Решение № 7404 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7404 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110139236 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против С. К., Л. К. и В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца сумите както следва:

С. К. – 5.63евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.37евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 16.06.2025г.

Л. К. – 2.82евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.68евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 16.06.2025г.

В. К. – 2.82евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.68евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 16.06.2025г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Х.Р.“ ЕООД съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.

1

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответниците, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В частност оспорва се, че ответниците са имали качеството клиенти, оспорва се и че „Х.Р.“ ЕООД е извършило дялово разпределение. Въведено е възражение, че част от вземанията са погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предмет на настоящото производство е искова претенция за дялово разпределение, извършено във връзка с обект с абонатен номер 15****, представляващ ап. 53, находящ се /адрес/

От приложеното на л. 10 по делото копие на Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти, сключен на 25.04.1991г., се установява, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито от В. А. К. и С. Т.

К..

Доколкото липсват данни купувачите да са съпрузи, по аргумент от чл. 30, ал. 3 ЗС всеки един е придобил по ½ идеална част.

От приложената на л. 41 по делото справка от НБД „Население“ се установява, че В. К. е починал, като негови наследници по закон са дъщерите му – ответниците Л.

2

В. К. и В. В. К., които по аргумент от чл. 5 от ЗН са наследили по ½ от притежаваната от баща им половина от жилището.

В обобщение следва извода, че през исковия период С. Т. К. е притежавала 2/4 идеални части от процесния апартамент, а всяка една от Л. В. К. и В. В. К. по ¼ идеална част, респективно С. К. отговаря за 2/4 от задълженията, а Л. К. и В. К. за по ¼.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че през исковия период м.05.2022г. – м.

04.2024г. е извършена услуга дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По изложената аргументация, доколкото се установи по делото, че е извършена услуга дялово разпределение, дължимата се стойност на тази услуга следва да бъде заплатена на Т.С.“ ЕАД, което дружество от своя страна дължи плащане на цената за извършената услуга на дружеството, което реално е извършило дяловото разпределение.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на назначения особения представител, че исковата претенция е неоснователна, доколкото не е сключен договор между етажната собственост и фирмата извършила дялово разпределение.

Вещото лице по ССчЕ, сочи, че стойността на дяловото разпределение за исковия период е 11.28евро.

С. К. дължи ½ от сумата или 5.63 евро, а всеки от Л. К. и В. К. за по ¼ или по 2.82евро, като доколкото претенциите са заявени в суми в такъв размер, същите се явяват изцяло основателни.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че вземанията са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.

В процесния случай исковата молба е депозирана на 02.07.2025г., респективно погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 02.07.2022г. Доколкото началната дата на исковия период е м.05.2022г., вземането за този месец е станало изискуемо след изтичане на 45 дни, считано от 01.06.2022г., респективно същото е станало изискуемо след 02.07.2022г.

По изложената аргументация следва извода, че възражението на ответника, че вземанията на ищеца са погасени по давност се явява неоснователно.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна.

По разноските:

Срещу С. К. са предявени искове в общ размер на 7.00 евро, уважената част е в размер на 5.63 евро, респективно отхвърлената част е в размер на 1.37 евро.

Срещу всеки от Л. К. и В. К. са предявени искови претенции в размер на 3.50 евро, уважената част е в размер на 2.82 евро, респективно отхвърлената част е в размер на 0.68евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.

На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 866.95евро, от които 153.38 евро – държавни такси, 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение и 613.56 евро – депозит вещи лица.