Решение № 282 от 14.04.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Шумен, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630102265 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. М. с ЕГН ********** от с.

Градище, общ. Шумен, действащ чрез процесуалният си представител адв. Николай Ташев от САК, срещу Г. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Шумен и С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.

Шумен. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** (нива), който бил отдаден под аренда на единия от ответниците.

Имотът бил съсобствен, но след извършена делба той станал еднолична собственост на ищеца. Независимо от това, ответниците (единият като арендатор, другият действащ като негов пълномощник) продължили да преарендоват имота въз основа на сключения по-рано договор за аренда. Този договор за аренда бил обявен за нищожен по иск на ищеца, но дори и тогава ответниците продължили да получават арендните плащания по договорите за преарендоване. Ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят получените от тях суми по договорите за преарендоване на процесния имот за периода на стопанските години от 2020 до 2025 г. в общ размер на 7629,55 лв. или 3900,90 евро (съгласно изменение на иска от открито съдебно заседание от 16.03.2026 г.), тъй като били неоснователно получени от тях, а не от него като собственик.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така предявените искове. Счита, че същите са основателни с оглед доказателствата по делото.

С отговора си ответникът Г. Й. Г. оспорва да дължи солидарно с другата страна, каквито и да е суми. Отрича да е получавал суми по договорите за преарендоване.

Възразява, че солидарната отговорност възниква по закон или въз основа на договор, а в случая не е налице нито една от тези хипотези.

С отговора си ответникът С. Д. Д. е направил възражение за неоснователност на иска.

1

Поддържа, че ищецът не е страна по обявения за нищожен договор, поради което не може да иска връщане на даденото по нищожен договор. При условията на евентуалност счита, че ищецът може да иска само обезщетение за ползването на неговия имот, ако преарендоването е било без основание. Ако се твърди, че ответникът е получил суми по договорите за преарендоване, то ищецът можел да иска само това, с което се е обеднил.

В съдебно заседание нито един от двамата ответници не се явява, не са взели становище по съществото на делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че А. С. М. притежавал 19/48 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 16.389 дка, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, *** и

***, който представлява имот № 021019 по влезлият в сила план за земеразделяне на землището на с. Градище, община Шумен. Имотът бил придобит от ищеца по наследство и по дарение. Ответникът Г. Й. Г. придобил чрез дарение и покупко-продажба 16/48 ид.ч. от процесния имот.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.07.2014 г. праводателят на Г. Й. Г. е сключил договор за аренда с ответника С. Д. Д., с който процесният недвижим имот (ведно с други имоти) е предоставен за временно ползване на този ответник за 20 години срещу възнаграждение от 10 лв. на декар. След придобиването на идеалните части от имота като арендодател по този договор встъпва ответникът Г. Й. Г.. С анекс от 01.10.2015 г. Г. Й. Г. като арендодател и С. Д. Д. като арендатор договорили увеличаване на арендното плащане по този договор за аренда на 30 лв. за декар.

С решение № 787 от 02.08.2019 г. по гр.д. № 911/2016 г. на ШРС, с което е извършена делба на съсобствено имущество, процесният недвижим имот бил изнесен на публична продан. С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.10.2020 г. по изп. д. № 935/2019 г. на ЧСИ Росен Русев с рег. № 931на КЧСИ и район на действие ШОС имотът бил възложен в собственост на ищеца. Същият поискал от Г. Й. Г. да му предаде ползването на имота, но не получил отговор.

С решение № 281 от 12.12.2024 г. по в.гр.д. № 476/2024 г., с което е отменено решението по гр.д. № 2630/2022 г. на ШРС, договорът за аренда от 25.07.2014 г., сключен между И.Х.Х. и С. Д. Д. бил обявен за нищожен като противоречащ на добрите нрави по иск предявен от А. С. М. срещу И.Х.Х., Г. Й. Г. и С. Д. Д.. Самото производство е инициирано от ищеца още на 25.01.2021 г., но първото решение по делото било обезсилено и производството започнало под нов номер през 2022 г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за преарендоване на земеделска земя от 24.07.2020 г. С. Д. Д. като преарендодател, действащ чрез пълномощника си Г. Й. Г., преотстъпил правото на ползване върху имот № 021019 по 2 плана за земеразделяне на с. Градище, общ. Шумен на ЕТ „***“ като преарендатор за срок от 1 стопанска година, а именно стопанската година 2020/2021 г. срещу възнаграждението от 70 лв. на декар. Възнаграждението по договора за преарендоване следвало да се плати по посочената в договора банкова сметка с титуляр Г. Й. Г..

С договор за преарендоване на земеделска земя от 02.07.2021 г. С. Д. Д. като преарендодател, действащ чрез пълномощника си Мюжген Руфиева Галиб, преотстъпил правото на ползване върху имот № 021019 по плана за земеразделяне на с. Градище, общ.

Шумен на ЕТ „***“ като преарендатор за срок от 1 стопанска година, а именно стопанската година 2021/2022 г. срещу възнаграждението от 70 лв. на декар. Възнаграждението по договора за преарендоване следвало да се плати по посочената в договора банкова сметка с титуляр Г. Й. Г..

С договор за преарендоване на земеделска земя от 2022 г. С. Д. Д. като преарендодател, действащ чрез пълномощника си Г. Й. Г., преотстъпил правото на ползване върху имот № 021019 по плана за земеразделяне на с. Градище, общ. Шумен на Кооперация „***“ като преарендатор за срок от 1 стопанска година, а именно стопанската година 2022/2023 г. срещу възнаграждението от 200 кг хлебна пшеница за 1 декар или левовата равностойност на същото количество на декар по пазарни цени, определени по сайта на „Зърноборса България“ към 20.08.2022 г. Възнаграждението по договора за преарендоване следвало да се плати по посочената в договора банкова сметка с титуляр Г. Й. Г..

С договор за преарендоване на земеделска земя от 2023 г. С. Д. Д. като преарендодател, действащ чрез пълномощника си Г. Й. Г., преотстъпил правото на ползване върху имот № 021019 по плана за земеразделяне на с. Градище, общ. Шумен на Кооперация „***“ като преарендатор за срок от 1 стопанска година, а именно стопанската година 2023/2024 г. срещу възнаграждението от не-по-малко от 100 лв. за 1 декар.

Възнаграждението по договора за преарендоване следвало да се плати по посочената в договора банкова сметка с титуляр Г. Й. Г..

С договор за преарендоване на земеделска земя от 2024 г. С. Д. Д. като преарендодател, действащ чрез пълномощника си Г. Й. Г., преотстъпил правото на ползване върху имот № 021019 по плана за земеразделяне на с. Градище, общ. Шумен на Кооперация „***“ като преарендатор за срок от 1 стопанска година, а именно стопанската година 2024/2025 г. срещу възнаграждението от не-по-малко от 100 лв. за 1 декар.

Възнаграждението по договора за преарендоване следвало да се плати по посочената в договора банкова сметка с титуляр Г. Й. Г..

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период, а именно от стопанската 2020/2021 година до стопанската 2024/2025 година, по посочените 5 договора за преарендоване С. Д. Д. като преарендатор е получил следните суми, касателно процесния имот:

1147,23 лв. – за стопанската 2020/2021 година;

1147,23 лв. – за стопанската 2021/2022 година;

3

2068,29 лв. – за стопанската 2022/2023 година;

1638,90 лв. – за стопанската 2023/2024 година;

1638,90 лв. – за стопанската 2024/2025 година, което възлиза на общо 7640,55 лв. за целия период, предмет на разглеждане в производството.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗС добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. По делото се доказа, че собственик на процесния поземлен имот с идентификатор ***, който по плана за земеразделяне на землището на с. Градище, община Шумен представлява имот № 021019, е именно ищецът А. С. М.. Предвид това и на основание горната разпоредба, той има право да получи добивите от имота, включително арендни плащания.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ищеца, че всички суми се дължат от ответниците солидарно. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретния случай няма законова норма, която да предвижда възникване на солидарна отговорност. Няма и договор между страните –законодателят изисква наличие на договор между кредитора и длъжниците по задължението, който да предвижда възникване на солидарна отговорност, а отношенията между страните са форма на неоснователно обогатяване, което е извъндоговорно основание за възникване на задължението. Предвид това посочените суми се дължат от двамата ответници разделно според това кой какво е получил от арендните плащания според събраните по делото доказателства.

От доказателствата по делото се установи, че ответникът Г. Й. Г. е страна по договор за аренда на процесния земеделски имот с ответника С. Д. Д. (макар Г. Й. Г. да не е сключил лично договора за аренда, той е встъпил като арендодател по него и дори е подписал анекс за увеличаване на арендното плащане с арендатора). За процесния период от стопанската 2020/2021 година до стопанската 2024/2025 година ответникът Г. Й. Г. е получил по обявения за нищожен договор за аренда сумата в размер на 819,45 лв., изчислени по следния начин: 30 лв. ( цената определена с анекса по договора за 1 декар) х 16,389 дка (площта на процесния имот) х 5 години. Сумата от 819,45 лв. възлиза на 418,98 евро. Г. Й. Г. формално е получил и сумите по договорите за преарендоване, но той е само физическия получател на възнагражденията по тези договори. В действителност от правна гледна точка, тези суми се дължат на ответника С. Д. Д. и с плащането по сметката на Г. Й. Г., съгласно уговореното в договорите, се счита, че той е получил парите. Тъй като отношенията между двамата ответника не са известни, трябва да приемем, че С. Д. Д. е получил възнагражденията по договорите за преарендоване. Предвид това ответникът С. Д. Д. е получил неправомерно част от гражданските плодове от процесния имот, представляваща разликата между получените суми по договорите за преарендоване и даденото на ответника Г. Й. Г. по 4 договора за аренда. За периода от стопанската 2020/2021 година до стопанската 2024/2025 година по процесните пет договора за преарендоване за процесния имот са платени 7640,55 лв. След изменението на иска обаче ищецът претендира общ размер само на 7629,55 лв. По тази причина съдът следва да изчисли получените от С. Д. Д. арендни плащания само на база тази сума. От сумата 7629,55 лв. С. Д. Д. е получил 6810,10 лв. (7629,55 лв. – 819,45 лв.), което възлиза на 3481,95 евро. Тези суми двамата ответници следва да възстановят на ищеца. Независимо, че претенцията е заявена при условията на евентуалност – няма пречка съдът да осъди двамата ответници да заплатят процесните суми реално според това кой за каква сума носи отговорност – решение № 15 от 26.05.2017 г. по гр.д. № 40/2016 г. на III г.о. на ВКС. Посочените по-горе суми следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 12.08.2025 г.