Определение № 16849 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16849 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110131640 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ***, чрез ***., срещу „***.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „***, който в срока по чл.

131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „*** е предявил насрещни искове, които са своевременно предявени, допустими, родово подсъдни на СРС и имат връзка с първоначалния иск, поради което следва да бъдат допуснати за съвместно разглеждане в настоящото производство.

С молба с вх. № 402169/08.12.2025 г. първоначалния ищец *** е предявил искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № *** от 11.10.2024 г. поради противоречие със закона и неравноправност на същия. Съгласно чл. 210 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство . Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. В случая исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП не са предявени с исковата молба от 03.06.2025 г., поради което неприложима е разпоредбата на чл. 210 ГПК. Гражданският процесуален кодекс предвижда възможности за изменение на вече предявен иск – чл. 214 ГПК, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нови. Последващо (с последваща молба) обективно съединяване на искове законът допуска само в хипотезата на инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, субективно съединяване на искове чрез привличането на трети лица и предявяването на искове срещу тях– чл. 219 ГПК, но 1 въвеждането на нов, обективно съединен с първоначалния иск срещу ответника е недопустимо. С оглед на гореизложеното, съдът не приема за разглеждане в рамките на настоящото производство предприетото нерегламентирано от ГПК последващо обективно кумулативно съединяване с предявения с исковата молба от 03.06.2025 г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, на искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, предявени с молба на първоначалния ищец с вх. № 402169/08.12.2025 г.

С молба с вх. № 402169/08.12.2025 г. на първоначалния ищец *** е направила искане за привличане на **** като трето лице помагач на негова страна. Съдът намира, че искането следва да бъде отхвърлено. Привличането и конституирането на трето лице помагач е допустимо, когато за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането, с цел третото лице помагач да й помага, за да бъде постановено решение в нейна полза.

Следователно, правният интерес на привличащата страна да иска привличане на трето лице е обвързан с интереса на третото лице, т.е. трябва да е налице еднопосочност на техните интереси, които да са насочени към постановяване на решение в полза на привличащата страна. В конкретния случай ищецът твърди нищожност на договора за кредит, във връзка с който се твърди, че е сключен договорът за предоставяне на гаранция с лицето, което се иска да бъде привлечено като трето лице помагач -****, поради което съдът намира, че за страната не е налице правен итерес от привличането на посоченото дружество като подпомагаща страна на негова страна, доколкото техните интереси не са еднопосочни – ищецът има интерес съдът да приеме, че сключеният между него и ответника договор е нищожен, но не и ****.

С молба с вх. № 402169/08.12.2025 г. на първоначалния ищец и насрещната искова молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде уважено и доказателственото искане на първоначалния ищец за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи посочените в т. 1, т. 2 и т.

3 от молбата с вх. № 402169/08.12.2025 г. документи. Доказателственото искане в останалата част (досежно посочения в т. 4 от молбата документ) следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът не е страна по посочения договор и няма данни същия да се намира в негово държане. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на първоначалния ищец за задължаване на „*** на основание чл. 192 ГПК да представи посочените в молбата с вх. № 402169/08.12.2025 г. документи.

Доказателственото искане на насрещния ищец за допускане на ССчЕ по поставените в насрещната искова молба задачи следва да бъде уважено с оглед необходимостта от 2 специални знания за установяване на обстоятелства от предмета на доказване.

На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА предявените от *** срещу „*** с молба с вх. № 402169/08.12.2025 г. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.

143 ЗЗП за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № *** от 11.10.2024 г. поради противоречие със закона и неравноправност на същия, за съвместно разглеждане с първоначално предявения от *** срещу „*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по договор за паричен заем № *** от 11.10.2024 г. поради недействителност на договора.

УКАЗВА на ищеца *** в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като посочи как е формирана сумата от 1000 лв., която твърди, че не дължи по договор за паричен заем № *** от 11.10.2024 г., т.е. да индивидуализира всяко вземане, включено в сумата в общ размер от 1000 лв., като посочи какви по вид (главница, договорна лихва, неустойка или друго), размер и период вземания са включени в посочената сума. При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

УКАЗВА на насрещния ищец „*** в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности в насрещната искова молба, като:

1. посочи конкретен период (с начална и крайна дата), за който се отнася претендираното вземане в размер на 1856,95 лв.;

2. посочи как е формирана претендираната в условията на евентуалност сума в размер на 1537,70 лв., доколкото се твърди, че същата се претендира в случай, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК, съгласно който в хипотезата, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При неизпълнение на указанията в срок, насрещната искова в тази част ще бъде върната.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизират твърденията си (ищецът *** в молбата с вх. № 402169/08.12.2025 г., а ответникът „*** в отговора на исковата молба) като посочат изрично дали твърдят, че във връзка със сключения между тях договор за паричен заем, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция между ищеца и ****.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2026 г. от 15:30 3 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца *** за конституиране на **** като трето лице помагач на негова страна.

ПРИЕМА приложените към молба с вх. № 402169/08.12.2025 г. на първоначалния ищец и насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „***, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените в т. 1, т. 2 и т. 3 от молбата с вх. № 402169/08.12.2025 г. документи.

УКАЗВА на ответника „***, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „*** в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи сключения между него и *** Договор за гаранция към Договор за паричен заем № ***/11.10.2024 г., сключен между „*** и ***.

УКАЗВА на „***, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на основание чл.

192, ал. 3 ГПК, освен отговорността по чл. 87 ГПК (съдът може да наложи глоба), носи отговорност и пред страната, която е поискала представянето на посочените документи, за причинените й вреди.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в нарещната искова молба. НАЗНАЧАВА за вещо ***, специалност: счетоводство, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, вносими от насрещния ищец в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на първоначалния ищец по реда на чл. 190 ГПК в частта по т. 4 в молбата с вх. № 402169/08.12.2025 г.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото е предявен от *** срещу „*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по договор за паричен заем № *** от 11.10.2024 г. поради недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143 ЗЗП поради противоречие със закона и неравноправност на същия.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 402169/08.12.2025 г., се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***/11.10.2024 г. за сумата от 3000 лв. при фиксиран ГЛП от 30 %, ГПР от 35,04 % и общ размер на всички плащания от 3509,52 лв., 4 платими от ищеца разсрочено на 12 месечни погасителни вноски от по 292,46 лв. В чл. 4 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, като всеки от тях следвало да отговаря на следните условия: да е на безсрочен трудов договор, като представи служебна бележка от работодателя, че получава над 1000 лв. нетно, не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с „***, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер „*** за сумата от 3509,52 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора за паричен заем.Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като същият само формално изпълнявал изискването на посочената разпоредба за посочване на ГПР, който не надвишавал максималния такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но на практика същият не отразявал действителния ГПР, доколкото в него не били включени раходите за предоставяне на гаранция, като излага подробни доводи защо счита, че последните следва да бъдат включени при формирането на ГПР по договора за кредит.