Решение № 3774 от 25.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.ова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100509681 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца М. Д. Я. срещу решение № 6270 от 21.04.2023 г., постановено по гр. дело № 53077/2021 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Б.Г.Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 201, ал. 2 КТ за разликата над присъдената сума от 12000 лв. до пълния предявен размер на иска от 150000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.02.2021 г. на производствена площадка към „Дружба стъкларски заводи“ АД в гр. Пловдив.

В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост с твърдения, че съдът е определил размер на дължимото обезщетение в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при превратно тълкуване на събраните доказателства, от които се установявало настъпването на изключително тежки травми, получени от ищеца в резултат на процесния инцидент, продължителен период на възстановяване, включително и към настоящия момент, като определеното обезщетение било твърде ниско и не отговаряло и на икономическите условия в страната. Въззивникът1 ищец счита, че по делото не се доказвало пълно и главно наведеното от ответника възражение за съпричиняване предвид липсата на свидетели-очевидци на инцидента, както и на заключение на СТЕ, каквато не е била поискана от ответника. При условията на евентуалност намира, че степента на съпричиняване от ищеца е не повече от 10 %. Ето защо, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият-ответник „Б.Г.Б.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено.

В срока за отговор на въззивната жалба ответникът „Б.Г.Б.“ ЕАД е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 6270 от 21.04.2023 г., постановено по гр. дело № 53077/2021 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която е уважен предявеният от М. Д. Я. осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 201, ал. 2 КТ за сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.02.2021 г. на производствена площадка към „Дружба стъкларски заводи“ АД в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 25.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че инцидентът е причинен умишлено с действията на ищеца и в нарушение на условията за безопасност при извършване на процесната работа, поради което работодателят следва да бъде освободен от отговорност, евентуално степента на съпричиняване от ищеца следва да бъде завишена. Въззивникът-ответник счита, че определеният от СРС размер на обезщетението е завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не отговаря на действително претърпените неимуществени вреди. Ето защо, моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият-ищец М. Д. Я. не е подал отговор на насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до 2 посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпени от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт, 3) вреди – имуществени или неимуществени, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на инцидента (25.02.2021 г.) страните са били в трудово правоотношение, като на посочената дата в изпълнение на трудовите си функции на длъжност „машинен оператор палетизираща машина“ М. Д. Я. се е намирал на работното си място в цех на „Дружба стъкларски заводи“ АД (предходно наименование на ответното дружество – работодател) в гр. Пловдив, когато е претърпял инцидент с палетизиращата машина в изпълнение на трудовите си задължения. Същият е признат за трудова злополука с разпореждане № 30354/01.06.2021 г. на ТП на НОИ – Софияград, като с оглед възраженията на страните спорни остават обстоятелствата налице ли са действия на ищеца, с които да е допринесъл за настъпване на инцидента, включително дали той умишлено е причинил злополуката, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди.

Страните не спорят по същността на механизма на настъпване на вредите, като от съвкупния анализ на събраните доказателства (протокол на НОИ за резултатите от извършено разследване на злополуката, писмените доказателства към преписката на НОИ и гласните доказателства, събрани по делото чрез разпит на свидетели) се установява, че на посочената дата ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, изразяващи се във визуален контрол за правилната ориентация при подаването на изделията за опаковане, като е следвало ръчно да отстранява дефектните буркани (неправилно ориентирани, наклонени, счупени или паднали стъклени изделия). Поради наличие на дефектно изделие М. Я. е преминал вътре в предпазното ограждение и се е навел над масата със стъклените буркани, за да премахне дефектното изделие, но в този момент машината е била в работен режим, като палетизиращата глава е затиснала главата и горната част на тялото на пострадалия.

3

От приетите по делото писмени обяснения за устройство и работа на автоматичния палетизатор (приложени към исковата молба) се установява, че функцията му е да брои и подрежда в редове готовата продукция, да подрежда и разделя готовите карета, а палетизиращата му глава транспортира изделията чрез вакуум или въздух от масата до готовия палет. Цялата машина се намира зад ограждение с врати със защити, като при отваряне на вратата на ограждението защитата спира операциите на възлите автоматично и подновяването на работата им е възможно само след затваряне на вратата и рестарт на автоматичния режим от операторския панел, който се обслужва от оператор на длъжността на ищеца. Целта на автоматичната защита е да се осигури безопасен достъп на оператора до работната зона на машината, така че дефектните изделия да се премахнат ръчно при преустановен режим на работа на палетизиращата глава, като по делото е безспорно, че машината е приета с правилно функционираща блокираща защита в деня на злополуката – това обстоятелство е удостоверено от самия ищец на протокола за проверка на защитните устройства (л. 350 от делото на СРС), на който той и останалите служители на смяна в периода 24-25.02.2021 г. са се подписали, че приемат автомата с работещи блоК.ки и без забележки.

По делото са приети писмени обяснения на служител на ответното предприятие – Г.Н.К., заемащ идентична на ищеца длъжност, които са събрани в хода на осъщественото от НОИ разследване и не са изготвени за целите на настоящия граждански процес, поради което представляват допустимо доказателствено средство. Съобразно изложеното в обясненията, когато се притекъл на помощ на М. Я. и отишъл да затвори вратата на ограждението, за да може да включи машината на ръчен режим и да вдигне палетизиращата глава от тялото на пострадалия, Г.К. забелязал, че на мястото на защитата на вратата е сложена ръчна защита.

Служителят е разпитан като свидетел в първоинстанционното производство и в показанията си потвърждава, че във вратата е било поставено допълнително средство (железен елемент), което да „излъже“ защитния механизъм и машината да продължи да работи, въпреки че вратата на ограждението е била отворена. Свидетелят К. изяснява, че поставянето на подобно устройство е абсолютно забранено и това е записано в инструктажа, който получават всички работници, като не знае защо М. го е използвал. Допълва, че не е видял М. да слага желязото, но смята, че е негово, защото е било поставено на машината, на която той е работил.

При така установения механизъм на причиняване на инцидента и във връзка с възраженията на страните, на първо място следва да се отбележи, че в случая не се доказва умишлено причиняване на злополуката от страна на пострадалия. Свидетелят К. не е бил очевидец на инцидента, нито е видял лично М. Я. да поставя допълнителното средство на вратата на ограждението, с което да „излъже“ защитния механизъм, поради което не може да се приеме със сигурност, че ищецът е поставил този забранен елемент във вратата. Същевременно, дори и да е установено, че инцидентът е причинен от собственото поведение на пострадалия, то умисълът в действията му би се ограничил до причинената повреда в защитата на машината и преминаването на огражденията в близост до нея в работен режим, 4 но не и до настъпването на увреждащия резултат от тези действия. За да е умишлено причиняването на трудовата злополука по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, следва пострадалият да е целял (пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) настъпването на увреждането като последица от неправомерното си поведение, но доказателства в тази насока не са събрани в рамките на съдебното дирене. По делото липсват данни за съзнателно причиняване на злополуката от страна на работника, като дори и да е предвиждал възможността за инцидент с машината предвид работния й режим, не може да се приеме, че М. Я. е целял или допускал настъпване на претърпените от него физически увреждания. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е причинил умишлено увреждането и в случая се касае за трудова злополука, при която липсва основание за изключване на отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ.

Разпечатката съдържа 26 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7098a30-0cce-4783-8794-5d64d140ac88