Решение № 9 от 07.01.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Перник, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500149 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260464 от 16.11.2020г. Районен съд – гр. Перник е отхвърлил предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., представляваща дворно неурегулирано място с площ 500 кв.м., при граници: път, Т.П.Б., Р.Г. и имот бивша собственост на ДЗС, находящ се в „***” на с. ***, общ. ***, и представляващ западната част от дворно неурегулирано място с площ от 1500 кв.м., при граници: път, Ц.П., Д.А. и Г.Е., на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/1997 г., като е признал за установено по предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. П. Ж., ЕГН **********, е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № ***, от запад и север – имот № ***, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото, на основание давностно владение.

Със същото решение, Пернишкия районен съд е осъдил ответника Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, 1 сумата 1565,00 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/ – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С въззивни жалби на третото лице-помагач на страната на ответника Община Перник, представлявана от кмета С.В., и на ответника Д. Н. П., се обжалва горепосоченото решение № 260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено по предявения от Б. П. Ж. против ответника Д. Н. П. евентуален иск, че ищцата Б. П. Ж. е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № ***, от запад и север – имот № ***, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото и неразделна част от решението, на основание давностно владение.

Ответникът Д. Н. П. обжалва горепосоченото решение и в частта, с която в негова тежест са възложени направените от ищцата разноски за първоинстанционното производство.

Решение № 260464/16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. на Районен съд – Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. П. Ж., против ответника Д. Н. П., главен иск да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., представляваща дворно неурегулирано място с площ 500 кв.м., при граници: път, Т.П.Б., Р.Г. и имот бивша собственост на ДЗС, находящ се в „***” на с.

***, общ. ***, и представляващ западната част от дворно неурегулирано място с площ от 1500 кв.м., при граници: път, Ц.П., Д.А. и Г.Е., на основание договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/1997 г.

В жалбата на третото лице-помагач на страната на ответника Община Перник, представлявана от кмета С.В., са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че ищцата няма законово основание да иска възстановяване на собствеността върху земеделски земи поради изтичане на сроковете по ЗСПЗЗ за заявяването им. Сочи се, че процесният имот е извън регулация и статутът му е на държавна собственост, с оглед на което се твърди, че по отношение на него не може да се осъществява давностно владение предвид мораториума. Третото лице-помагач на страната на ответника оспорва извода на районния съд, че процесният имот не е земеделска земя и не е имало основание да се актува като общинска собственост по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 19 ЗСПЗЗ, позовавайки се на извода на вещите лица в заключението по тройната съдебнотехническа експертиза, че имотът е ливада. С оглед наведените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения от ищцата срещу ответника иск. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

По наведени във въззивната жалба на ответника Д. Н. П. доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част се иска неговото обезсилване и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на делото, евентуално отмяна на съдебния акт и отхвърляне на иска. Според ответника първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като поддържа, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения и обосновава правен интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а не от такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, както го е квалифицирал ПРС. На следващо място твърди, че индивидуализацията на процесния имот по искова молба се различава от диспозитива на съдебното решение. Сочи, че процесният недвижим имот попада в терен извън регулационния план на с. ***, но е 2 заснет в кадастралния план и е с начин на трайно ползване- ливада. Не намира за убедителни доказателствата, че ищцата е осъществявала давностно владение върху процесния имот в периода от 1997 г. до 2020 г., като се позовава и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за това, че давност не е текла преди приключване на процедурите за възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ. Посочва, че вещите лица са установили, че няма идентичност между процесния имот с проектен идентификатор *** и имота, предмет на Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/18.04.1997 г. и Нотариален акт № 93, том I, дело № 255/15.03.1985 г. Счита за валидна сделката, по силата на която е придобил имота от Община Перник.

Насрещната по въззивните жалби страна- ищцата Б. П. Ж., чрез пълномощника адв. К.Б., е подала писмени отговори на жалбите в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с които ги оспорва като неоснователни и моли същите да бъдат оставени без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира разноски.

С Определение № 345 от 28.04.2021г. Пернишкия окръжен съд е указал на страните, че предявения иск е с правна квалификация чл. 54 ал. 2 ЗКИР, доколкото правният интерес от него, съобразно изложеното в исковата молба, е обусловен от допуснатата непълнота в кадастралната карта, изразяващо се в заснемане на процесния имот като част от имота на ответника, и се иска нанасяне на имота като самостоятелен обект - собственост на ищцата.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и са допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение на релевираните с въззивните жалби възражения, настоящия съдебен състав съобрази следното:

С обжалваното решение, първоинстанционния съд, приемайки, че е сезиран с иск по чл. 124 ГПК е отхвърлил главния иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с Нотариален акт № 125, том IV, дело № 1091/1997 г. и е признал за установено по отношение на ответника, че ищцата Б. П. Ж., ЕГН **********, е собственик на реална част с площ 500 кв.м. от позмелен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрена със Заповед № РД 18-1168 от 28.05.2018 г., при граници на частта: от изток имот № ***, от запад и север – имот № ***, заключена между точките А-Б-В-Г и оцветена с жълт цвят на скицата към заключението на вещите лица, приложена на л. 268 от делото, на основание давностно владение.

За да постанови атакувания акт, съдът е приел, че с ангажираните в хода на производството доказателства, ищцата не е доказала, че е придобила правото на собственост на соченото деривативно основание. Съдът е възприел извода на изслушаната и приета тричленна съдебно-техническа експертиза, която сочи, че имотът, описан в Нотариален акт № 125 от 18.04.1997г. не съвпада с процесния имот с проектен идентификатор ***. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Т.П.Б. и Б.М.Б., поради което и с оглед останалия доказателствен материал, в т. ч. и заключенията на вещите лица, както по единичната, така и по тричленната експертиза, 3 е приел, че процесния имот е запазил селищния си характер. Приел е, че предвид липсата на данни имотът да е бил включван в блок на ТКЗС, да е бил обобществяван, отнеман по реда на чл. 12 от ЗСГ или заявен за въстановяване от бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ, то за него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОИН и имотът не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл. 12 ал. 2 от ЗСГ, респ. не е сред тези, които има предвид чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ и няма пречка да бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990г., т.е. след 17.03.1990г. Поради това и предвид обстоятелството, че Община Перник не е имала право да квалифицира процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, не е било и налице основанието, посочено в чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОС за актуването му като общински. От заключението на вещите лица по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че оградения на място имот съвпада с имот с проектен идентификатор 432, заключен между точките А-Б-В-Г и оцветен с жълт цвят на скицата, приложена на л.

268, поради което и предвид останалите писмени и гласни доказателства, първостепенния съд е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесната реална част чрез непрекъснато 10-годишно давностно владение.

Тук следва да се посочи, че съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, като съдът не е ангажиран да се съобразява с посочената от ищеца правна квалификация. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл. 54 ал. 2 ЗКИР или по чл. 124 ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес. Ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, а ако правния интерес е извежда от други твърдения – по чл. 124 ал. 1 ГПК. Следователно, доколкото в исковата молба и в уточнението към нея са изложени твърдения, които сочат за наличие на грешка в кадастралната карта и се иска от съда да постанови процесния недвижим имот да бъде отразен в КККР като самостоятелен обект, собственост на ищцата, то искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 год., прието на 23.02.2016 год. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот (част от земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост.