Решение № 3380 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3380 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330107224 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** *** А. И. Г чрез юрк.

Х. Х. срещу А. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ****. В исковата молба се твърди, че за периода от 28.02.2020 г. – 16.10.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в размер на 1079,12 лева за ползван от него обект, находящ се в ****, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, както и дължи мораторна лихва към главницата за периода от 20.04.2020г. до 31.10.2023г., в размер на 147,30 лева. Ответникът бил потребител на В и К услуги и фигурирал в базата данни на оператора под № ****, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че отчетът на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл.

23, ал. 5 от Общите условия, а именно при липса на измервателно устройство. Било начислявано количество вода за двама обитатели- 10 куб. м.. Изложени са твърдения, че на ответницата е връчено лично известие за нередовен водомер № **********/***г., като същата не е възразила срещу съдържащите се обстоятелства. Ответницата не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № *** г. по описа на РС - П., **,** гр. състав, била издадена Заповед за изпъленение на парично задължение № *** от *** г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските, направени в исковото производство.

1

Ответната страна, в законоустановения срок, не е депозирала отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.** от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

Залепено е и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. /л. 37 по делото/.

За проведеното съдебно заседание на *** г., ответникът отново редовно призован, видно от призовка на л.** от делото, не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител чрез подадена Молба с вх. № *** от ***г. прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л.** от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х., изрично е поискал на основание чл. 238 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за процесуално представителство в размер 2 на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в общ размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. Р., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, следните суми: 1079,12 лева, представляващи задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, ведно със законната лихва за период от 5.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва към главницата за периода от 20.04.2020г. до 31.10.2023г., в размер на 147,30 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** г. по чл.

410 ГПК по частно гр. дело № *** г. по описа на РС - П., **, ** гр. състав,.

ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН **********, да заплати на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сумата в размер на 75 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***гр. с-в.

ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН **********, да заплати на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3