Решение № 3711 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3711 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100504952 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4952/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на "Минолби" ЕООД 201995159 от гр. Бургас срещу решение №2039 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.

№60569/24 г на СРС , 24 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди "А1 България" ЕАД ЕИК 131468980 от гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 1,46 лв. с ДДС , начислена с фактура с № 442063356, с период на фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна услуга за номер **** на стойност от 11.49 лева, и за моб.

№ 088 7088770 от 11.49 лева . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Независимо от издаване на кредитно известие по реда на чл.115 ал.2 ЗДДС процесната сума не е върната от ответника , а самото кредитно известие е издадено за нуждите на прокурорска преписка , за да оневини ответника . Плащането е било прието без възражения от ответника по чл.301 ТЗ , а сумите по фактурите се дължат само от ищеца-въззивник . Дори плащането да е извършено от трето лице отношенията между него и въззивника са без значение . Издаденият фискален бон е избледнял и негоден като доказателство , а и от него не става ясно кой е извършил плащането . При издадено кредитно известие се размества доказателствената тежест като ответникът трябва да докаже , че не дължи връщането й . Връщане на процесната сума така и не е направено .

Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ищецът 1 не е доказал , че именно той е дал това , което претендира да бъде върнато .Възможно е да е намаляло имуществото на трето лице , а не това на ищеца . Ищецът е декларирал в ТР , че не осъществява никаква дейност т.е. не е имал никакви разходи след 2020 г . Издаването на кредитно известие не установява кой е платец по фактурата и не размества доказателствената тежест .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.02.2025 г и е обжалвано в срок на 05.03.2025 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел следното . Според представен по делото договор №503554975 и Приложение от 03.12.2021 г., ответникът е предоставял на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги.

С фактура с № 442063356, с период на фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна услуга за номер **** на стойност от 11.49 лева, и за моб. № 088 7088770 от 11.49 лева е била начислява месечни абонаментни такси за процесния период. Ответникът признава , че задълженията по фактурата са платени , но оспорва , че са платени от ищеца .

Според СРС основателността на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 1.22 лв. без ДДС или 1.46 лв. с ДДС лева, при несъществуване между страните на валидно основание за това , което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

Според СРС в случая ищецът не е ангажирал доказателства, с които да установи извършеното плащане в полза на ответника. Няма спор, че по процесната фактура за периода на фактуриране има плащане, но не се установява това плащане да е от страна на ищеца. Следователно не е доказано наличие на извършено от ищеца плащане на сума от 1.22 лева без ДДС или 1.46 лв. с ДДС в полза на ответника т.е. не е доказано обедняване на ищеца и искът е неоснователен .

Решението на СРС е правилно като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд , 2 при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС издаването на дебитно или кредитно известие касае изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или развалянето на доставка т.е. с него се констатира друга стойност на сделката или че сделката е развалена . В случая издаването на кредитно известие няма отношение към спорния въпрос по делото , а именно , кое е лицето , което е заплатило на ответника процесната сума . Не е налице „разместване“ на доказателствената тежест , като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си като предпоставка на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .

Чл.301 ТЗ също се явява неотносим , защото не се твърди от страните действие на лице без представителна власт , нито са релевирани твърдения кое е въпросното лице.

Неоснователни са твърденията на въззивника , че е без значение дали плащането е извършено от трето лице и какви са евентуалните отношения между него и третото лице .

Възможни са най-различни хипотези на плащане от третото лице , включително и такива , при които плащането да е извършено поради грешка /чл.56 ЗЗД/ . По тази причина в доказателствена тежест на ищеца е да докаже обедняването си , а с това и материалноправната си легитимация по иска , но това не е сторено . Ищецът не е представил достатъчно доказателства за претенцията си , включително фискален бон , който може да бъде разчетен чрез графическа експертиза и други относими доказателствени средства .

Налага се изводът , че като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2039 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.№60569/24 г на СРС , 24 състав .

ОСЪЖДА "Минолби" ЕООД 201995159 от гр. Бургас да заплати на "А1 България" ЕАД ЕИК 131468980 от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4