Решение № 37 от 14.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502351 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 76522/16.10.2023 г. К. Н. К.

ЕГН **********, чрез адв. И. Т. И., срещу Решение № 3115/26.09.2023 г. постановено по гр. дело 9886/2023 г. по описа на ВРС, с което е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН , с която:

Задължава К. Н. К., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

Забранява се К. Н. К., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра молителката И. К. Н., ЕГН ********** и местоработата й на адрес гр. Варна, бул. С. № 224-226 ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗЗДН, като е отхвърлена молбата в останалата част за постановяване на посочените мерки за защита - забрана на извършителя да приближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.

Счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че не оспорва обстоятелството, че с молителката са съпрузи и че имат родени две деца. Изтъква, че в изготвения доклад по делото не отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. Докладът по делото не съдържа указание към страните, респективно към ответника, кои права и кои обстоятелства се 1 признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти - нарушение на чл.146, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от ГПК. В нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК съдът не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти, не сочат доказателства. Счита, че само на това основание, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че неправилно съдебният състав е възприел единствено показанията на свидетеля Н. К. - син на молителката. Изтъква, че неправилно съдебният състав не е кредитирал показанията на свид. И., която подробно обяснила за споделеният от ответника инцидент, случил се в дома му. Посоченото в писмения отговор на ответника се подкрепя и от заявеното от свид. И..

Счита, че е налице необоснованост на съдебния акт по отношение на кредитирането на заявеното в декларацията по чл. 9 33ДН. Съдът не е изложил доводите си относно тези обстоятелства, а я е приел безпрекословно.

Твърди, че по делото липсват доказателства за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Посочва, че се е случил семеен инцидент, който по съществото си не може да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.

На следващо място посочва, че е игнорирано, че ответника осигурява всички парични средства за семейството, както и подробно изложените факти в писмения отговор. Рисковете които е поемал, за да задоволи всички потребности на семейството си.

Моли, да се постанови решение, с което да се отмени решението на ВРС, в евентуалност да се намали срокът на постановената мярка относно забраната да доближавана разстояние по-малко от 50 м. молителката И. К. Н. и местоработата й на адрес: гр. Варна, бул. „С." № 224-226 за срок от десет месеца. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от И. К. Н. чрез адв.

З. Й.. Посочва, че напълно неоснователни са твърденията за липса на доклад по делото по реда на 146 от ГПК. Изтъква, че подадената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН има за съда обвързваща доказателствена сила, при липса на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не се предоставени.

Изтъква, че дори и от показанията на свидетеля на ответника г-жа И., се е разбрало, че в дома на К. К. е имало скандал и същата описва действията на К. спрямо съпругата му, изразяващи се в блъскане в стената и шкафа.

Моли да се потвърди Решение № 3115/ 26.09.2023 г. по гр. дело № 20233110109886 по описа на ВРС . Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът К. К. не се явява, представлява се от адв. И. И.. Поддържа въззивната жалба, оспорва писмения отговор. Моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго такова, с което отхвърли молбата за защита. Посочва, че пред районния съд събрани 2 доказателства, от които съдът е стигнал до грешен анализ. Твърди, че са събрани доказателства в обратната посока.

Въззиваемата страна И. Н. не се явява, представлява се от адв. З. Й..

Оспорва жалбата, поддържа писмения отговор. Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

По предмета на молбата се излагат следните твърдения от страните:

Пред ВРС е подадена молба за защита от И. Н. срещу К. К., в която излага, че с ответника живеели на семейни начала до 16 юни 2023 г. Имат две деца - Н. Н. и А.-М. Н.а. Посочва, че на 16.07.2023 г. към 21:00 часа се прибрала в семейното жилище. Спешно и се наложило да използва банята, къде в този момент се намирал ответникът. Излизайки от банята, между тях възникнал скандал. К. се нахвърли върху нея, бутнал я на леглото, скочил върху нея, започнал да я стиска за ръцете и да я души, викайки „ Ще те убия“ „ Мразя те“. Твърди, че изпитала силен страх за живота си. В това време започнал звъни продължително мобилният й телефон, което е станало причина ответникът да я пусне. Веднага се обадила по телефона на сина им, който пристигнал след няколко минути. Започнал да се кара с баща си, бил силно притеснен за майка си. Твърди, че била заплашена с думите „ Ще те убия, ако не си изнесеш“ На 18.07.2023 г. посетила спешна помощ, къде след преглед се е установило: „над външния полюс на лявата вежда, по предната лява повърхност на гръдния кош на ниво 2-3-то междуребрие, страничната и вътрешната повърхност на лявата мишница в горна и средна трета, гърба на двете предмишници в долна трета, областта в ляво над пъпа, се установяват пръснати, морави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър 2-4-5 см.

Заключението е: Касае се за кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема и горните крайници. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаното време и начин“

Подаден е отговор на молбата от ответника К. К.. Посочва, че с молителката имат сключен граждански брак, родители са на две деца. На въпросната дата към 20:00 часа се прибрал в дома си, като е бил изключително изморен от извършвани в дома на роделите му строително – монтажни дейности. Твърди, че когато Н. се прибрала, той в бил в банята, когато видяла, че в банята свети, започнала да блъска по вратата на банята с думите „ сега ли намери да се къпеш“, „какво прави цял ден“. След като излязъл от банята, молителката му отправила обидни думи. Твърди, че молителката повторила обидните думи, той я помолил да спре да го обижда, при което тя се нахвърлила върху него, за до го удари, тогава я хванал за ръцете, за да се защити и я бутнал назад, като тя паднала върху матрака на спалнята. Изтъква, че след като се е изправила, отново се пробвала да го удари, като отново я хванал ръката. Посочва, че на другия ден тя заедно с децата се изнесли на квартира. Излага, че до 16.08.2023 г. се е грижил за съпругата и децата си. Осигурявал е издръжка на семейството, включително и 3 заплащане на всички сметки. Работил е в чужбина и в България, на няколко работни места, за да осигури средства и спокойствие на семейството си.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба и в отговора възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

От справка НБД население/ стр. 17 от гр. д 9886/23 на ВОС/ се установява, че към дата 03.08.2023 г. страните са били съпрузи. Не е спорно между тях, че са родители на две деца – Н. Неделев и А.-М. Н.а.

От следните доказателства - свидетелските показания на Н. К.ов Н. и С.И. И., лист за преглед и медицинско удостоверение № 836/2023 г./ стр. 8 и 9 от гр. дело 9886/2023 г. на ВРС, удостоверения за раждане/. 10 и 11 от гр. дело 9886/2023 г. на ВРС/, декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съдът кредитира свидетелските показания на Н. К.ов Н. и С.И. И., като пълни ясни и непротиворечиви, кореспондиращи с другите доказателства по делото.

От показанията на последните се установи, че преди инцидента отношенията между страните са били влошени.

От предоставената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, се установи твърдяното физическо насилие. Което се подкрепя от свидетелските показания на Н. Н. /син на сраните/, който свидетелства, че молителката му се обадила разплакана след възникналия скандал, за това че баща му я нападнал.

Посочва, че пристигнал в жилището на родителите си 30 мн., след като майка му се обадила. Когато пристигнал те били отвън на двора, майка му плачела.

След това К. започнал да ги заплашва, казал на Н. до една седмица да са напуснели семейното жилище, на него казал, че ще му напълни устата с кръв.

Посочва, че видял зачервявания по Н., които на другия ден са се превърнали в синини по гушата, по ръцете, по корема. Свидетелства, че е присъствал на скандали между родителите си. Твърди, че след връщането на баща му/ ответника по делото/ в него имала някаква промяна.

Свидетелят С.И. посочва, той й споделил, че са се скарали със съпругата си. Попитала го няколко пъти какво се е случило. К. й казал „че при скарването той я хванал за ръцете, тя го напсувала първо, той я хванал за ръцете и я блъснал в гардероба или нещо такова“.

Предоставеното медицинско удостоверение № 836/2023 г. и лист за преглед доказват причинените наранявания, а именно: над външния полюс на лявата вежда, по предната лява повърхност на гръдния кош на ниво 2-3-то междуребрие, страничната и вътрешната повърхност на лявата мишница в горна и средна трета, гърба на двете предмишници в долна трета, областта в ляво над пъпа, се установяват пръснати, морави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър 2-4-5 см. От горното се установи, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи 4 предмети, биха могли да бъдат получени по указаното време и начин.

В тази връзка се явява неоснователното възражението за неправилно кредитиране на декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН законът е придал значението на самостоятелно доказателство, съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. В тежест на ответника е да докаже, че посоченото в нея не отговаря на истината.

Последният, не е посочил никакви доказателства, които да я опровергават.

Дори водния от ответника свидетел посочва, че последният е осъществил физическо насилие.

Събраните по делото доказателства, от които се установи възникнал скандал, свидетелски показания които посочват за нанесени удари, медицинска документация която ги потвърждава, са в логическа връзка, която води до извода за извършено физическо насилие.

От декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която както беше посочено има обвързваща доказателствена сила за съда, се установи осъщественото психическо насилие осъществено с думите - „Ще те убия“ „ Мразя те“.

Предвид горе изложеното се явява неоснователно възражението на ответника за недоказаност по категоричен начин на фактическите твърдения в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да бъде издадена заповед за защита следва да са налице следните предпоставки:

Молителя да е лице посочено в чл. 3 от ЗЗДН.

Да е осъществен акт на домашно насилие описан в чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.