Присъда № 89 от 26.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 3364/2025
- Вид
- Присъда № 89
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 89 от 26.03.2026 г. по нчх дело № 3364 по описа на РС Варна за 2026 г., ХLV състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпила в съда тъжба от К. Д.
К. с ЕГН ********** срещу Д. Н. Т. с ЕГН ********** с която е повдигнато частно обвинение за това, че на 21.02.2025 г. със становище с вх. № 16451/21.02.2025г. по гр.д.№ 946/2025г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав умишлено разгласила позорни обстоятелства за К. Д. К. с ЕГН **********, като е изложила в писмен вид следното:
„От доста време бащата започна да поддържа изключително близък, нездрав по мое мнение контакт с детето ни, като например:
Влиза в банята да къпе детето. Като се съблича пред нея гол, а после съблича и нея, докато аз съм вкъщи и предлагам да я изкъпя. Той не само не ми позволява това, но и докато я къпе заключва банята.
Ответникът от година и половина спи на едно легло с детето, като нощно време заключва стаята, за да не мога да вляза.
Лятото на 2024г., К. за първи път взе дъщеря ни и двамата отидоха на почивка, като ми каза, че аз нямам място при тях, а трябва да работя и да вадя пари.
К. проявява нездрав интерес и смущаваща интимна близост към малкото ни дете.
Насила ме държа далеч от детето, за да не осуетявам намеренията му, които както изложих намирам за неприемливи и направо престъпни.
Паралелно с това , в Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“гр.Б., бяха извършени няколко срещи с детето и социални служители констатираха, че заради действията на бащата се касае за дете в риск.”- престъпление по чл. 147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение, прави подробен анализ на събраните гласни доказателства и намира, че то е доказано по категоричен начин.
Защитникът на подсъдимата адв. Р., АК-Б. счита,че обвинението не е доказано. Намира, че деянието на Т. не се явява клевета, а е реализирала конституционно си право да подава жалби сигнали. Предвид изложеното моли подзащитната и да бъде оправдана, моли за присъждане на направените разноски.
Подсъдимата Т. в хода на производството дава обяснения. В личната си защита не се признава за виновна, посочва, че каквото е написала е било вярно.
В последната си дума моли да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят и подсъдимата живеели на семейни начала от 01.04.2018г. до 24.01.2025г. в гр.Варна. По време на съвместното им съжителство, се ражда детето им - С. К. К., с ЕГН **********.
По молба на подсъдимата на 27.01.2025 г. е образувано гражданско дело № 946/2025 г. по описа на РС Варна водено по реда на чл.10 от Закона за защита от домашното насилие. В хода на същото, съдът е постановил мерки за закрила на осн.чл.18 ал.1 от ЗЗДН, като е издал Заповед за незабавна защита № 29/27.01.2025 г.
С молба от 03.02.2025 г. тъжителят моли за отмяна на издадената на 27.01.2025 г. заповед за защита в полза на Т..
В дадения и срок, адв.Р., АК Б., процесуален представител на подс.Т. депозирала в РС Варна писмено становище с вх. № 16451/21.02.2025г. по гр.д.№ 946/2025г. по описа на Варненски 1 районен съд, 10-ти състав, в което се прави искане да не се променят наложените на тъжителят мерки за защита, отредени със Заповед № 29/27.01.2025 г.
Препис от становището бил връчен на частния тъжител, който след като се запознал с него приел, че с част от изложено подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за него, а именно:
На стр.2 от становището “ В жилището ни намерих твърд диск- външна памет, собственост на ответника( К. К. ), където открих порно снимки и видеа, като за моя изненада имаше и снимки на дъщеря ми, снимана в тоалетната със свалено бельо, както и такива на спящото чисто голо дете с фиК.ция към гениталиите й. Тези клипове бяха обработени със съответен звук и на забавен каданс, което ме навежда на мисълта, че може да бъдат публикувани някъде“, „ … от доста време бащата започна да поддържа изключително близък, нездрав по мое мнение контакт с детето ни, като например:
Влиза в банята да къпе детето. Като се съблича пред нея гол, а после съблича и нея, докато аз съм вкъщи и предлагам да я изкъпя. Той не само не ми позволява това, но и докато я къпе заключва банята.
Ответникът от година и половина спи на едно легло с детето, като нощно време заключва стаята, за да не мога да вляза.
- Лятото на 2024г., К. за първи път взе дъщеря ни и двамата отидоха на почивка, като ми каза, че аз нямам място при тях, а трябва да работя и да вадя пари.
К. проявява нездрав интерес и смущаваща интимна близост към малкото ни дете. Насила ме държа далеч от детето, за да не осуетявам намеренията му, които както изложих намирам за неприемливи и направо престъпни.” На страница 3 от писменото становище: „Паралелно с това , в Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“гр.Б., бяха извършени няколко срещи с детето и социални служители констатираха, че заради действията на бащата се касае за дете в риск...“.
В обясненията си подсъдимата посочва, че описаното в становището отговаря на истината.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, отчитайки тяхната двойна природа, а именно като средство за защита и такова за доказаване.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В.В. и А.К., от чиито показания се установява, че познават тъжителя, както и че са запознати с отношенията му с подсъдимата.И двамата твърдят, че са запознати с влошените отношения помежду им. Св. В. твърди, че тъжителят е в добри отношения с дъщеря си, полага грижи за нея.Твърди, че дъщерята на тъжителя имала здравословен проблем и тъжителят се грижел за диетата и, стараел са да спазва хранителния и режим, изследванията, лечението и др.Твърди, че бил шокиран от обвиненията срещу тъжителя за педофилия.Посочва, че не е виждал нищо притеснително в отношението на тъжителя към дъщеря му.
Св. К. твърди, че тъжителят много обичал дъщеря си, че се отнасял към нея с топли чувства, че твърденията за непристойно поведение към нея го направили потиснат и тъжен.
Съдът възприема като достоверни показанията обстоятелството, че са близки приятели на тъжителя. на свидетелите, като съобрази
Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите В. и К., обясненията на подсъдимата, становище от 21.02.2025 г. от Д. Н. Т. и Решение по гр.д. № 946/2025 г. по описа на РС Варна; Решение № 1036/16.10.2025 г. по гр. д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна; Жалба вх. № 1329/2025 г. до РП Варна от Д. Т.; Заповед за незабавна защита по гр. д. № 946/2025 г.; Писмо рег. № 365000-76182/04.11.2025 г. от ОД МВР Варна до РС Варна, Писмо от 22.12.2025 г. от РП Варна; Писмо от 16.01.2026 г. от АСП, ведно със заверени копия на социален доК.д № ПР/Д-В/128-003/12.02.2025 г. – от ДСП Варна и социален доК.д изх. № ПР/Д2 А/568001/10.02.2026 г. – от ДСП – Б., по отношение на детето С. К. К.; справка съдимост на подсъдимата Т.; заверени копия на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 13.01.2026 г. на СГС; заверени копия на Писмо от 06.01.2026 г. от ДСП Б. до К. К. и социален доК.д от 13.02.2025 г. ,Писмо №99-00-56-82/05.03.2026 г., ведно с документи по опис / л.93-391 от делото/, приобщени по реда на чл.283 от НПК .
По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, съдът не констатира противоречия в доказателствените материали .
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Състава на съда намира, че с действията си подсъдимата Т. не е осъществила от субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“, по смисъла на чл. 147,ал. 1 и сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ - разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия - относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (вж. решение № 464/81 г. на ВС, І н. о.) прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна, неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга - са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (в този смисъл решение № 464/1981 г. на ВС, І н. о., решение № 80/1998 г. на ВКС, І н. о.).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст, е резултатно, като за довършеността му се изисК. твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ н. о.).
При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниК. отговорност за осъществен състав на престъплението „клевета“.
Несъмнено инкриминираните изрази представляват негативна оценка за личността на тъжителя, от които обяснимо се е почувствал засегнат.
Въпреки изложеното обаче според състава на съда липсва основен съставомерен елемент на престъплението клевета и това е разгласяването пред неограничен кръг лица на 3 обстоятелства, които засягат доброто име на дадено лице в обществото. Инкриминираните изрази се съдържат в представено от процесуалния представител на подсъдимата на писмено становище по гражданско дело № 946/2025 г. по описа на РС Варна и не са направени достояние на външни лица. Свидетелите В. и К. посочват, че са разбрали за съдържанието на становището от тъжителя.
На следващо място, според съда, целта на изложеното в становището е подсъдимата да получи от РС Варна защита на засегнати свои субективни права във връзка по ЗЗДН, а не да се засегне пряко или косвено доброто име и репутацията на тъжителя.
От текста на становището се установява, че подсъдимата е убедена в истинността на твърденията си, за което свидетелства и посоченото намерение да се сигнализират компетентните институции във връзка с възприетите от нея като неправомерни действия на тъжителя. От материалите по делото се установява, че действително РП Варна е сезирана с жалба за разследване на посочените в становището обстоятелства, като е образувано ДП № 150/2025 г. по описа на ОД МВР Варна. В този смисъл инкриминираните в депозирания на от 21.01.2025 г. с писмено становище изрази според съда не съставляват "клевета" по чл.
147, ал. 1 от НК, тъй като са израз на упражнено право на сигнал, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на Република България. Твърденията, направени в жалби пред компетентните органи не мога да се разглеждат като "разгласяване" на клеветнически твърдения, тъй като техния автор не възнамерява да накърни репутацията на лицето, за което се отнасят, а цели да упражни правото си да подава жалби, да доК.два нередности или да потърсят закрила и помощ от страна на държавните органи.
Разпечатката съдържа 46 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e70431d8-6c73-4b29-9bde-c6a00d7673b0