Решение № 164 от 05.11.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 436/2021
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 05.11.2021
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25,ал.4 и ал.6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25,ал.4 и ал.6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000436 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21055 от 29.03.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на Окръжен съд-К.,е отменено на основание чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ решение по точка 7 от дневния ред от проведеното на 04.09.2020 г. общо събрание на СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“,с което на Ф. М. Б. от гр.М. е било наложено наказание „да не ловува в срок от 2 години“.Със същото решение на ОС-К. е осъдено Сдружение с нестопанска цел „Л.-р.с.Р.-М.“ с ЕИК ********** да заплати на Ф. М. Б. от М.,с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 650 лв.
Горното съдебно решение е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство-СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“-гр.М.,обл.К. с ЕИК **********.В подадената от сдружението въззивна жалба се поддържа становището,че решението на ОС-К. е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,че е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд неправилно не е приел доводите му за недопустимост на предявения иск,обективирани в отговора на исковата молба.Счита,че решението по т.7 от проведено ОС на сдружението с нестопанска цел,не е от категорията решения,които да подлежат на съдебен контрол и то по реда на чл.25 от ЗЮЛНЦ,тъй като същата разпоредба конкретно посочва какви са правата на ОС и кои негови решения 1 подлежат на оспорване по съдебен ред.При обратната хипотеза,както поддържа жалбоподателят,в разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ е предвиден едномесечен срок,в който всеки член на сдружението може да повдигне спор пред съда относно взети решения на ОС и този срок започва да тече от узнаването,а в случая за ищеца същият срок е започнал да тече от датата на провеждане на ОС-04.09.2020 г. и тъй като исковата молба е входирана след изтичане на този преклузивен срок,то съдът е следвало да приеме иска за недопустим,да прекрати производството по делото и да върне исковата молба,вместо да решава делото по същество.Във въззивната жалба се поддържа и довода,че като процесуална предпоставка за допустимост на иска,ищецът е следвало да представи и доказателства за членството си в ответното сдружение с нестопанска цел.Също така се поддържа от жалбоподателя,че освен на горните основания,съдът е следвало да приеме иска за недопустим и поради липса на правен интерес.
На следващо място,във въззивната жалба са изложени и алтернативни доводи,че първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със събраните доказателства по делото е отменил взетото решение на ОС само на процедурно основание с аргумента,че ОС не е могло да вземе решение за налагане на наказание.Жалбоподателят счита,че съдът е следвало да разгледа спора по същество,като изследва доводите на страните,включително и поведението на ищеца по повод деянието,за което му е наложено конкретното наказание и да обсъди събраните в тази насока гласни доказателства.Заявява още,че при вземане на своето решение ОС на сдружението е действало в рамките на своята компетентност,като е изследвало подробно поведението на ищеца при извършеното от него нарушение и за това деяние,противоречащо на основните цели на сдружението,определени в чл.22 от Устава на сдружението,е предвидено наказание
„изключване“В случая,както твърди жалбоподателят,наложеното наказание е различно от наказанието „изключване“ и се изразява в „лишаване от членство“ за срок от две години,което наказание е регламентирано в чл.22,ал.1,б.“б“ от Устава на сдружението и е взето с единодушие,след подробно обсъждане на поведението на ищеца,противоречащо на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика на сдружението.Според жалбоподателя,съдът не е взел предвид,че това наказание е предвидено в Устава и е в унисон и по степен отговаря на извършеното от ищеца,както и че не е приложил установената практика на съдилищата в тази насока,а именно да спази задължението си да извърши съдебна проверка на основанията довели до предприемане на наложеното наказание.Твърди,че от показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели,останали необсъдени в обжалваното решение,се установява по безспорен и категоричен начин,че поведението на ищеца в обстановката,развила се преди налагане на наказанието,е било несъвместимо с целите на сдружението и е било в разрез с правилата,установени при упражняване на занятиетолов.Счита още,че съдът при съобразяване на разпределението на доказателствената тежест в процеса,е следвало да приеме,че ищецът не е доказал твърдените от него обстоятелства и факти,респективно-не е оборил становището на ОС на СНЦ,че поведението му е противоречащо на установените с Устава на сдружението норми и етични правила и морал.
На база горните аргументи,сдружението-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното 2 първоинстанционно решение изцяло и вместо него да се постанови друго от настоящата инстанция,с което исковата претенция на ищеца Ф.Б. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Моли да му се присъдят и направените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.
От въззиваемият Ф. М. Б.-ищец в първоинстанционното производство,е подаден в законния срок по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба чрез пълномощника му адв.
Н.М..В отговора е изразено становището,че въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок,но по същество е неоснователна,а обжалваното първоинстанционно решение на ОС-К. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено ведно с всички законни последици от това.Счита,че при постановяване на своето решение,първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон,както и че не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.Конкретните си аргументи в тазивръзка въззиваямият е развил в подадения от него отговор на въззивната жалба.Моли да му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от правен субектюридическо лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка счита за допустим и предявения по първоинстанционното дело иск,по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение.
С този иск,предявен на основание чл.25,ал.4 и ал.6 от ЗЮЛНЦ от ищеца Ф. М. Б. против СНЦ „Л.-р.с.Р.-М.“ с ЕИК **********,е поискано да бъде отменено от съда приетото на 04.09.2020 г. по точка 7-ма от дневния ред решение на Общото събрание на членовете на ответното сдружение с нестопанска цел,с което на ищеца е било наложено наказание „да не 3 ловува в срок от две години“,като противоречащо на повелителните разпоредби на Устава на сдружението и ЗЮЛНЦ.Искът е предявен от ищеца в качеството му на член на ответното сдружение.
В отговора на исковата молба,както и в подадената от него въззивна жалба,ответникът по иска поддържа възражението за недопустимост на предявения иск по няколко съображения:1/понеже процесното решение по т.7-ма от проведеното на 04.09.2020 г. ОС на сдружението не било от категорията решения,които да подлежат на съдебен контрол;2/тъй като исковата молба била входирана извън преклузивния срок по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ и 3/защото липсвал правен интерес от защита за ищеца с така предявения иск.В обжалваното решение поддържаните от ответника основания за недопустимост на иска са описани,без обаче да са коментирани и само от това,че първоинстанционният съд като краен резултат се е произнесъл по съществото на предявения иск може да се съди,че процесният иск е приет от същия съд за допустим.Настоящият съд счита за правилна тази крайна преценка на първата инстанция,а фактът,че не са изложени аргументи по поддържаните от ответника основания за недопустимост на иска не води нито до недопустимост,нито до неправилност на атакуваното съдебно решение.Настоящата инстанция сама следва да извърши преценка на поддържаните от ответника съображения за недопустимост на иска и след извършването на такава преценка счита всички тези съображения за неоснователни.На първо място,неоснователен е довода на ответника по иска /и настоящ жалбоподател/,че процесното решение по т.7-ма от проведеното на 04.09.2020 г.
ОС на сдружението не е от категорията решения,които да подлежат на съдебен контрол.Съгласно чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ,решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.Както следва и е видно от съдържанието на посочената правна норма,на съдебен контрол подлежат всички решения,взети от общото събрание на дадено сдружение с нестопанска цел,без да е поставено каквото и да било условие за съдържанието и категорията на самите решения,достигнали до съдебен контрол за законосъобразността и съответствието им с устава вследствие на предявен иск за отмяната им.От същата норма се налага извода,че за упражняването на съдебен контрол на едно решение на ОС на дадено сдружение е достатъчно самото решение да е взето именно от общото събрание на сдружението и атакуващият решението ищец да се позовава на неговата незаконосъобразност и/или несъответствието му с устава на сдружението.А процесният случай е именно такъв-ищецът атакува едно решение /това по т.7-ма от дневния ред/,взето от ОС на ответното сдружение на датата 04.09.2020 г.,като се позовава на неговото противоречие с повелителни разпоредби на устава на сдружението и ЗЮЛНЦ.Следователно,същото решение подлежи на съдебен контрол и аргумента на ответника,че същото решение не е от категорията решения,подлежащи на такъв контрол,се явява неоснователен.
Неоснователен е и довода на ответника,че процесния иск е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ.Според тази разпоредба,споровете по ал. 4 могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член 4 на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.С други думи,иск по ал.4та /какъвто безспорно е и процесния иск/ може да бъде предявен в едномесечен срок от узнаване на съответното атакувано пред съда решение,взето от общото събрание на дадено сдружение с нестопанска цел.В случая ищецът не е присъствал лично или чрез свой упълномощен представител на заседанието на общото събрание на ответното сдружение,проведено на датата 04.09.2020 г.,когато е взето оспорваното с процесния иск решение.Това става видно от представения по първоинстанционното дело списък на делегати от датата 04.09.2020 г.,в който ищецът не фигурира. Следователно и противно на твърдението на жалбоподателя,срокът по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ не е започнал да тече за ищеца-настоящ въззиваем от посочената дата,а следва да се приеме,че същият срок тече за ищеца от датата,на която той е узнал за атакуваното от него решение на ОС.Въпросното „узнаване“ е станало на датата 30.09.2020 г.,когато ищецът е получил изпратеното му по пощата писмо с изх.№250 от 28.09.2020 г. на ответното ловно-рибарско сдружение,с което последното е съобщило на ищеца за взетото на датата 04.09.2020 г. решение по т.7-ма от дневния ред на ОС относно определеното наказание ищецът да не ловува в срок от 2 /две/ години.Цитираното писмо и пощенския плик,с който то е изпратено на ищеца /и върху който са положени печатите на изпращане и на получаване на писмото/,са приложени в заверени копия към процесната искова молба и не са оспорени като документи от ответника.Последният е възразил в отговора си на исковата молба,че приложените пощенски разписки за връчване не установяват връчване на решение на ОС на сдружението,а уведомителни писма до ищеца с друго съдържание.Дори обаче да се приеме,че по делото не е удостоверено на датата 30.09.2020 г. ищецът да е получил,съответно-да е бил уведомен за решението на ОС от 04.09.2020 г.,то това по никакъв начин не налага извода,поддържан от ответника,че ищецът е узнал за решението на датата,на която то е било взето.Точно обратното,след като ищецът не е присъствал на общото събрание,проведено на 04.09.2020 г.,и ако се приеме,че на 30.09.2020 г. той не е бил уведомен за оспореното от него решение на ОС,то се налага извода,че е узнал за същото решение дори в по-късен /а не в по-ранен/ момент от датата 30.09.2020 г.В крайна сметка,данните по делото обосновават извод,че най-ранния момент,от който може да се предполага,че ищецът е узнал за атакуваното от него решение е датата 30.09.2020 г. и тъй като исковата молба е предявена пред съда на датата 13.10.2020 г.,то очевидно става,че процесния иск е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.25,ал.6 от ЗЮЛНЦ и от тази гледна точка иска е допустим,а възражението на ответника,че иска е предявен след изтичане на същия срок е неоснователен.