Решение № 310 от 14.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Л., 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101063 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Ф 2“ ЕООД против „Е. М.“ ЕООД за установяване на вземания за заплащане на наемна цена и разходи във връзка с ползването на отдадена под наем вещ.

В молба се твърди, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване полуремарке, марка „Ш.“, с рег. № **********, срещу заплащане на сумата от 50,00 лв. на ден без ДДС, за срок от една година.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на цената и разходи за ползване на вещта, поради което ищецът упражнил правото си да развали договора. Ответникът върнал вещта, предмет на договорната връзка, на 10.02.2023 г.

За периода ноември 2022 г. – 10.02.2023 г. се твърди, че ответникът не е предложил изпълнение за сумата от 4 888,16 лв., включваща цена за ползване, застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“, след приспадане на внесената гаранция за изпълнение в размер на 1 500,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 4 889,16 лв. – включващо наемна цена и разноски във връзка със застраховката на ползването ремарке, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.06.2023 г.) до изплащане на вземането и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че с насрещната страна са се намирали в договорни отношения, по силата на който ищецът му е предоставил за временно и възмездно ползване полуремарке, марка „Ш.“, с 1 рег. № **********, срещу заплащане на сумата от 50,00 лв. на ден без ДДС, за срок до 09.09.2023 г.

Не оспорва, че вещта, предмет на договора, е върната на ищеца на 10.02.2023 г.

Ответникът поддържа, че след предаването на вещта, предмет на договорната връзка, работник на ищеца закачил покривната плоча на сградата на читалище „П.“, в кв. „Г.“ в гр. Л., като причинил вреди – сцепване на една от стените. За отстраняване на вредите ответникът сторил разноски в размер на 2 400,00 лв. – заплатено възнаграждение за четири работни дни на наети от него четирима работници (по 150,00 лв. на ден). Наред с това, при предаването на ремаркето ищецът твърди, че в него останали 12 броя колани без тресчотка за товар 9 метра, които ищецът отказал да му върне, чиято равностойност е 249,69 лв. Посочените вземания (за заплатени разноски за причинени вреди от работник на ищеца и равностойност на задържани от ответника вещи) ответникът желае да прихване с вземането, чието установява търси ищеца в производството.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Ч., който по същество излага становище за основателност на заявените претенции от доверителя му и за неоснователност на направените с отговора възражения за прихващане с вземания на ответника срещу ищеца. В писмени бележки представителя на ответника поддържа, че вземанията, за които се търси установяване са установени по основание и размер. По отношение възраженията на ответника в бележките се излага становище за тяхната неоснователност – не е установено, че вредите, които ответникът претендира че е възстановил, са причинени от служител на ищеца и разходите за възстановяването им; не е доказано, че в камиона са останали колани на ответника, а ако такива са останали то той следва да се търси тяхното връщане, а не заплащане на равностойността им.

Ответникът се представлява по делото от адв. А. Т., която по същество излага становище за доказани възраженията на доверителя й за наличието на насрещни негови вземания срещу ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основана на подадено заявление от ищеца в РС Л. е образувано ч. гр. д. № 819/2023 г. По делото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено „Е. –М.“ ЕООД да заплати на „Ф 2“ ЕООД сумата от 4 889,16 лв.

– главница, наемна цена за периода ноември 2022 г. – февруари 2023 г., застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 22.11.2022 г. до 21.11.2023 г. и застраховка „Каско“ за периода 09.12.2022 г. до 09.03.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до изплащането на главницата и сторените разноски в размер на 597,80 лв., от които 97,80 лв. – държавна такса и 500,00 2 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника.

Не е спорно между страните, че между тях е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване полуремарке, марка „Ш.“, с рег.

№ **********, срещу заплащане на сумата от 50,00 лв. на ден без ДДС, за срок от една година. Това се установява и от ангажирания по делото договор, в който страните са договорили, че цената за ползване на вещта (ремарке с посочени регистрационен номер) ще се заплаща на пето число на М.еца, за които са отнася. Страните са договори също, че при сключването на договора ответникът ще предостави на ищеца гаранция в размер на цената за ползване на вещта за срок от един М.ец, която следва да му се възстанови при прекратяване на договорните отношения, а в случай, че към този момент (момента на прекратяване) по договора има непогасени задължения във връзка с ползването (цена, обезщетение за вреди и др.) те ще бъдат прихванати, а разликата ще бъде възстановена на ответника. Не е спорно, че по договорната връзка ответникът е предоставил гаранция в размер на 1 500,00 лв., а за установяване на този факт е представено и кредитно известие към фактура от 09.09.2023 г. за сумата от 1 500,00 лв., с вписано основание – гаранция. Всички консумативи във връзка с ползването на веща е уговорено да се заплащат от ответника, който след прекратяване на връзката е длъжен да върне предоставената му за ползване вещ. Договорено е отношенията между страните да се прекратят с изтичане на срока или по взаимно съгласие.

Не се спори между страните, че вещта, предмет на договора, е предадена за ползване на ответника.

Не е спорно също, че вещта е върната на ищеца на 10.02.22023 г.

За м. ноември 2022 г. по договорната връзка ищецът е фактурирал за заплащане от ответника сумата от 1 450,00 лв. без ДДС (29 дни по 50,00 лв.) или 1 740,00 лв. с ДДС; за м. декември е фактурирана сумата от 1 550,00 лв.

(31 дни по 50,00 лв.) без ДДС или 1860,00 лв. с ДДС; за М.ец януари е фактурирана сума в размер на 1 550,00 лв. (31 дни по 50,00 лв.) без ДДС или 1 860,00 лв. с ДДС, а за м. февруари 2023 г. е фактурирана сума в размер на 500,00 лв. (10 дни по 50,00 лв.) без ДДС или 600,00 лв. с ДДС.

През м. декември 2022 г. ищецът е фактурирал на името на ответника сумата от 137,70 лв. – застраховка „Каско“ за ремарке с рег. № ********** за периода 09.12.2022 г. до 09.03.2023 г. в размер на 137,00 лв. без ДДС или 165,00 лв. с ДДС, а през м. ноември 2023 г. застраховка „Гражданска отговорност“ за ремарке с рег. ********** за периода 22.11.2022 г. до 21.11.2023 г. в размер на 136,60 лв. без ДДС или 163,92 лв. с ДДС.

Фактурираните сума са отразени по партидата на ответника и вписани в дневниците за продажби на дружеството ищеца, според ангажирана справка за движение по партидата на ответника за периода 01.01.2022 г. до 30.06.2023 г.

В представени по делото застрахователни полици по застраховка 3

„Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“, със страни „Ф – 2“ ЕООД и „ ЗД Евроинс“ АД с тях е застраховано ремарке с рег. № **********.

Застраховката „Каско“ е сключена за срок от една година (09.09.2022 г. до 09.09.2023 г.) е застрахователната сума по договора е общо в размер на 550,00 лв., а заплащането й е разсрочена на четири вноски, всяка в размер на 137,70 лв., с падеж на девето число през септември и декември 2022 г. и март и юни 2023 г. Застраховката гражданска отговорност също е сключена за периода от една година (21.11.2022 г. до 21.11.2023 г.) със застрахователна сума в размер от 136,60 лв., платима еднократно.

В служебна бележка, издадена от „ЗД Евроинс“ АД е удостоверено, че по застрахователна полица застраховка „Гражданска отговорност“, с период на валидност 21.11.2022 г. до 21.11.2023 г., относно МПС с рег. № **********, собственост на „Ф – 2“ ЕООД застрахователната сума е платена на 18.11.2022 г., а втората вноска по застраховка „Каско“, дължима за периода 09.12.2022 г. до 09.03.2023 г., относно същото МПС, е платена на 12.12.2022 г.

Дружеството ответник е закупило от „Гуру“ ООД 12 броя колани без тресчотка за товар 9 м. за сумата от 249,60 лв., което се установява от представена по делото фактура от 16.08.2022 г.

Е. Ю. И.ов е издал по четири броя разходни касови ордери (общо 12 ордера) за сумата от по 150,00 лв. на датите 15-17.03.2023 г. на името на М. С., М. Ю. и А. М. с посочено основание „извършена работа“. В ордерите е положен подпис от издателя им, но не и от лицата, посочени като получатели на сумите.

От показанията на свидетелите М. и ЙО. се установява, че през март 2023 г. са били потърсени от И. за помощ във връзка с гътналия се покрив на сграда в кв. „Г.. Отзовали се те и още две момчета. Работили четири дни, като свалили покрива, запълнили образувалата се фуга с цимент, които им доставил И., след което върнали обратна платната на покрива. За работата получили възнаграждение. Според свидетеля ЙО. на него му платили по 150,00 лв. на ден. В хода на работата свидетеля М. научил от наелия ги за работа И., че вредите по сградата са от удар на камион.

От изслушаната в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установя, че при оглед на сградата на читалището в кв. „Г.“ в гр.

Л. се установява, че покривната плоча на сградата е отремонтирана, като са санирани пукнатини в нея. Вредите по плочата са причинени от удар.

Ремонтните дейности включват – демонтаж и монтаж на етернитови плоскости; саниране на бетона; поставяне на ламаринена обшивка на бордовете и изкърпване на гипсовата мазилка на бетонни тавани. Общата стойност на тези ремонтни дейности според вещото лице инж. С. С. е 2 150,94 лв. При изслушването на експерта уточнява, че крайната цена е определена на база средни цени, заложени в справочниците за цените в строителството, като в нея са включени разходите да труд и материали. Експертът изключва увреждането по сградата да е резултат от амортизация, тъй като то касае само 4 отделна част от нея. Те (уврежданията) предполагат външна наМ.а – механично въздействие. Отремонтирани са 28,28 кв. м., които са замерени на място при огледа. Запълнени са пукнатините, а следите от ремонта са видими на място.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че той е предал ремаркето, предмет на наемните отношения между страните, на ищеца.

Предаването било в кв. „Г.“. Т. си спомня, че в ремаркето имало колани, тъй като ги видял преди предаването му. Отрича да ги е броил. Е. и сина му, които се занимавали с транспорт през миналата година, наели ремаркето. Знае, че те са закупили колани за това заключва, че ремаркето не е било оборудвано, а коланите, които е видял в него при предаването, са на Е. и на сина му.

Описаната фактическа обстановка съдът очертана на база приетите по делото писмени доказателства, изключае покана за доброволно плащане, адресирана до ответника, тъй като тя не е относима към фактите от предмета на доказване (по делото не е търси присъждане на вземане за забавено изпълнение) и от събраните в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетели и изявленията на вещото лице при изслушването му). Видно от направения анализ на писмените доказателства фактите, които се установяват с тях, не са спорни между страните (възникването на договорната връзка; предаването на вещта на ответника за ползване; вида и размера на задълженията, връщането на вещта, предмет на договорната връзка и момента, в който това е сторено). Ангажираните от ответника писмени доказателства, обсъдени съвМ.тно с показанията на свидетелите и заключението на вещото, посочени от него, дават основание да се заключи, че покривната конструкция на сграда в кв. „Г.“ в гр. Л. е била частично засегната от външно механично въздействие (удар в нея) през предходната година, като за отстраняване на вредите, собственикът на капитала на дружеството ответника е наел хора, които са извършели дейности по възстановяване (премахване на плоскости, запълване на пукнатини и поставяне на плоскости), а за извършената работа синът му е заплатил възнаграждение. От показанията на свидетеля Т. се установя, че дружеството ответник е закупило колани, което се установява и от представената по делото фактура. Показанията на свидетеля не се ползват при очертаване на фактите за това, че тези колани са се намирали в ремаркето при предаването му на ищеца, респективно относно техния брой, тъй като в тази му част изявленията на Т. се базира на предположения, а не на възприятия. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като изводите му кореспондират с констатации, че на покривната конструкция на сградата на читалището е извършван частичен ремонт, като уврежданията са причинени от външна механична причина. В тази си част те се подкрепят от показанията на свидетелите М. и ЙО., които са работили по отстраняване на вредите, като в изявленията те посочват, че дейността им е била основно свързана с попълване на възникнали пукнатини.