Решение № 179 от 14.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ловеч, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200293 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е след като с Решение №421/18.03.2026г. по КАНД №72/2026г. на АС – Ловеч, АНД №870/2025г. по описа на ЛРС, образувано по жалба на В. Н. Б. срещу Електронен фиш серия К, № 9847271 на ОД на МВР – Ловеч, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 102,26 евро / равностойността на 200 лева/ за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е върнато в РС Ловеч за ново разглеждане.

С Електронен фиш Серия К № 9847271 на ОД на МВР Ловеч на В. Н. Б., ЕГН: ********** от гр.Г. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.09.2024 г. в 05:00 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В 26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС „С. **“ с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 90 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7887052 на 12.03.2024 г.

1

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката В. Н. Б., която го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не връчен по надлежния ред, въпреки, че живее повече от 20 години на посочения адрес и че е узнала случайно за съществуването му на 23.09.2025 г. в сектор ПП при ОД на МВР-Г. принаправена спраква да нарушения на нейно име. Сочи, че по този начин се ограничава правото й да посочи кой е управлявал автомобила на датата на извършване на нарушението, както и да го обжалва. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката В. Н. Б., не се явява.

Упълномощената от нея адв. М. Д., редовно призована – не се явява. Същата е подала молба, с която дава становище по същество на спора и претендира да и се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателката. Жалбата е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 30.09.2025 г., след което е препратена до РС-Ловеч.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 90 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 30 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 93 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 90 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно 2 разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, с превишена скорост от 90 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113 СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение стационарна камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от 3 установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС– Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 21.10.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание 4 на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.

186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.