Решение № 528 от 22.12.2017, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 438/2017
- Вид
- Решение № 528
- Подписан
- 22.12.2017
- В сила
- 23.01.2018
- Състав
- ДИЯН ДИМИТРОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 389 гр. Габрово, 22.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 438 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „СИС ЕКСПРЕС” ООД, с ЕИК: *********, представлявано от И.Х.Г., с пълномощник адвокат Д.П. от САК, против Х.Г.Г., и М.П.Г.,***.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2015 г. дружеството-ищец е сключило договор за паричен заем с ответника Х.Г., съгласно уговореното в който дружеството е заело на отвеника сумата 6 150 лв., които са му предадени в брой при подписване на договора. С договора страните са уговорили и дължимо от заемателя възнаграждение, представляващо лихва в размер на 8% от заетатата сума годишно. Ответникът Х.Г. от своя страна се е задължил да върне в брой на ищеца заетата сума и дължимото възнаграждение както на месечни вноски по погасителен план, така и еднократно до 12.08.2017 г., считано от датата на подписване на договора за паричен заем. В тази връзка страните са изготвили и подписали погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора за паричен заем, включващ 24 месечни вноски. За първите два месеца ответникът Г. е върнал част от заетата сума, а именно две отделни вноски в размер общо на 557 лева. На 28.09.2015г. ищцовото дружество и ответникът Х.Г. са сключили анекс № 1 към договора за паричен заем от 12.08.2015г., с който са се споразумели да добавят като солидарен длъжник ответницата М.П.Г., да добавят уговорка, че при непогасяване на две поредни вноски заемът става предсрочно изискуем, както и че при предсрочна изискуемост на заетата сума заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 6% над лихвата представляваща дължимо възнаграждение върху незаплатената главница. Така подписаният анекс е бил авалиран и от М.П.Г., в качеството й на солидарен длъжник.
Към момента на депозиране на исковата молба и след многократни молби ответниците не са върнали заeтата сума в уговорените срокове. Налице е предсрочна изискуемост, тъй като не са погасени повече от две поредни вноски.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата 5 593 лева главница по договор за паричен заем от 12.08.2015г. и Анекс № 1 към същия от 28.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 335 лева, дължима наказателна лихва в размер на 6%.
В с.з. адвокат П. поддържа предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Тъй като съдебните книжа на ответниците са връчени по реда на чл. 47 ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК, съдът е назначил особени представители на всеки един от тях.
За особен представител на ответника Х.Г. е назначена адвокат Е.К. от ГАК, която представя писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В него заема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй като спрямо ответника не е настъпил изисуемия от закона падеж. Не оспорва, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем от 12.08.2015 г. за сумата от 6150 лв. Заявява обаче, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. При договор за заем счита, че по аналогия се прилага ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 от което е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Поради неизпълнение на договора, съгласно чл. 2 от Анекс №1 към договор за паричен заем от 12.08.2015 г., ищецът поради липса на плащане на две вноски от договорните задължения е обявил кредита си за предсрочно изискуем, но за което няма данни, че е изпратено уведомление до ответника .
Освен това незаконосъобразна и неоснователна е претендираната дължимост на 335 лева наказателна лихва в размер на 6%. Твърди се, че уговорената в анекса към договора за заем наказателна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. вр. с чл. 9 ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме възражението за нищожност на клаузата за наказателна лихва, се прави възражение за нейната прекомерност и като такава същата подлежи на намаляване, като се отчете обстоятелството, че в полза на ищеца се начислява и законна лихва. При условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно правоотношение по договор за заем между страните, по който договор е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема, катто установи вземането си и по размер. Ищецът следва да докаже и падежа на главното вземане, както и размера на претендираната договорна лихва и неустойка за посочения период.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за заем, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства заемът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника заемателят може да събере вземането си, не поражда действие, ако заемателят изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, което волеизявление следва да е достигнало до длъжника - заемополучател. В практиката на
ВКС безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на заемодателя да направи заема предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно, условие за трансформиране на заема в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на заемодателя за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в негова полза, освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. За да настъпи предсрочната изискуемост е следвало, заемодателят, като страна, в чиято полза е договорено едностранното потестативно право, да преоформи задълженията в предсрочно изискуеми, като прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника упражненото от него право и едва след това да упражни процесуалните си права, следващи от исковата молба. Това в настоящия случай не е надлежно удостоверено, тъй като липсва документ, от който да е видно, че заемодателят е уведомил заемателя за допуснатото просрочие.
Назначената за особен представител на ответницата М.Г. адвокат П.Х. от ГАК не е представила отговор на исковата молба. В съдебно заседания заема становище за недоказаност на размера на претендираните задължения за главница и неустойка, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Счита, че представеният от ищеца разходен касов ордер, удостоверяващ получаването на заеманата сума не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като в него липсват основни реквизити. Затова този документ не би следвало да се цени като годно доказателство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Установява се от представения договор от
12.08.2015 г., че на посочената в същия дата дружеството-ищец е сключило договор за паричен заем с ответника Х.Г., по силата на който е предоставило на този ответник сумата 6 150 лв.
Предаването й е извършено на същата дата, като е удостоверено с представения по делото разходен касов ордер от 12.08.2015 г., подписан от ответника Г.. В съответствие с разпоредбата на чл. 240 ал. 2 ЗЗД, в чл. 4 от договора страните са уговорили възнаградителна годишна лихва в размер на 8% от заетатата сума. Съгласно чл. 3 от договора заемната сума и уговореното възнаграждение може да бъдат върнати както на месечни вноски, съгласно погасителен план, така и наведнъж, като краен срок за връщане на заема е
12.08.2017 г. Представен е и изготвения погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора за паричен заем, включващ 24 месечни вноски.
Представен е анекс № 1 от 28.09.2015 г. към договора за паричен заем от 12.08.2015 г. Страни по анекса са страните по договора за паричен заем и ответницата М.Г., която е поела солидарна отговорност за погасяване на задължението по договора за заем. В чл. 2 от анекса страните по него са уговорили клауза, съгласно която при непогасяване на две поредни вноски заемът става предсрочно изискуем. Съгласно чл. 3 от анекса, при предсрочна изискуемост на заетата сума заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 6% над лихвата представляваща дължимо възнаграждение върху незаплатената главница.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Тъй като от доказателствата по делото не се установява ищецът да е търговец с предмет на дейност отпускане на заеми /кредити/, то към сключения договор за заем са приложими разпоредбите на ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, за сумата 5593,00 лева, представляваща дължима главница и договорна лихва по договора за заем и анекс към него, съдът намира следното: Съгласно чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение кредиторът може да търси изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответниците, по който ищецът е заемодател, а ответниците-заемополучатели; страните по договора за заем да са уговорили възнаградителна лихва; ищецът да е предал парите на ответниците; ответниците да не са заплатили на ищеца главница и възнаградителна лихва; вземането да е изискуемо.
Съдът установи, че между ищеца и ответника Х.Г. е налице валиден договор за заем, в който впоследствие, по силата на подписания между страните анекс ответницата М.Г., е встъпила като солидарен длъжник. Безспорно се установи, че страните по договора за заем са договорили заплащането на възнаградителна лихва. Автентичността на договора за заем, анекса към същия и разходния касов ордер не беше оспорена в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът приема, че тези документи отразявят действителната воля на техните издатели – страни в настоящото производство.
От представения разходен касов ордер се установява предаването на паричната сума по договора на заемателя-ответника Хр.
Г.. Съдът не споделя доводите на особения представител на ответницата Г., че поради липсата на изискуеми от ЗСч реквизити ордерът не е годно доказателствено средство. При неоспорена автентичност и липса на опровергаващи неговото съдържание други доказателства, разходният касов ордер е документ, който се ползва с доказателствена сила по смисъла на ГПК и удостоверява по несъмнен начин предаването на договорената сума на ответника Г..
По делото не се установи ответниците да са върнали на ищеца претендираната от него сума, представляваща остатък от предоставения заем и дължимата договорна лихва. Затова съдът приема, че са налице първите четири предпоставки за уважаване на иска.
Основният спорен въпрос по делото, поставен от особения представител на ответника Г., касае изискуемостта на вземането, като същият е свързан и с наличието на предпоставките за възникване на задължение за неустойка, което се предпоставя от настъпването на предсрочна изискуемост на главното задължение.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e704bd82-4279-458e-96a8-3c49721dc0fe