024 г. на СГС, ТО, 9 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

ОСЪЖДА „А и Д С.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 250 лева - държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и на обжалване пред Апелативен съд – София в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4