Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 12.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 272/2026
Вид
Решение № 229
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Велико Търново, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД/, ЕИК 202423225, чрез юрисконсулт В.

Л., въззивна жалба против Решение № 26/09.01.2026 г. по гр.д. 2004/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. П. В., ЕГН **********, не дължи на дружеството сумата от 1134,63 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит от 21.09.2007 г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 10.11.2010 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 242,81 лева за периода от 24.12.2007 г. до 10.11.2010 г., както и сумата от 27,55 лева разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3277 от 15.11.2010 г. по ч.

1 гр. д. № 2544/2010 година на РС – Г. Оряховица, поради изтекла погасителна давност на вземането. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 580,20 лв. разноски по делото.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на решението.

Счита, че неправилно съдът е приел, че вземанията по изпълнителен лист от 16.12.2010 г. са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие, състоящо се в описа на движими вещи, е от 12.04.2016 г. Посочва, че са извършени редица други действия по изпълнителното дело, които прекъсват давността, като посочва конкретни дати и искания, направени от взискателя, които счита, че неправилно съдът не е взел предвид. Счита, че давността е прекъсната с подадените молби с искане за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, като се позовава на съдебна практика, която намира за относима. Посочва, че за прекъсване на давността е без значение дали искането на взискателя за предприемане на изпълнителни действия е изпълнено от съдебния изпълнител или дали е било успешно при наличие на активност от страна на взискателя. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни за делото факти и доказателства. Моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Счита, че посочените в жалбата молби не прекъсват погасителната давност, а цитираната съдебна практика е неотносима към спора. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Н. В. против „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД/. Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 16.12.2010 г. по ч.гр.д. № 2544/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е осъден да заплати на ответника следните суми: 1134,63 лв. – главница по договор за потребителски кредит CASH – 04095209, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане на задължението; 242,81 лв. – мораторна лихва за периода 24.12.2007 г. – 10.11.2010 г. и 27,55 лв. – разноски по делото. Сочи, че за събиране на сумите е образувано изпълнително дело № 657/2011 г. на ЧСИ Мария Глушкова (рег. № 730 на КЧСИ). Твърди, че на 15.05.2015 г. с договор за цесия „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило горепосочените си вземания, заедно с всички принадлежности към него на цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД /със сегашно наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/. Посочва, че на 03.06.2019 г. процесното изпълнително дело е било прекратено поради перемпция, като на 19.04.2022 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД депозирало молба за образуване на изпълнително дело за вземанията по посочения изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 4687/2022 г. на ЧСИ Дияна Колева, като са отправени искания за налагане на запори, които не са били наложени. Посочва, че е насрочен опис на движими вещи на 31.10.2024 г., който не е извършен поради невнасяне на дължимите такси от взискателя.

Счита, че последното изпълнително действие е извършено на 03.06.2017 г. и е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С оглед 3 изложеното, моли да бъде уважен предявеният иск, като бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по гореописания изпълнителен лист. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД/ заема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключения между страните договор за кредит, както и издадения изпълнителен лист относно описаните в исковата молба вземания. Посочва, че през 2011 г. е образувано изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист, като с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ Мария Глушкова да извършва действия по чл. 18 ЗЧСИ. Намира, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, когато молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Посочва, че от образуване на изпълнително дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова през 2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не е текла, като същата е започнала да тече на 26.06.2015 г. – постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., т.е. датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. Твърди, че в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 657/2011 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Сочи, че през. м.юли 2015 г. по изп.дело № 657/2011 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, тъй като е поискало насрочване на опис на движими вещи. Твърди, че през м. март 2016 г. е входирана молба от взискателя за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, а през м. април 2017 г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника. Сочи, че през м. февруари 2019 г. е входирана молба от взискателя за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 03.06.2019 г. е издадено постановление от ЧСИ Мария 4

Глушкова за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 657/2011 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно се уреди, като счита, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. През м. май 2022 г. е последвало и депозирането на молба за образуване на изпълнително дело под номер 4687/2022 г. при ЧСИ Дияна Колева, с рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие – ОС-Велико Търново. С молбата си за образуване е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори. Заема становище, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Излага доводи, че посочените изводи не се опровергават от прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция. Посочва, че бездействието на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

Не е спорно между страните, че по ч.гр.д. № 2544/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По издадения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1134,63 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит от 21.09.2007 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2010 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 242,81 лева за периода от 24.12.2007 г. до 10.11.2010 г. и 27,55 лева разноски по делото. Липсва спор и че през 2011 г. е образувано изп. дело № 657/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист, като с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ Мария Глушкова да извършва действия по чл. 18 ЗЧСИ.

Установява се, че на 01.03.2012 г. е изпратено запорно съобщение до ПП-КАТ 5 гр. В. Търново, с което е наложен запор върху л. а. „Фиат 125Р“, с рег.№ ВТ7093 Д, собственост на ищеца /л. 24-25/.

С молба вх. № 7358/06.08.2015 г. /л. 35/ „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, е уведомил съдебния изпълнител, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 15.05.2015 г. първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД му е прехвърлил вземанията си по представения в делото изпълнителен лист на считано от 15.05.2015 г. Със същата молба „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ е поискало да бъде конституирано като взискател на основание договор за цесия и е възложило на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия по изпълнителното производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Съдебният изпълнител с постановление от 24.11.2015 г. на основание чл. 429 ГПК е конституирал новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД /л. 34/.

С молба с вх. № 02788/02.03.2016 г. взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Установява се, че на 22.03.2016 г. ищецът Н. В. е уведомен, че на 12.04.2016 г. съдебният изпълнител ще извърши опис и оценка на л. а. „Фиат 125Р“, с рег.№ ВТ7093 Д. По делото е приложен протокол за опис на движимо имущество от 12.04.2016 г. /л. 67/. С молба с вх. № 52600/12.04.2017 г. е поискана справка за налични банкови сметки на длъжника /л. 68/.