Решение № 5080 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5080 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221110206151 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332007506 от 28.04.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила на ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В допълнителна молба от 02.11.2022г. Процесуалният представител на жалбоподателя развива доводи по съществото на спора. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 13.04.2022г. на обяд свидетелят П. С. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, 1 заедно с колегата си С К изпълнявали служебните си задължения в гр. София, в района на КПП Владая.

Около 01,25 часа полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Лупо” с рег. № , който се движел в посока от кв. „Княжево” към гр. Перник.

Автомобилът бил управляван от жалбоподателя В. А. П.. На място била извършена проба за алкохол на жалбоподателя с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 № ARBA 0069 – проба 3912, която дала положителен резултат за съдържание на алкохол в издишания въздух на водача – 1,08 промила.

На жалбоподателя бил издаден медицински талон за кръвна проба. Свид. П. С. съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 80049 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.

Въз основа на АУАН на 28.04.2022г. било издадено атакуваното НП.

Видно от разпечатката на пробата от Дрегер и от протокола за техническа проверка, последната такава проверка (калибровка) на техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARBA 0069 спрямо процесната дата била направена на 03.11.2021г.

Видно от справка – картон за водач, към процесната дата жалбоподателят имал издадени и влезли в сила 14 броя НП за нарушения на ЗДвП и 18 фиша.

Съдът постави в основата на фактическите с изводи показанията на свидетеля П. С. – актосъставител, който като част от патрула, извършил процесната проверка е и очевидец на нарушението. Действително, свидетелят не успя да си спомни конкретния случай, което е житейски оправдано предвид изминалия период от време от датата на нарушението до разпита на свидетеля пред съда и естеството на служебните му задължения, свързани с множество проверки по пътищата. Същият, обаче, потвърди изложеното в акта, което мотивира съда да приеме за установена по безспорен начин горната фактическа обстановка.

Показанията на свидетеля С. /потвърдил изложената при съставянето на акта фактическа обстановка/ намират подкрепа в приобщената разпечатка от Алкотест – Дрегер, с който е взета проба за съдържанието на алкохол в издишания въздух от водача.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /виж т. 1.3.1 и т. 3.10/, както и акт за встъпване в длъжност на Г В Б и заповед № 8121к13180, касаещи заеманата от Б длъжност към момента на издаване на НП. Относно материалната компетентност на лицето, издало АУАН, съдът кредитира приобщената по делото Заповед № 513з-2507 от 21.04.2015г.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на 2 чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.

Спазени са сроковете за издаването му.

Действително, в АУАН погрешно е изписан номера на медицинския талон, издаден на жалбоподателя, който е бил поправен. Подобна грешка в номера на медицинския талон за изследване не води до неяснота на описание на самото нарушение, поради което и възраженията в тази насока се явяват неоснователни.

В тази насока съдът съобрази нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай при така събраните писмени и гласни доказателствени средства, безспорно се установява както самото нарушение, така и нарушителя и неговата вина.

Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на тези, описани в НП. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.

По съществото на спора съдът намира следното:

По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол – при концентрация на алкохол – 0,08 промила.

При това положение съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която забранява управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Последното обстоятелство е безспорно установено, доколкото при така получения резултат от пробата от техническо средство, концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е над допустимата от 0,5 промила.

Нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, знаел е забраната за закона, да не управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това го е сторил, нарушавайки закона.

Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо 3 концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Така определените наказания са фиксирани, поради което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.

Съдът не счита, че нарушението не би могло да бъде определено и като маловажно, тъй като управлението на автомобил след употреба на алкохол, винаги застрашава живота и здравето както на самия водач, така и на останалите участници в движението, тъй като неизбежно влияние върху физическите и психични годности на водача, имащи значение за своевременна реакция при управление на автомобила.

Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на въззиваемата страна. Такива, обаче, не се претендират от нейна страна.

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-007506 от 28.04.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на В. А. П.

ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4