Определение № 6035 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6035 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500738 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 354971/30.10.2025 г. на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД против определение № 43403/2025 г. по гр. дело № 13058/2024 г. на СРС, 24 състав. Жалбоподателят поддържа, че са изяснени всички елементи на твърдяното имуществено разместване във вреда на застрахователя, обусловено от предоставяне на неверни данни от ответника при заявяване на застрахователното събитие.

Твърди, че по делото е установено, включително чрез изготвената и заплатена от ищеца съдебно‑автотехническа експертиза, че декларираният от ответника механизъм на ПТП не може да причини заявените вреди по процесния автомобил, поради което изплатеното обезщетение е без правно основание и е налице неоснователно обогатяване в полза на трето лице за сметка на дружеството. Навеждат се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в прекратяване на производството поради извод за липса на пасивна процесуална легитимация, след като преди това съдът е назначил и впоследствие е игнорирал изводите на експертизата.

Като неправомерно от страна на съда се сочи изискването ищецът да повтаря вече изложени фактически твърдения и причиняването на излишни разноски за депозита по съдебна автотехническа експертиза, поради което се иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

ЗАД „Армеец“ АД е подало заявление вх. № 239718/28.08.2023 г. по чл. 410 ГПК срещу И.А.М.. В т. 12 от заявлението се сочи, че на 27.09.2017 г. в дружеството е заявена претенция за изплащане на застрахователно 1 обезщетение за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** по имуществена застраховка „Каско“ при твърдение МПС да е увредено при реализирано ПТП с паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ бил управляван от И.М., заявител по образуваната щета. На собственика на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ била изплатена сума в размер на 2302,02 лв., както и 10 лв. ликвидационни разноски. При последващ контролен оглед било установено, че вредите на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ не съответстват на отразеното в заявлението, както и че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не знае за инцидента. Отразено е, че И.М. е приел плащането на 19.08.2019 г., но това плащане е недължимо и следва да бъде върнато.

По образуваното гр. дело № 47813/2023 г. на СРС на 30.10.2023 г. е издадена Заповед № 32437/30.10.2023 г., с която е разпоредено И.М. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 2302,02 лв. – неоснователно обогатяване по регресно вземане, ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса и разноски. В заповедта е отразено, че вземането произтича от неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на заявителя чрез получаване по регресно вземане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/11/116002840997. Срещу заповедта е подадено възражение вх. № 339400/27.11.2023 г. В изпълнение на дадените от съда указания ЗАД „Армеец“ АД е предявило иск с правно основание чл. 422 ГПК. В обстоятелствената част ищецът е заявил, че е изплатил на собственика на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ сумата от 2302,02 лв. при действие на имуществена застраховка „Каско“. Същевременно се сочи, че И.М. е приел плащането на 19.08.2019 г., но то е недължимо, тъй като описаните увреждания на двата автомобила не кореспондират на декларирания от него механизъм на ПТП.

Съдът е постановил определение № 46943/18.11.2024 г. по чл. 140 ГПК, с което на ищеца са дадени указания да отстрани констатираното противоречие между обстоятелствената част и петитума, като уточни дали застрахователното обезщетение е изплатено на собственика на МПС или на ответника. С молба вх. № 387978/02.12.2024 г. ищецът сочи, че плащането е извършено в полза на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Уточнява, че не твърди да е налице застрахователно правоотношение с ответника И.М. и че основанието за насочване на претенцията срещу него е подаването на невярна информация, довела до увреждане на интересите на дружеството.

С определение от 09.01.2025 г. съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че изложените твърдения не обосновават пасивната процесуална легитимация на ответника. С определение № 10945/05.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 4056/2025 г. на СГС прекратителното определение е отменено.

Въззивният съд е приел, че няма ограничение във възможните 2

„обездвижвания“ на исковата молба и първоинстанционният съд е следвало да предостави на ищеца възможност за отстраняване на констатираните недостатъци чрез ясни указания при съобразяване на ограниченията на претенциите в обхвата на чл. 422 ГПК. В изпълнение на указанията с разпореждане № 93420/13.06.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е реферирал към насоките на въззивния съд. Съобщението е получено от ищеца на 19.06.2025 г. С определение № 43403/20.10.2025 г. съдът е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях.

Съдът взема предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, според които в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличаване на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В конкретния случай заповедта по чл. 410 ГПК е издадена при твърдения на заявителя, че И.М. на 19.08.2019 г. е приел плащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, което обаче е недължимо, тъй като декларираният механизъм на ПТП е неверен. С последващо уточнение се твърди плащането да е извършено в полза на трето за спора юридическо лице – собственик на застрахованата вещ, както и извън рамките на застрахователното правоотношение с ответника. Макар отново да липсва яснота относно недължимостта на сумата по договора за имуществена застраховка и настъпилия застрахователен риск, в последващите уточнителни молби отговорността на ответника се свързва с невярно декларирани обстоятелства, което е както извън обхвата на застрахователното правоотношение, така и извън хипотезите на неоснователно обогатяване.

Подобно изменение в основанието би било допустимо чрез вече посочения евентуален осъдителен иск, какъвто не е предявен. Ето защо правилно, при констатиране на несъответствието между обстоятелствената част и петитума, съдът е върнал исковата молба като нередовна.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 354971/30.10.2025 г. на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД против определение № 43403/2025 г. по гр. дело № 13058/2024 г. на СРС, 24 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4