Решение № 84 от 17.04.2019, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ ……… / 17.04.2019г., гр.Разград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На първи април, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Х.

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д.

№ 51 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Газмонтажинженеринг

РЗ“ЕООД, представляван от управителя Хр.Х., от Х.С.Х. в качеството му на физическо лице и от Д.Х.Х., подадена чрез техния пълномощник, против решение № 385 / 20.12.2018г. по гр.д. № 359 / 2018г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени искът на „Газмонтажинженеринг

РЗ“ЕООД против ЕТ“Проше-П.П.“ за връщане на платено възнаграждение по договор за изработка – ремонт на л.а.“Мини купър С“ в размер на 3 596лв.; искът на Х.Х. и Д.Х. против ЕТ“Проше-П.П.“ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършен некачествен ремонт на същия автомобил в размер 14 646,66лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и искът на Х.Х. и Д.Х. против „П.П.-72“ЕООД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от извършен некачествен ремонт на управляващ блок на лекия автомобил в размер 3 039,20лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателите се позовават на необоснованост на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и неправилно прилагане на материалния закон.

Молят въззивния съд да го отмени, като постанови ново решение, с което да уважи в цялост предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Въззиваемите ЕТ“Проше-П.П.“, представляван от собственика П.П. и „П.П.-72“ЕООД, представляван от управителя П.П., не са депозирали отговори на въззивната жалба. В съдебно заседание същите се представляват от упълномощен адвокат, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Х.Х. е закупил и е собственик на л.а.“Мини купър С“ с рег. № РР 4380 ВА, с регистрация от 26.08.2013г. Д.Х. е съсобственик на автомобила предвид обстоятелството, че същият е закупен и регистриран през време на брака й с Х.Х..

На 2.01.2014г. между Х.Х. и „Газмонтажинженеринг РЗ“ЕООД е сключен договор, по силата на който собственикът е предоставил безвъзмездно и за неопределен срок на дружеството гореописания автомобил за съхранение и управление. Във връзка с оспорване на датата му от ответниците вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило от проверка в счетоводството на първия ищец, че за лекия автомобил има издадени пътни листи в последващ период, от което е направило заключение, че автомобилът се е ползвал за фирмена дейност. Съдът приема, че датата на договора е установена и че се опровергава твърдението на ответника относно съставянето му за целите на съдебното производство.

В периода 2014-2015г. автомобилите на „Газмонтажинженеринг РЗ“ЕООД били обслужвани от двамата ответници, които извършвали ремонтите им.

През м.май, 2014г.

„Газмонтажинженеринг РЗ“ЕООД предал процесния автомобил на ЕТ“Проше-П.П.“ за ремонт. Св.Х. П., син на собственика на едноличния търговец, заявява в показанията си, че работи в автосервиза на своя баща. Свидетелят е приел колата за ремонт и е установил, че липсва компресия с най-вероятна причина изгорели клапани. Заменил ги е с осем нови такива. Поръчващият оставил аванс за закупуване на частите. Видно от заключението на ССЕ, ЕТ“Проше-П.П.“ е съставил фактура № 1853/27.05.2014г. за сумата 1 500лв. и в тази част показанията на свидетеля кореспондират с констатациите на вещото лице. По-нататък, свидетелят обяснява, че частите за двигателя били поръчани от сервиза и след доставката били монтирани на автомобила. Св.Панов изрично посочва, че на датата на издаване на втората фактура автомобилът е върнат на ищеца в движение.

Съпоставката на показанията с представената втора фактура № 1862 сочи, че това е станало на 27.06.2014г. и съдът приема ,че на тази дата автомобилът е предаден от едноличния търговец на първия ищец. По делото е представена и трета фактура от 26.02.2015г. за сумата 750лв., в която е вписано основание диагностика и ремонт на МПС без друга конкретика относно автомобил и вид на ремонта. Св.Панов обяснява, че фактурата се отнася за други ремонти. Съдът приема, че третата фактура не е относима към спорното правоотношение относно ремонта на двигателя на лекия автомобил.

Пред въззивния съд ЕТ“Проше-П.П.“ представя фактура № ********** от

14.07.2014г., издадена от „Ауто плюс България“АД, с твърдението че е закупил изпускателните клапани, които е вложил в автомобила на ищците, като оригинални части. След извършен анализ на съдържанието на представената фактура и съпоставянето й с другите доказателства, въззивният съд приема същата за неотносима към изясняването на фактите. Същата удостоверява получаване от едноличния търговец на описаните в нея части, вкл. и 8 броя изпускателни клапани, на датата на съставянето й, предвид отразеното в нея декларативно изявление на получателя. Оттук следва, че ЕТ“Проше-П.Панов“ е получил фактурираните на негово име от „Ауто плюс България“АД автомобилни части след като вече е ремонтирал и предал лекия автомобил на „Газмонтажинженеринг“ЕООД, което означава, че фактурираните на 14.07.2014г. авточасти не са вложени в лекия автомобил „Мини купър С“. Отделно от това, от съдържанието на фактурата по никакъв начин не се установява твърдението на едноличния търговец, че описаните авточасти са оригинални и нови. Липсват сертификати за качество на вложените в автомобила на ищците изпускателни клапани.

След получаването на л.а. от първия ищец, договорът между Х.Х. и „Газмонтажинженеринг“ЕООД за съхранението и управлението му бил прекратен. През м.май, 2015г. автомобилът бил занесен от св.П.Халачев – инженер при първия ищец, в сервиза на „П.П. 72“ЕООД в с.Гецово. Въпреки, че откарал колата на собствен ход, свидетелят обяснява, че нямала мощност, прекъсвала, не вървяла. Откарал я бавно и внимателно поради невъзможността да развие висока скорост. Свидетелят оставил автомобила на паркинга на сервиза заедно с ключа и си заминал, без да говори с управителя на сервиза. По-нататък в показанията си обяснява какво е чул от други лица, вкл. и от ищеца Х., относно ремонта й, но доколкото същият не е възприел лично тези факти, съдът не кредитира показанията му в тази част. Последващите действия се установяват от св.Св.Петров – работник при „П.П.

72“ЕООД и св.Павел С. – ел.техник. В сервиза на „П.П.

72“ЕООД автомобилът въобще не могъл да бъде приведен в движение и тъй като там не разполагали с техника за диагностика на автомобилни компютри, св.Св.Петров и ищецът Х.Х. закарали колата на платформа в работилницата на св.П.С.. Последният установил проблем в компютъра на автомобила. Бил поръчан такъв втора употреба по куриерска служба, но ищецът не го взел.

Впоследствие, на 6.08.2015г. ищецът

Х. занесъл лекия автомобил във „Варна карс“ООД, видно от съставената сервизна поръчка № 40803-1 от същата дата. В нея е посочено още, че автомобилът е разглобен; не пали, няма ток; преди разглобяването му е губил мощност и е светвал чек; компютърът на двигателя липсва. Видно от заключението на назначената от районния съд съдебна автотехническа експертиза, при изготвяне на което вещото лице е съобразило издадените от този сервиз документи, електронният блок за управление на горивния процес в двигателя (DME) е подменен с нов. С приемо-предавателен протокол от 1.10.2015г. автомобилът е предаден на Х.Х. в изправно състояние и сменени части, между които и компютърът на двигателя. Вещото лице е разграничило стойността на вложените резервни части и труд само за подмяната на управляващия блок DME, като е определило тяхната стойност на 2 017,97лв.

За периода от 1.10.2015г. до

3.07.2016г. автомобилът е изминал пробег от минимум 4 500км., като този извод вещото лице прави на базата на представена по делото справка от АПИ.

На 2.10.2016г. с констативен протокол, съставен от св.Н.Неделчев (вещо лице към застрахователни компании) и инж.П.Колев (оценител на машини и съоръжения), са установени нови повреди по автомобила: повреден изпускателен клапан, бутало, цилиндър на двигател и цилиндрова глава. В констативния протокол са изброени вероятни причини за щетите: неправилен предходен монтаж на клапаните, дефект или неправилен монтаж на закопчаващо устройство на изпускателния клапан, дефектна пружина на клапана, дефект на самия клапан. Автомобилът отново бил предаден за ремонт в сервиза на „М кар Варна“ООД (предишно наименование „Варна карс“ООД).

Двигателят бил подменен с нов, за което Х.Х. заплатил авансово 6 000лв. по фактура № 1041636/7.03.2017г. и впоследствие 8 646,66лв. по фактура № 1042333/29.04.2017г.

Вещото лице по назначената от районния съд САТЕ е дал отговор на поставения въпрос относно причината за подмяна на двигателя, като е посочил като вероятни такива замърсяване и попадане на твърди частици, неправилна работа на горивната помпа, неправилно управление на горивния процес на двигателя от електронния блок, дефектирала дроселова клапа, дефектирал клапан за налягане на турбокомпресора. В тази част въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице пред районния съд, тъй като същото не е извършило оглед на двигателя и дава хипотетични отговори.

В хода на въззивното производство е изготвено допълнително и повторно заключение на САТЕ, при което вещото лице е дало отговори на поставените въпроси, след като е извършило оглед на повредения двигател и се е запознало конкретно с неговите части. Именно поради неговата обоснованост с реално установените факти въззивният съд кредитира второто заключение относно въпросите, свързани с причините за повреждането и подмяната на двигателя. Така причината за счупването на изпускателния клапан на трети цилиндър и последвалото задиране на цилиндъра и цилиндровата глава е установена в некачествения материал при изработката на счупения клапан. Не е възможна друга причина за подмяна на двигателя, различна от повредата на изпускателния клапан. Техническата причина за подмяната на двигателя от „М кар Варна“ООД е вследствие на счупването на изпускателния клапан, от което е последвала авария в двигателя и повреда на основните му елементи. В с.з. вещото лице допълва, че е икономически неизгодно да се сменят основните детайли, които са най-скъпи, поради което се е наложила подмяната на целия двигател с нов. Изключва възможността повредата да се дължи на неправилно монтиран изпускателен клапан при предходния ремонт от „ЕТ“Проше-П.Панов“, защото тогава автомобилът не би могъл да измине разстоянието от 4 500км., установено от първото вещо лице – при неправилен монтаж автомобилът или няма да запали, или при запалването няма да има мощност и няма да работи качествено.

Представени са две покани за доброволно плащане от Х.Х. до ЕТ“Проше-П.П.“ и „П.П. 72“ЕООД. С първата ищецът претендира плащане от ЕТ“Проше“ на сумата 16 667,38лв. във връзка с извършените разходи, наложили се от некачествено изпълнения ремонт и представляваща цената, заплатена от него на „М кар

Варна“ООД за подмяната на двигателя с нов. С втората ищецът претендира плащане от „П.П. 72“ЕООД на сумата 3 039,20лв. във връзка с направени разходи вследствие на некачествено изпълнен ремонт на управляващия блок DME и представляваща цената, заплатена от него на „Варна карс“ООД за подмяната на управляващия блок с нов. По делото няма данни поканите да са достигнали до адресатите.

Отразената в тях дата на съставяне е 5.09.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна.

С първия иск

„Газмонтажинженеринг“ЕООД претендира заплащане от ЕТ“Проше-П.П.“ на сумата 3 596лв., представляваща заплатената на 27.05.2014г. и 27.06.2014г. цена на некачествено извършен ремонт на двигателя. Отношенията между страните се квалифицират като такива по договор за изработка. Съгласно чл.265 ал.1 и 2 ЗЗД, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправянето й в даден подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. От допълнителното заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че конкретната причина, довела до подмяна на двигателя на л.а.“Мини купър С“ след ремонта му от ЕТ“Проше-П.Панов“, не е некачествен монтаж, а монтиране на некачествен изпускателен клапан. В тази връзка съдът не приема възражението на едноличния търговец за освобождаване от отговорност поради това, че е вложил оригинални изпускателни клапани. На първо място, както бе посочено по-горе, представената фактура от 14.07.2014г. удостоверява получаването на авточасти след приключване на ремонта на автомобила. На второ място, от нейното съдържание не може да се установи произходът на тези части, а и липсват приложени сертификати за качество. Съгласно чл.261 ал.2 ЗЗД, изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество. Ето защо, въпреки че е извършил ремонта съобразно техническите изисквания (двигателят е правилно сглобен), договорната отговорност на изпълнителя следва да се ангажира поради това, че изпускателният клапан, който е монтирал в двигателя, е от некачествен материал. Същият би могъл да се освободи от отговорност, като представи сертификати за качество, но не е сторил това и отговорността за некачествения ремонт следва да му бъде вменена.