Решение № 93 от 20.12.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200246 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ***** ЕООД срещу НП № 15-2300249 от 15.09.2023 г. издадено от Директора на ***** Жалбоподателят счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че не е допуснато нарушението за което е съставен АУАН и е наложено наказание с обжалваното НП, както и че същото не се установява от представените писмени доказателства от административно наказващия орган.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.

Претендират се направените деловодни разноски.

Алтернативно се заявява искане, в случай, че съда приеме, че е налице нарушение да се обсъди и хипотезата на чл. 415в ал.1 от КТ и се определи наказание в най-нисък размер.

За ответника по жалбата – административно наказващият орган Директор „Инспекция по труда“ в съдебно заседание се явява представител, който изразява становище, че жалбата е неоснователна, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и се прави искане съдът да потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение № 15-2300249 от 29.08.2023 г. /приложен на л.27-28 от делото/ е, че същия е съставен на 29.08.2023 г. против ***** ЕООД в качеството му на работодател, затова че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с идентификатор ***** част от ОУ ***** в ***** УПИ ***** с възложител ОУ ***** в ***** със строител ***** ЕООД ***** и по документи в ***** на 14.08.2023 г. е установено, че работодателя строител ***** ЕООД ***** е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: „В опасните зони достъпът на лица на обект строителен: „Основен ремонт на покрива на сграда с идентификатор ***** част от ОУ ***** в ***** УПИ ***** с възложител ОУ ***** в ***** не са ограничени по подходящ начин посочено в т.1.10 от ПБЗ на Обекта – Общи изисквания, с което е нарушил чл. 37 ал. 1 и чл. 16 т.1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

По делото е представено и обжалваното НП /л. 25 и 26 от делото/, от което се установява, че за посоченото в акта нарушение на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление *****, ул. *****, представлявано заедно и поотделно от Ю.Ш.Ю. – Управител и Д.П.Т. - Управител, в качеството му на работодател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 413 ал.2 от КТ.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Х. В. Р. и свидетеля при проверката и при съставяне на акта А. В. Д..

От показанията на свидетеля Х. Р. се установява, че работи като главен инспектор в ***** че е извършил проверка в обекта и е установил, че обекта не е обезопасен за достъпа, че не е ограничен достъпът на външни лица в опасните зони и е съставил акт. Свидетелят заявява, че при проверката не са 2 правили снимки, а снимките към преписката са представени след това към жалбата. Свидетелят Р. заявява, че доколкото си спомня няма ограждения на обекта и не е имало предупредителни табели на обекта, като обяснява, че поне той не ги е видял на проверката, заявява, че към всеки един проект има проектна документация и в тая проектна документация има план по безопасност и здраве, в който е описано какво би следвало да бъде направено, както и че там е описано, че не трябва да се допускат в опасните зони лица.

Обяснява, че след като са направили предписания, същите са били изпълнени в дадените срокове.

От показанията на свидетелката А. Д. се установява, че работи като главен инспектор в „***** че е присъствала на проверката на ***** ЕООД с колегата си Р. на място, както и на проверката по документи. Свидетелката заявява, че проверката е била по повод станал инцидент на 10.08., че имало пострадало лице на обекта, където се извършвали СМР от фирмата.

Обяснява, че доколкото си спомня е имало сигнална лента, която е била на обекта, но не си спомня да е имало ограждения или табели указващи, че е забранено влизането в обекта. Обяснява, че са били дадени предписания, но не може да каже дали са изпълнени. Обяснява, че при посещението на място е имало работници, които са извършвали СМР на покрива на училището, и че там всяка една част от зоната, всичко, което е долу и наоколо навсякъде може да падне тежък предмет, който да е опасен. Свидетелката заявява, че не може да посочи точно къде е опасната зона за конкретния обект, но подчертава, че възможно най-далеч от тази зона трябва да има ограждение и да не се допускат външни лица.

Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е височината на строежа, нито са опасни на какво разстояние са опасните зони за конкретния обект. Видно от показанията на св. Д. е че същата е възприела наличието на сигнална лента.

Видно от данните по делото е, че строителния обект касае покрив на Основно училище, т.е. сградата се намира в ограден двор. Извършената проверка е през време на ваканция, т.е. до сградата на училището към този момент не е бил налице свободен достъп на външни лица.

Разпоредбата на чл. 37 ал. 1 от наредба № 2 от 22.03.2024 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи повелява, че „В опасните зони достъпътт на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин.“, 3 а разпоредбата на ал. 3 пояснява границите на опасната зона, като същите са в зависимост от височината на строежа.

В настоящия случай актосъставителя, а в последствие и административно-наказващият орган са се задоволили с най-общо посочване, че на обекта, в опасните зони, достъпът на лица не е ограничен по подходящ начин, без да е налице по-голяма пълнота относно заявеното нарушение. При отсъствие на посочени в акта и НП информация за височината на процесния строеж, за наличието или не на ограда на училището, както и за наличието или не на сигнална лента /за каквато си спомня свидетелката Д./, съдът е поставен в невъзможност да провери достоверността на изложеното в акта и НП.

Към жалбата е представен снимков материал, който не е оспорен от административно наказващия орган и е приложен към преписката, от който е видно, че на обекта има поставени ограда, сигнална лента и табела с надпис „забранено за външни лица“, както и информационна табела за извършващите се СМР, но предвид липсата на посочените данни в АУАН и НП за съда е невъзможно да прецени в пълнота какво конкретно се има предвид при посочване, че в „опасната зона“ не е ограничен достъпа по подходящ начин и кой именно е подходящия начин при наличие на дворна ограда, заграждение от подвижна ограда /видно от снимките/ и заграждение от сигнална лента /също видно от снимките, а и от показанията на св. Д./.

По отношение на вмененото нарушение по чл. 16 т.1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи съдът приема следното:

Съгласно чл. 16 т.1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „Строителят осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве“.

Нито в Акта, нито в НП е посочено какви технологична последователност и срокове са нарушени при извършването на СМР в обекта, поради което съдът приема, че по делото няма нито изложени твърдения, нито представени доказателства от които да се установява, че действително е налице нарушение по чл. 16 т.1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за 4 здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Предвид изложеното, съдът приема, че ***** ЕООД ***** в качеството му на работодател не е извършило нарушението, за което му е съставен акт и му е наложено административно наказание с обжалваното НП.

При този изход на делото, следва да бъде осъдена ДИТ да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 1440 лв. – заплатени като възнаграждение за 1 адвокат – съгласно представения списък на разноските и приложените към него доказателства.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№

152300249/15.09.2023 г., издадено от Директора на *****, с което на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление *****, ул. *****, представлявано заедно и поотделно от Ю.Ш.Ю. – Управител и Д.П.Т. - Управител, в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение посочено в Акт за установяване на административно нарушение № 15-2300249/29.08.2023 г., съставен от Х. В. Р. на длъжност главен инспектор при ***** ОСЪЖДА ***** ДА ЗАПЛАТИ на ***** ЕООД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1440 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Плевен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5