Решение № 4636 от 23.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110209600 по описа за 2024 година Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-007408 от 09.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М. И. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на М. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останал М., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че нарушението не било установено по несъмнен начин, както и че актът бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че описанието на нарушението не отговаряло на изискванията на ЗАНН. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. И.. Последният иска от съда да отмени наказателното постановление като твърди, че показанията на разпитания свидетел били противоречиви и не допринасяли за изясняването на делото.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, а взема становище по жалбата в писмени бележки, в които иска от съда да отхвърли жалбата като недоказана и да 1 потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, както и като отговарящо на всички изисквания на ЗАНН за неговото съдържание.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.09.2023 г., около 19:00 ч. в гр. София, жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Крайслер“, с рег. № *****, като се движил по ул.

„Русалка“, като правил опит да паркира автомобила си. Същият обаче не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и при осъществяването на паркиращата маневра ударил автомобил „ Волво“, с рег.

№ **** в предния ляв калник. След допускането на посоченото ПТП, жалбоподателят не останал на мястото на инцидента и се оттеглил в посока бул. „Ситняково“. Неговите действия обаче били наблюдавани от свидетеля Х.

Г., който възприел както марката, така и номера на автомобила, управляван от М.. Той подал сигнал на тел. 112, след което обиколил района и видял в съседна пряка паркиран автомобилът, който е ударил посочения по-горе автомобил Волво.

На мястото пристигнал екип на ОПП СДВР, който установил посочено нарушение и съставил необходимите книжа за това.

След установяване на собственика на въпросния автомобил „Крайслер“, последният бил поканен да даде обяснения за случая, като за това е било възложено на ОДМВР Велико Търново да снеме обяснения от лицето. В резултат на това, на 25.01.2024 г. М. е дал обяснения пред ОДМВР Велико Търново по образуваната преписка.

След постъпване на информацията в СДВР и след като АНО е прил възраженията на М. за неоснователни, на 16.02.2024 г. е съставен процесният АУАН с № 0669206/16.02.2024 г., с който на М. е ангажирана административнонаказателната отговорност за осъществяването на две нарушения на ЗДвП – по чл. 20, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от посочения закон.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-007408 от 09.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М. И. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на М. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел Г., като намира, че заявеното от него изцяло съответства на обективната истина, а разказът му е логичен и последователен, без вътрешни противоречия.

Описаният механизъм на произшествието е напълно логичен и отговаря в пълна степен на установените щети по увреденото МПС. Освен това, този свидетел е пряк очевидец на самото ПТП, като в детайли е посочил и механизма на осъществяването му, а освен това е възприел и номера на превозното средство, което е причинило ПТП. Не следва да се оставя и без внимание обстоятелството, че този свидетел, непосредствено след като е възприел пътнотранспортното произшествие, е установил и въпросния автомобил, който е ударил автомобила на жената, с която живее на семейни начала, паркиран в съседна на мястото на произшествието улица, като същият е посочил и че са били видими щетите по това превозно средство, в резултат от причиненото произшествие.

Разпитите на полицейските служители също следва да бъдат кредитирани от съдебния състав, защото те, макар да не са преки очевидци, са установили по съответния ред възникналия пътен инцидент и са съставили протокол за ПТП, скица и т.н., като данните от последните напълно съответстват на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съдът намира, че и двете нарушения са доказани по безспорен начин.

Най-напред, несъмнено е установено, че водачът на автомобила е бил именно жалбоподателят, който макар да отрича това, не е заявил, че е предоставял автомобила си на друго лице в процесния ден. На следващо място, безспорно е установено, че именно той не е контролирал движението на автомобила, който управлявал, поради което е настъпило процесното произшествие. Ето защо, в тази част НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като лицето е наказано със съответно на извършеното нарушение наказание.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП гласи, че „водачът на 3 пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелства, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, изпълняват дадените им указния“.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда на виновните лица кумулативно да се налагат наказания „глоба“ от 50 до 200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение, установени в чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

„В“, тъй като ясно осъзнавайки, че е станал участник в ПТП, същият е напуснал местопроизшествието без установи щетите, свързани с настъпилия инцидент и без да уведоми за това и съответните служби за контрол към МВР.

М. е бил длъжен да предприеме описаните действия, тъй като при възникването на ПТП, дори когато това се случва с паркиран автомобил, чийто водач не е на мястото, той е длъжен да уведоми органите на МВР за възникналия инцидент. Той обаче не само, че не ги е уведомил, но и се е отдалечил от мястото на ПТП. Твърдението на лицето, че обстоятелството, че автомобилът му се е намирал паркиран наблизо, поради което не може да се счита, че е напуснал мястото на ПТП, са несъстоятелни, защото той самият не е бил при паркираният автомобил и с никакви действия не е демонстрирал, че е в готовност да установи въпросното ПТП. Освен това, той не е отишъл и при полицейските служители, които са пристигнали на мястото на инцидента, и които са видели състоянието на неговия автомобил, което е още една индиция, че макар автомобилът да е бил паркиран наблизо, то водачът му е напуснал мястото на инцидента и по никакъв начин не само не е съобщил за него, но и не е участвал при установяването на последиците от него.

Ето защо, с неоставането на местопроизшествието и неуведомяването на контролните органи от ОПП СДВР за причиненото ПТП, М. е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП. Това нарушение е формално по своя характер и е на просто извършване.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл М. е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, пряко е целял настъпването на същите и активно е действал за осъществяването им.

Предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“ са наложени в размери, съответстващи на обществената опасност на нарушенията и на нарушителя.

Съдът отчита, че границите, които законът е определил за минимум и 4 максимум на наказанията, са от 50 до 200 лева за глобата и от 1 до 6 месеца за лишаването от право. В случая, правилно АНО е определил глоба малко над минималния размер, защото лицето има и предишни провинения по реда на ЗДвП и налагането на наказанието глоба в размер над минимума се явява обосновано. Колкото до другото предвидено наказание – лишаване от право да управлява МПС - то е в минималния размер по закон от един месец и се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

Тук е моментът да се отбележи, че описанието на нарушението е отговарящо на изискванията на ЗАНН, като в НП ясно е посочено, че М. е санкциониран именно в качеството му на водач на лек автомобил „Крайслер“, с рег. № *****.

В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице императивна забрана за това в нормата на чл. 189а от ЗДвП.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, такива следва да се присъдят, като размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен като 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-007408 от 09.04.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на М. И. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на М. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 1 месец, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.