Решение № 654 от 10.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13083/2021
- Вид
- Решение № 654
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 10.02.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Десислава Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 654 гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513083 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20284618 от 20.12.2020 г. постановено по гр. д. № 55127/2017 г. на Софийски районен съд е:
- признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. С. Х. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 993,22 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 127,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2014 г. до 13.02.2017 г., като е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1397,08 лв. и за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016, както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 197,82 лв.;
- признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
1
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Н. В. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 331,07 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 42,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2014 г. до 13.02.2017 г., като е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 465,69 лв. и за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016, както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 65,94 лв.;
Решението е обжалвано от ответниците в частите, с които исковете са уважени, като неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че преди да образува настоящото производство ищецът не е уведомил ответниците, че дължат суми за доставена топлинна енергия съобразно посочените идеални части, нито е посочил в какъв размер се претендират суми от тях. Поддържа, че съдът неправилно не е уважил направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Твърди се, че за претендираните суми има сключено на 20.06.2017 г. споразумение за доброволно уреждане на отношенията и има извършени от ответниците плащания. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.
След подаване на въззивната жалба е починал жалбоподателят Н. С. Х..
С определение от 08.02.2022 г. на основание чл. 227 от ГПК на негово място е конституиран наследникът му Т. Н. В.. Същата поддържа подадената от праводателя й въззивната жалба срещу решението в частта му, с която са уважени исковете срещу него.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата Т. В., чрез пълномощника си адв. С., поддържа жалбата.
С писмена молба въззиваемата страна, чрез юрк. П., оспорва жалбата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”Т.-С.” ЕАД е предявил срещу Т. Н. В. и Н. С. Х. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение 2 по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10571/2017 г. на СРС, както следва:
- срещу Т. Н. В. – за сумата 465,69 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 59,19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.03.2014 г. до 13.02.2017 г., представляващи ¼ част от общо дължимите за имота суми за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.02.2017 г., до окончателното изпащане;
- срещу Н. С. Х. - за сумата 1370,07 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 177,57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.03.2014 г. до 13.02.2017 г., представляващи 3/4 части от общо дължимите за имота суми за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.02.2017 г., до окончателното изпащане;
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на горепосочения топлоснабден имот – ап. *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******”, с абонатен № *******, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 10571/2017 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
С писмения си отговор ответниците оспорват исковете. Излагат възражение, че претендираните суми са различни от тези по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК. Считат, че исковете са частично основателни, тъй като част от процесните вземания са погасени по давност. Оспорват качеството си на потребители на топлина енергия. Твърдят, че сумите по издадените фактури са крайно завишени и не отговарят на използваната в имота топлинна енергия, с оглед на което оспорват размера на претендираните суми. Сочат, че в жилището няма радиатори.
3
С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Б.” ООД, което не заявява становище по исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Така прадявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу всеки от ответниците за исковите суми, срещу която са подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните доказателства, че имот с абонатен номер ******* - апартамент № 20 в ж.к.
„*******”, *******, е топлоснабден, като в процесния период от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. в имота е доставяна топлинна енергия.
Видно е от представените писмени доказателства /заповед № Р8-411020/30.05.1984 г. на председателя на ИК на СНС, издадена на основание чл.
100 от ЗТСУ /отм./, с която е отстъпен като обезщетение на Н. С. Х. и М.Т.
Х.а апартамент № ******* в м. „Красно село С.”, и удостоверение за наследници изх. № 772/07.04.2016 г. на СО, район „Триадица”/, че в исковия период двамата ответници Н. С. Х. и Т. Н. В. са били собственици на процесния топлоснабден имот.
В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия.
С
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ , продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната 4 връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-С.” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г., съответно решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се 5 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Б.” ООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответниците, което се установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални справки.
Установено е от приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ водомер, монтиран в абонатната станция, който водомер е преминал метрологична проверка. Видно е от представените от третото лице формуляри за отчет, че в отчетните периоди в имота е имало два броя лири, както и два водомера за топла вода, като топлинната енергия за отопление от отоплителните тела и за битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет от уредите за дялово разпределение и от водомерите. Протоколите за отчет са подписани от клиент Н. С.. Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена съобразно разпоредбите на Наредба № 15-334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. В табличен вид в заключението са посочени ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС, индивидуалните отчети, както и дължимите за всеки месец от процесния период суми за топлинна енергия по отделни компоненти. Сумите са начислявани в съответствие с действащата към периода нормативна уредба. Вещото лице е разяснило в съдебно заседание, че за процесния период са начислени суми само за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. С оглед на това неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение срещу размера на начислените суми като несъответстващи на реално доставената топлинна енергия, основано на твърдението за липса на радиатори в имота. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ при прекратяването на топлоснабдяването към отоплителните тела в имота, клиентите в сграда – етажна собственост остават клиенти на топлинната 6 енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, и дължат заплащането й.
Разпечатката съдържа 47 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e708d621-10a5-4d62-94b2-6c1c22bfbc88