Решение № 1463 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100501314 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение на ОС-Варна.

Образувано e по жалба на Й. Т. Т. чрез процесуален представител срещу решение № 260941 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 7771 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В.ов Г. ЕГН **********, на бащата В. С. Г.; определено е местоживеенето на детето Я. на настоящия адрес на бащата В. С. Г.; определен е режим на контакти на майката Й. Т. Т. с детето Я. В.ов Г., както следва: до навършване на пет години на детето - всяка първа и трета събота от месеца и всяка втора и четвърта неделя от месеца, детето да се среща с майка си в присъствие на социален работник от Дирекция “СП“ Варна, за времето от 10 часа до 14 часа; след навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10 часа с преспиване до неделя в 18 часа, когато детето следва да бъде доведено от майката до дома на бащата; 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишният отпуск на бащата, всяка Коледа на четна година - от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12.; всяка Нова година на нечетна година - от 10 часа на 31.12. до 17 часа на 01.01.; втория ден от почивните дни за Великден на четна година - от 10 часа до 19 часа, като във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в дома на бащата; осъдена е Й. Т. Т. да заплаща в полза на детето Я. В.ов Г. чрез неговия баща и законен представител В. С. Г. месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от дата следваща падежа на съответната вноска до окончателното и изплащане; отхвърлен е 1 предявения насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК от Й. Т. Т. против В.

С. Г. за предоставяне упражняването на родителските права на детето Я. В.ов Г., на майката, определяне местоживеенето на детето Я. при неговата майка, за определяне режим на лични отношения между бащата В. С. Г. и детето Я., като същите се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа сутринта в събота до 17 часа след обяд в неделя с преспиване в дома на бащата, като същият взима и връща детето от дома на майката, както 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за осъждане В. С. Г. да заплаща месечна издръжка в полза на Я. В.ов Г. в размер на 150 лева чрез неговата майка и законен представител Й. Т. Т., платими до всяко 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно основание за нейното изменение или прекратяване; осъдена е Й. Т. Т. да заплати в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 219,60 лева, представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка, както и сумата от 600 лв. за изплатен от бюджета на съда депозит за КСППЕ, на основание член 78 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи се, че съдът е подменил обективните факти по делото, интерпретирал е поголямата част от тях, други не е кредитирал, поради което е достигнал и до погрешни изводи, игнорирайки доказателства, които са с пряка относимост към въпроса за родителския капацитет и са показателни за способностите на родителите. Също така се правят е доводи за нарушаване принципа на равенство на страните /разпитан само един свидетел на ищеца в производството по привременни мерки/, както и за допускане на процесуални нарушения /не е докладвано в съдебно заседание дали е постъпило съдебно удостоверение от Дирекция „Национална система 112“ при МВР/. Набляга се, че детето изпитва страх от бащата, тъй като е било свидетел на физически посегателства от бащата спрямо майката, което се установява от заключението на вещите лица по СППЕ. Не са събрани доказателства за алкохолната зависимост на ищеца, за което същата е навела твърдения. Излага се, че детето има по-голямо братче, с което общува и по този начин децата са разделени. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново, с което да бъде уважен насрещният иск на въззивницата, като се отхвърли искът на ищеца.

Въззиваемата страна В. Г. в срока по чл.263 ГПК в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна, като е изразил становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага, че не е спорно между страните, че двете деца са били изведени от дома им от органите на МВР поради подаден сигнал от собственичката на апартамента, където тя живее с децата, тъй като са открити сами. Сочи се, че майката е емоционално неуравновесена, самата тя е заявила, че е приемала наркотици, а майка й свидетелства, че не може да се грижи за по-голямото дете поради депресивно състояние. Определено детето Я. е в риск, ако бъде отглеждано от майка си с оглед нейната среда и начин на живот. Също така безспорно е доказано от заключението по СППЕ, че при Я. има наличие на симптоми на синдром на родителско отчуждаване по отношение на бащата.

Контролиращата страна ДСП Пловдив не са изразили писмено становище, депозирали са социален доклад. Такъв е постъпил и от ДСП Варна.

Делото е върнато от ВКС с указания за събиране на нови доказателства- изготвяне на нов социален доклад, както и назначаване на нова СПЕ, която да установи родителския капацитет на всеки от двамата родители, както и актуалното състояние на детето.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

Производството е образувано по предявена искова молба от В. С. Г., в която се 2 излага, че с ответницата Й. Т. Т. са живели съвместно на семейни начала през 2016 г. и от това съжителство имат дете - Я. В.ов Г., роден на ********** Твърди, че малко след раждането на сина им между тях настъпила фактическа раздяла, като Я. останал да живее при майка си заедно с по-голямото й дете - Т.Т., роден на ******* г. Сочи, че въпреки раздялата им с ответницата поддържали контакт помежду си с цел ищецът да се среща със сина си Я.. Твърди, че винаги е оказвал необходимата помощ - лична и финансова, както на нея, така и на двете деца. До края на 2018г. е оставал при сина си и другото дете на ответницата, както и е вземал двете деца при себе си за времето, в което майка им отсъствала от дома си. Излага, че ответницата често напускала дома си без ищеца да има информация къде се намира и колко време ще отсъства. Твърди, че ответницата често оставяла сина им Я. под грижите на по-голямото му братче. Сочи, че от началото на януари 2019 г. до около края на февруари 2019 г. Я. бил при него в дома, в който живее, като през този период често оставало при него и по-голямото дете - Т.. Твърди, че не знаел къде отива майка им, кога ще се върне и кога ще потърси децата. Известно му е, че ответницата злоупотребява с наркотици, хазарт, извършва кражби и измами, поради което неведнъж е била обект на полицейски проверки. Излага, че при срещите им изпадала в нестабилни емоционални състояния, изразяващи се от отчаяние и плач до агресивно поведение блъскане, чупене, нанасяне на удари, крясъци, заплахи и закани, като всичко това се случвало пред децата, които ставали свидетели на емоционалната нестабилност и агресията на майка си. Твърди, че в края на февруари 2019 г. ответницата взела от дома му Я. и му заявила, че повече никога няма да види нито нея, нито детето. След тази дата и до края на месец април 2019 г., въпреки многобройните опити от негова страна да се свърже с нея за да види сина си, ответницата не отговаряла на нито един от известните му 11 телефонни номера, от които се е свързвала с него във времето, като го лишила от всякаква възможност да осъществи контакт с нея и да види детето си. Твърди, че на 28.04.2019 г. /Великден/ по подаден от собственичката на апартамента, в който живее ответницата с децата, сигнал, органите на МВР извели децата от дома, където са открити сами и ги предали на родителите на ответницата. Същият ден получил обаждане от майката на Й. да отиде и да вземе Я., който до момента на подаване на исковата молба живее с него в дома му. Сочи, че за положението е уведомен отдел „Закрила на детето" към ДСП - Варна, където са проведени няколко срещи. Поради невъзможността за общуване с ответницата, дори и при намесата и съдействието на ОЗД, с Т. не са постигнали споразумение за местоживеенето на детето.

Твърди, че на 03.05.2019 г. ответницата дошла в дома му заедно с Т.. Искала да вземе Я. и се заканвала, че ищецът никога повече няма да го види, била изключително нестабилна и агресивна, разбила интериорна врата в дома му, крещяла, удряла, блъскала, като всичко това извършила пред децата. Поради поведението й подал сигнал на спешен номер 112 и от там изпратили екип на МВР на адреса, които констатирал посочените погоре обстоятелства и я извел от дома му. Излага, че на 06.05.2019 г. ответницата отново посетила дома му и този път се държала адекватно, а на следващия ден отишли заедно в ОЗД, но въпреки положените усилия, както от него, така и от служителите на ДСП, не постигнали споразумение.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Не оспорва, че от месец юли 2016 г. страните са разделени.

Твърди, че през месеците януари и февруари 2019 г. Я. е бил при баща си, където от време на време е отсядал и Т.. Излага, че от 28.04.2019 г. Я. е при баща си и същият отказвал да го предаде на майката, за да живее в нейния дом. Не оспорва, че бащата осигурява възможност на майката да се среща с детето, но твърди, че това се случва трудно.Служителите на отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Варна указали на бащата, че не може да ограничава достъпа й до Я.. Не оспорва, че с бащата на детето са живели заедно като семейство през 2012 г. в дома на майка му, а по-късно на адреса, на който живее той и към момента. В началото отношенията им били нормални, разбирали се и се подкрепяли, рядко възниквали спорове помежду им. Твърди, че в последствие отношенията им за кратко се влошавали, а след това отново били в хармония. Сочи, че основен проблем била употребата на алкохол от страна на ищеца и проявяваната от него агресия в това състояние. Агресията била и физическа и вербална, като дори в периода й на бременност, ответникът я удрял. От началото на месец 3 юли 2016 г. до 28.04.2019 г. тя била родителят, който полагал грижи за сина им, като й помагала майка й. Твърди, че бащата В. е виждал сина им винаги, когато поиска, и никога не е ограничавала достъпа му до него. В същото време сочи, че бащата не е проявявал често интерес да вижда детето, като се е случвало и то да нощува в дома му, но след това детето било разстроено. Заявява, че има и друго дете, от друг свой партньор - Т. Й. Т. на 10 години.

На 28.04.2019 г. Я. бил оставен от родителите й при ищеца, като уговорката била ответницата да го вземе по-късно, но когато отишла бащата само й го показал на прозореца, детето се разплакало и отказал да й го даде. Твърди, че сигнализирала тел.112 и на място пристигнали полицейски служители, но тъй като нямала съдебно решение, те не можали да направят нищо и сина й останал в дома на баща си. Излага, че след това близо месец не била виждала детето, тъй като В. отказвал да й го даде. Сочи, че ищецът рядко се е интересувал от детето, не е полагал грижи за него, не му е осигурявал финансова стабилност, не е предоставял издръжка, а тя, като майка се справяла и никога не го търсила за пари, тъй като в редките случаи когато го правила, той й отговарял, че получава детски и да се оправя с тях. Твърди, че синът й винаги е бил добре обгрижван от нея, а и родителите й много й помагали. От момента на раздялата им с В. /месец юни 2016 г./ същият не е давал издръжка за сина им. Тъй като В. отказвал да вижда детето, се обърнала за съдействие към служителите на отдел "Закрила на детето", които ги извикали и му разяснили, че трябва да поддържат нормални взаимоотношения и да не ограничава достъпа на майката до детето, както и ги насочили към психолог. Излага, че след този момент Г. й давал възможност да се среща с детето. Твърди, че бащата не полагал достатъчни грижи за детето, не поддържал добра хигиена в дома си и на самото дете; домът, в който живее В. е малък - с хол и кухня, малка стая и спалня, където живее майка му /починала в хода на производството/ и сестра му, която често водела свои приятели там. Сочи, че самата тя живее под наем, но домът й е чист, разполага с всички необходими условия за отглеждане на дете, работи и може да задоволи нуждите на Я.. Изтъква, че детето е в ниска възраст и има нужда от майчина грижа и ласка, а с нея е заобиколен от грижа и обич, чувства се спокоен и щастлив, може да полага адекватни грижи за сина си, така както е правила от момента на неговото раждане. Счита че тя е родителят, който следва да упражнява непосредствената грижа върху детето. В отговора са инкорпорирани и насрещни искове, предявени от ответницата по първоначалния иск, срещу ищеца. Ищцата по насрещните искове заявява, че не желае синът й да се отчужди от нея, а предвид негативното поведение на бащата към нея самата и непрекъснатите спорове и скандали, които възниквали почти при всяка тяхна среща, това е неизбежно. Счита, че предвид възрастта на Я., същият се нуждае от нейните преки грижи, като от друга страна не трябва да губи връзката с баща си и той следва да го вижда и прекарва време с него. Твърди, че може да се грижи сама за сина си Я. и да му даде нужната грижа и обич, необходима за неговото нормално физическо и емоционално развитие. Предявява насрещни искове за упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В.ов Г.; за определяне местоживеенето на детето при нея; за определяне режим на лични отношения между бащата В. С. Г. и детето Я., като същите се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа сутринта в събота до 17 часа следобед в неделя с преспиване в дома на бащата, като същият взима и връща детето от дома на майката, както 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; бащата В. Г. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на Я. в размер на 150 лева чрез неговата майка и законен представител Й. Т., платими до всяко 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.