Решение № 1281 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000503508 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 5574/16.10.2024г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 1194/2024г. в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.

Р. М. в частта, в която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Жалбоподателят

Прокуратура на

РБългария твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно.

Пред първоинстанционния съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е ясно от обжалваното решение претендираните от ищеца вреди с какво са доказани. Не е обсъдено как са се отразили на Е. М. тежестта на престъплението, продължителността на наказателния процес, броя и продължителността на извършените с нейно участие процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза, обществените 1 критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната.

Анализът на събраните доказателства не обосновават обезщетение в размер от 61 000лв. Съдът не е съобразил доводите и възраженията на прокуратурата, свързани с интензитета на наказателното производство, а именно делото е било фактически и правно сложно. Не се установи да има влошаване на здравословното състояние на ищеца. Съдът е кредитирал безкритично показанията на свидетелите по отношение на преживените емоционални и психични страдания на ищеца. Не е доказано уронване на престижа и личното достойнство, злепоставяне сред обществото, накърняване на професионалната репутация и политическа кариера на Е. М.. Прокуратурата не носи отговорност за медийните публикации. Неправилно съдът е взел предвид при определяне на размера на обезщетението наложените обезпечителни мерки, без да съобрази, че те са наложени от съда и прокуратурата не носи отговорност за последиците от тях. Нарушена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и принципът на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, както и икономическите условия в страната. Поддържа, че представените договори за правна защита и съдействие удостоверяват направен разход в претендирания размер, но няма доказателства за обема на извършените процесуални действия от пълномощника. Позовава се на ТР № 6/13г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС.

Жалбоподателят оспорва да дължи обезщетение за имуществени вреди в размера на законната лихва в резултат на задържане на паричната гаранция. Ищецът не е доказал, че нейното имущество със сигурност би с увеличило, ако не са били действията на правозащитните органи.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да отхвърли изцяло исковете за имуществени вреди.

Жалбоподателят Е. М. поддържа, че в обжалваната от нея част решението е неправилно.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил тежестта на престъплението, за което е била обвинена, че е бил засегнат авторитетът й, пострадала е професионалната и политическата й кариера, негативните изживявания, 2 свързани с наказателното производство. Неправилен е изводът за недоказаност на твърдението за влошаване на здравословното й състояние в следствие на воденото дело.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията за неимуществени вреди.

В депозиран писмен отговор Е. М. и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител оспорва жалбата на Прокуратурата. Счита я за неоснователна.

Прокуратурата на Република България в съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва насрещната въззивна жалба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Е. М. твърди, че през 2009г. е образувано ДП № 162/2009г. на НСлС по пр.пр. № 11424/2008г. на СГП. Във връзка с него през месец ноември 2009г. от Главния прокурор е поискано да бъде свален имунитетът й като народен представител в 41то НС, за да бъде привлечена като обвиняем. Била е освободена и като председател на Комисията по труда и социалната политика в НС. На 23.02.2010г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.3 вр. с ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. То е било извършено по служба като министър на труда и социалната политика. Взета й е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 50000лв. С определение от 10.03.2010г. по н.ч.д. № 1168/10г. на СГС размерът е намален на 5000лв. Внесла е паричната гаранция в десет дневен срок. С определения от 25.02.2010г. и от 24.03.2010г. по н.ч.д. № 973/10г. на СГС, НК, 11състав по искане на прокуратурата на основание чл.72 от НПК за обезпечаване на ДП 162/2009г. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото й -възбрана върху недвижими имоти и запор на банкови сметки.

С постановление от

26.05.2010г. по същото ДП повдигнатото обвинение е било променено.

Обвинителният акт е весен за разглеждане в съда и по него е образувано нохд 3

№ 5056/10г. на СГС. С присъда № 330/15.12.2015г. тя е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Мярката й за неотклонение е променена от „парична гаранция“ в „подписка“. С определение № 15/20.01.2016г. по вчнд № 40/167г. на САС, промяната на мярката е потвърдена. Присъдата е протестирана и е образувано внохд № 32/17г. на САС, който с решение № 304/29.06.2017г. я е отменил и е върнал делото на СГП. С постановление от 29.11.2019г. ДП № 162/2009г. е прекратено. С определение от 15.02.2021г. по чнд № 3722/20г. СГС, НО, 1 състав, това постановление е отменено и делото е върнато на СГП. По протест е постановено определение от 22.06.2021г. по внчд № 460/21г. от САС, с което това определение е отменено и е потвърдено постановлението от 29.11.2019г. за прекратяване на наказателното производство. Определението за прекратяване е влязло в сила на 22.06.2021г.

Наказателното производство е продължило 11г. и 4месеца. През този период е била изключително подтисната и подложена на силен стрес. Състоянието й е влошено и поради широкият медиен отзвук и охулване. Широко е отразено свалянето на имунитета й като народен представител, освобождаването й като председател на Комисията по труда и социална политика в 41 то НС. Била е злепоставена в обществото, опозорено е било доброто й име на гражданин, университетски преподавател, политик и общественик. Репутацията й на професионалист е била съществено накърнена. Била е принудена да обяснява на приятели, колеги и близки, че е невинна. В резултат на наказателното преследване е сложен край на политическата й кариера. Чувствала се е разстроена за близките си, които тежко са преживявали случилото се с нея.

През 2017г. е починал съпругът й, чието здравословното състояние се е влошило в резултат на стреса и психическото напрежение в резултат на повдигнатото обвинение срещу нея. Притеснявала се е и за сина си, който е бил потиснат, затворил се е в себе си, рязко е ограничил социалните си контакти.

В резултат на наказателното преследване се е влошило здравословното й състояние- физическо и психическо. Станала е депресивна, избягвала е социални контакти, не е можела да спи. Получила е хипертонични кризи, аритмия, стенокардоподобни симптоми, което е наложило прием на медикаменти.

Страхувала се е от рецидив на установеното през 2002г. онкологично заболяване на гърдата. В резултат на внасяне на паричната гаранция е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да използва внесената сума и да реализира доход от нея в размер на законната 4 лихва. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2990лв.- пропуснати ползи за периода 20.03.2010г. до 20.01.2016г., в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди от 9600лв.- заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, в едно със законната лихва, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита ги за неоснователни. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза. В тежест на ищеца е да докаже претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер.

Не са представени доказателства за интензивността на наказателното производство, продължило 11г. и 4м. То е фактически и правно сложно, тъй като са повдигнати обвинения на повече от едно лице и делото е преминало през няколко съдебни инстанции. Липсват данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производството на медии. Тя не носи отговорност за начина на медийно отразяване, защото неин представител не е дал публично изявление за разследването и обвинението. Ищецът сама е давала изявления пред журналисти. Не са ангажирани доказателства за твърденията в исковата молба. Не е имало забрана да продължи политическата й кариера съгласно чл.65 от Конституцията на РБългария. В отговора се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер и не е съобразено с чл.52 от ЗЗД. Оспорва претендираните имуществени вреди.

Безспорно е, че срещу Е. М. е образувано ДП № 162/2009г. за престъпление по чл.282, ал.3 вр. с ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 23.02.2010г. на НСлС й е повдигнато обвинение за него. Определена й е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 50 000лв. С определение от 10.03.2010г. на СГС, НО, 16 състав, постановено по н.ч.д. № 1168/10г. гаранцията е 5 намалена на 5000лв., която да бъде внесена в 10дневен срок. С постановление от 26.05.2010г. на НСлС е променено престъплението, в което Е. М. е била първоначално обвинена. Няма спор, че парична гаранция от 5000лв. е внесена. Върната е на 12.02.2016г.-л.170 от делото.

С определение от 25.02.2010г. на СГС, НК, 11 състав, постановено по н.д. № 973/10г. и определение от

24.03.2010г.на СГС, НК, 3 състав, постановено по нчд № 1344/10г. са наложени обезпечителни мерки върху имущество на Е. М. чрез възбрана и запор.

Безспорно е, че е изготвен обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд. № 5056/10г. на СГС, НК, 2 състав. По него е постановена оправдателна присъда по отношение на ищеца на 15.12.2015г. В съдебно заседание от същата дата мярката за неотклонение на ищеца е променена в „подписка“ и са отменени допуснатите обезпечителни мерки на основание чл.72 от НПК. Това определение е потвърдено от САС, НО по внчд № 40/16г. с определение № 15/20.01.2016г.

По протест на прокуратурата е образувано внохд № 32/17г. на САС, по което с решение № 304/29.06.217г. отменена оправдателната присъда от 15.12.2015г. и делото е върнато на СГП.

Не се спори, че досъдебното производство срещу нея е прекратено с постановление от 29.11.2019г., защото деянието не е извършено.