Акт № 1638 от 02.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. Плевен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430101940 по описа за 2026 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „А1 България“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Л. Р. от САК, против „ЧГД-Джей&Форест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 807,42 евро, от които 267,02 евро главница за месечни такси и потребление за предоставяни услуги по договор ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М7141496 от 14,08,2023 г., за периода 23,10,2023 г. – 22,04,2025 г., ведно със законната лихва от 17,04,2026 г. до изплащане на вземането, 30,24 евро лихва за забава върху сумата от 267,02 евро главница за периода 27,12,2024 г. – 16,04,2026 г., 466,24 евро неустойка за неизпълнение на задължение на абоната да заплаща използваните мобилни услуги на основание чл.54.12. от ОУ на „А1 България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 17,04,2026 г., до окончателното изплащане на сумите, и 43,92 евро лихва за забава върху сумата от 466,24 евро главница за периода 11,05,2025 г. – 16,04,2026 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№739/2026 г. на РС Котел. Сочи се, че вземането произтича от неплатени задължения по договор ID на клиент *********, партида *********, ID на договор М7141496 от 14,08,2023 г., за които са издадени съответните фактури. Твърди се, че с Приложение №1 от 11,08,2023 г. за срок от две години са активирани услуги А1 Ауто Контрол за номера *** и *** с месечна такса 16,58 лева без ДДС, като в т.9.3.1. на приложението е уговорена клауза за неустойка при нарушаване срока на договора. Твърди се, че с Приложение №2 от 29,10,2024 г. за срок от две години към договора са добавени А1 Ауто Контрол за номера *** и ********** с месечна такса 16,58 лева без ДДС, като в т.9.3.1.

1 на приложението е уговорена клауза за неустойка при нарушаване срока на договора.

Посочва се, че през м.март 2024 г. месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2023 г. с 9,5%, а през м.март 2025 г. – с 2,4%. Сочи се, че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора, съгласно които неплащането на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на дължимите суми.

Твърди се, че поради неплащане на използваните услуги /забава в плащането повече от 124 дни/, договорът е прекратен едностранно считано от 10,05,2025 г. на основание чл.54.12. от Общите условия, поради което е начислена и неустойка, определена като фиксирана или като сбор от стандартните месечни такси за всеки отделен мобилен номер без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всяка отделна мобилна услуга.

Посочено е, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д.№739/2026 г. на РС Котел и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, и в изпълнение на указанията на заповедния съд се предявява настоящия установителен иск. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител, депозира становище по същество на делото в писмени молби.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.С. Б. от ПАК, който оспорва предявения иск. Посочва се, че договорът е нищожен, тъй като има различия „между адресата на потребителя и неговия управител“; сочи се, че в началото на документа се изписва ЮЛ като титуляр, а в неговия край се съдържат имена на физическо лице, на което като номер на лична карта е записан различен от автентичния. Твърди се, че посочването на две лица – юридическо и физическо, правят договора изначално нищожен, поради съдържащи се в него пороци – липса на дата и др. Посочено е, че в последващ договор се посочва лице, различно от първото, без ясна дата и автентичен подпис. Посочва се, че издаваните за периода „фактури и неустойки“ са неясни, тъй като услугата е била преустановена от ищеца и в тази връзка е съставен АУАН и издадено НП от Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, което е обжалвано пред РС и е установено, че няма наличие на монтираните устройства за проследяване за последните 90 дни, поради което ответникът счита, че „това се дължи освен на прекомерност и на неточно изпълнение от страна на ищеца“. Моли се съда да отхвърли иска. Не представя доказателства. В с.з. ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са процесуално допустими. Налице е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил, а исковете са предявени по отношение на вземанията, предмет на заповедното производство. Следователно за ищеца е налице правен 2 интерес от установяване съществуването на процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни.

От представените по делото договорни документи и приложения към тях се установява, че между „А1 България“ ЕАД и „ЧГД-Джей&Форест“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В представените документи ответното дружество е индивидуализирано чрез фирменото си наименование и ЕИК ***, като договорните отношения са отразени под ID на клиент *********, партида ********* и договор М7141496.

От приложенията към договора се установява, че предмет на правоотношението е предоставяне на услугата А1 Auto Control, позволяваща посредством GPS устройство и мобилна връзка проследяване движението на моторни превозни средства.

Първоначално са активирани услугите за номера *** и ***, със срок на ползване до август 2025 г., а с приложение от 29.10.2024 г. - услугите за номера *** и **********, със срок на ползване до 29.10.2026 г.

В хода на производството е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Н. Т., която съдът кредитира като обективна, компетентно изготвена и съответстваща на останалите доказателства по делото, като съобразява и направеното от вещото лице в съдебното заседание на 08.10.2026 г. уточнение относно технически допусната размяна на началните дати за два от мобилните номера. От заключението се установява, че в информационната система на ищеца Amdocs съществува клиентска партида на ответното дружество, към която са отнесени четирите процесни мобилни номера и съответните услуги.

Вещото лице е извършило проверка на данните в системата посредством наблюдение на действията на служител на мобилния оператор при споделен екран и е установило наличието на записи за активиране, ограничаване и прекратяване на услугите. Установява се, че поради неплащане на дължимите суми на 03.01.2025 г. е предприето частично ограничаване на услугите, на 06.03.2025 г. - пълното им спиране, а на 10.05.2025 г. - окончателното им прекратяване. Вещото лице е посочило, че предприетите действия са част от автоматизирания механизъм на информационната система на оператора при просрочени задължения. Установено е изпращането на многократни SMS съобщения до процесните мобилни номера с уведомления за неплатени задължения, предупреждения за ограничаване достъпа до услугите и последиците от продължаващото неплащане. От заключението и приложенията към него се установява, че частичното и последващото пълно ограничаване на услугите не представляват окончателно прекратяване на договорното правоотношение, а временни мерки, обусловени от неплащането на задълженията. При заплащане на просрочените суми алгоритъмът за прекратяване се преустановява и услугите могат да бъдат възстановени в пълен обем. Заключението установява също, че отчитането на потреблението и изготвянето на месечните фактури се извършват автоматизирано чрез използваната от оператора билинг-система, като при извършената проверка не са констатирани данни за манипулиране на трафичната информация.

3

От приетото по делото заключение на СИЕ, изготвена от вещото лице В. В., се установява, че по партидата на ответното дружество за процесния период са издадени шест фактури за месечни такси и потребление, както следва: фактура №*********/26.11.2024 г. – 60,82 евро, с падеж 26.12.2024 г.; фактура №*********/27.12.2024 г. – 42,63 евро, с падеж 26.01.2025 г.; фактура №*********/27.01.2025 г. – 42,63 евро, с падеж 26.02.2025 г.; фактура №*********/26.02.2025 г. – 52,56 евро, с падеж 28.03.2025 г.; фактура №*********/26.03.2025 г. – 43,65 евро, с падеж 25.04.2025 г.; фактура №*********/25.04.2025 г. – 43,65 евро, с падеж 25.05.2025 г. С издаденото на 27.05.2025 г. кредитно известие №********* задълженията са намалени със сумата от 18,92 евро, в резултат на което непогасеният остатък за месечни абонаментни такси и услуги възлиза на 267,02 евро. ВЛ е установило, че тези задължения са отразени в счетоводството на ищеца и към момента на проверката не са погасени. Съществено значение за спора има и констатацията на СИЕ, че за предходния период януари – октомври 2024 г. по същата клиентска партида са издавани фактури за процесните услуги, по които са постъпвали плащания. Плащанията са извършвани в брой, на каса на мобилния оператор, като са отнесени към задълженията на ответното дружество. Тези обстоятелства имат значение при преценката на възраженията за липса на валидно договорно правоотношение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договорите единствено поради посочените в тях различни физически лица, различия в личните данни и твърдените пороци във формалното им оформяне. На първо място, обстоятелството, че в договорните документи, наред с юридическото лице - абонат, фигурират имената на физическо лице като получател или представител, не води само по себе си до недействителност на договора. Страна по облигационното правоотношение е юридическото лице, индивидуализирано чрез своето наименование и ЕИК, докато физическото лице може да действа от негово име или да бъде посочено като лице за контакт и получаване на документи. Отделно от това, дори да се приеме, че при подписването на част от приложенията е действало лице без надлежно учредена представителна власт, следва да се съобрази разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, смята се, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай от СИЕ се установява, че по процесната клиентска партида в продължение на месеци са издавани фактури, по които са постъпвали плащания. Последните са отнасяни именно към задължения на ответното дружество за предоставяните услуги. Посоченото поведение, преценено съвкупно с данните за продължителното действие на договорното правоотношение, идентичността на клиентската партида и липсата на доказано своевременно противопоставяне срещу предоставянето и заплащането на услугите, обосновава извод за приемане и потвърждаване на възникналите договорни отношения. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е уведомил оператора за неразрешено сключване на договорите или приложенията от негово име, нито че е оспорил своевременно начисляваните по партидата задължения. Съдът намира, че всички тези обстоятелства, разгледани в съвкупност, установяват наличието на договорна обвързаност между страните и изключват 4 поддържаната от ответника теза за изначална недействителност на цялото облигационно правоотношение.