Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1596 от 14.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2420/2021
Вид
Решение № 1596
Подписан
14.12.2022
В сила
31.12.2022
Състав
Таня Яворова Букова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Е. Ил. Калончева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20215300102420 по описа за 2021 година

Ищцата Е. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. ************, Дом за стари хора „**********“, представлявана от пълномощника й адвокат Н. Ч. З., твърди, че посредством договор, сключен във формата на Нотариален акт за прехвърляне на Н.вижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 47, том І, рег. № 2775, дело № 47 от 2018 г. на М. П. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, е прехвърлила на вдовицата на покойния си син Р. Т. Д. собствените си ¾ ид. ч. от правото на собственост върху :

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по

Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: град *********************************; със застроена площ от 95.96 кв. м.; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж *** и ***, под обекта: няма, над обекта: ***; ведно с избено помещение № 58 прим с площ от 3.05 кв. м.; ведно с 0.865% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: град

*********************, със застроена площ от 15.02 кв. м.; предназначение на самостоятелен обект: хангар, депо, гараж; брой нива на обекта: 1; стар идентификотор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: *** и 1

***, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с 1.599% идеални части от общите на сградата и правото на строеж върху терена, срещу което преобретателката се е задължила „ …. да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота й, като й осигури спокойни старини…“ Твърди се още, че към датата на сключването на договора ищцата е била с влошено здравословно състояние, изискващо ежедневни грижи, което е било известно на ответницата, но въпреки това след сключване на договора, продължавайки да живее в жилището на ул. „********“ № ** с оглед на запазеното си право на ползване върху гореописаните обекти, последната продължила да заплаща сама стойността на битовите разноски и такси за апартамента, а също и на необходимите й лекарства, без да получава обичайните и характерни за този вид договори грижи и отношение, поради което на 09.10.2019 г. ищцата постъпила в Дом за стари хора „**********“ – гр. **********, където живее и към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2021 г., към която неизпълнението на задълженията по договора продължава. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да развали договора за прехвърляне на Н.вижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 87, ал. 3 Закон за задълженията и договорите.

Ответницата Р. Т. Д. с ЕГН **********, от гр. *************************, оспорва предявения иск, като твърди, че : след смъртта на съпруга си – син на ищцата, на **.**.**** г., останала да живее в апартамента – обект на договора, заедно със свекърва си, като помежду им не са съществували проблеми, общуването им било в дух на разбирателство, тя я познава добре, знае какви неща обича и нещата, които не харесва, а също и за здравословното й състояние; след като се запознала с настоящия си партньор П. И. ищцата не се противопоставила на връзката им и тя именно настояла той да заживее с тях в апартамента на ул. „********“; след смъртта на съпруга си ответницата продължила да се грижи за ищцата така, както го правела и преди – помагала й, поради здравословното й състояние навсякъде ходела с нея, включително и до пощата, откъдето получавала пенсията си, те никога нямали търкания и пререкания кой кога е платил режийни разходи, кой е пазарувал, винаги се грижела за нея с найдобрата възможна грижа, общувайки с нея в писмен вид поради глухотата й; решението на ищцата да постъпи в старчески дом било изненадващо за ответницата, като първата настоявала да не се споделя с никого тази информация; ответницата направила доста опити да разубеди свекърва си да не постъпва в дома, но последната била непреклонна, поради което решила да уважи мнението и желанието й, мислейки, че по този начин ще направи най-доброто за нея, тъй като все пак в дома ще има постоянно присъствие на медицинско лице, ще има възможността да комуникира с хора на близка до нейната възраст, ще има социални контакти, които до момента се ограничавали с нейното и на приятеля й присъствие; след постъпването на ищцата в дома ответницата продължила да проявява нужното внимание и грижи към свекърва си, посещавала я многократно, молела я да се върне в жилището, но без резултат, предлагала да й оставя пари за заплащане на разходите в дома, но тя отказвала, носела от любимите й ястия и храни, но постепенно ищцата започнала да отказва да взема донесеното, като с така описаното й цялостно поведение ищцата не оказвала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на ответницата по договора, с оглед на което последната моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните 2 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не се спори, че ответницата Р. Д. е съпруга на покойния син на ищцата Е. Д., както и че, на 03.08.2018 г. последната прехвърлила собствените си ¾ идеални части от следните Н.вижими имоти, върху които си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на снаха си срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане, а именно : апартамент № 1 със застроена площ от 95.96 кв. м., находящ се на първи жилищен етаж д сградата на ул. „********“ № ** в гр. Пловдив, състоящ се от две стаи, хол, столова, готварна, баня, пералня, клозет, антре и две тераси, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, с адрес на имота: град

*********************************; със застроена площ от 95.96 кв. м.; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж *** и ***, под обекта: няма, над обекта:

***; ведно с избено помещение № 58 прим с площ от 3.05 кв. м.; ведно с 0.865% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена; гараж № 24 с площ от 15.02 кв. м., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: град *********************, със застроена площ от 15.02 кв. м.; предназначение на самостоятелен обект: хангар, депо, гараж; брой нива на обекта: 1; стар идентификотор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с

1.599% идеални части от общите на сградата и правото на строеж върху терена, който договор е сключен във формата на Нотариален акт за прехвърляне на Н.вижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 47, том І, рег. № 2775, дело № 47/2018 г. на М. П. - Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията - Пловдив вх. рег. № 26204/03.08.2018 г., Акт № 6, том 71, дело № 14213/18 г., заверен препис на който е приет като доказателство по делото.

Ищцата е на ** години, като видно от представените с исковата молба и приети като доказателства заверени преписи на Експертно решение № 2307 от заседание № 224/29.11.1989 г. на ТЕЛК – Обща и на Рецептурна книжка на хронично болния, съставляващи официални свидетелстващи документи, тъй като са издадени от длъжностни лица, в кръга на функциите им и по определени в закона – Закон за здравното осигуряване и Национален рамков договор за медицинските дейности, съответно Наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност /обн. ДВ, бр.

69 от 5.09.1975 г., в сила от 1.07.1975 г., с отпаднало основание, бр. 61 от 25.07.2000 г./, форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съставляват доказателства за изявленията пред лицата, които са ги съставили и за извършените от тях и пред тях действия, в това число и за описаните в документите заболявания, тя е диагностицирана с : професионално заболяване – ***************, ХСБ /********************/;

МСБ

/**************/;

***************;

3

****************; ************** а също и е оперирана от ***************.

В унисон с твърденията в исковата молба установява се от приетите като доказателства заверени преписи на Служебна бележка № 231/09.10.2019 г. и на Приходни квитанции №№ ****/16.12.2019 г., ***/14.02.2020 г., ***/14.05.2020 г., ***/15.06.2020 г., ****/11.12.2020 г., ***/15.02.2021 г., ***/15.03.2021 г. и ****/13.08.2021 г. издадени от Дом за стари хора „**********“ – гр. *****, че на 09.10.2019 г. ищцата е постъпила в Дом за стари хора „**********“ – гр. *****, на който ежемесечно заплаща такси за храна.

По нейно искане се разпитаха и свидетели, според показанията на които : св. П. К. – съсед на ищцата в периода 2000 г. – 2009 г. : след смъртта на сина си Е. Д. продължила да живее в апартамента на ул.“********“ № ** със снаха си, след което последната довела едно момче, което заживяло заедно с тях; известно време след това ищцата започнала да се оплаква, че има неприятности вкъщи – казвали й : „Ти нямаш нищо тука, защо си тук? Отивай в старчески дом!“; към 2018 г. Д. не била толкова зле – можела да се грижи за себе си, имала висока пенсия, пазарувала, плащала сметките, но в момента има нужда от помощ – има ******, оперирана е от ****, жлъчката й я няма, има високо кръвно налягане, трепери; от три години тя е в старчески дом; свидетелката чула от съседи, че преди да отиде в дома снаха й приятелят й я изгонили една вечер, тя се разплакала и излязла навън на една пейка, където я намерили младежи, я намерили и извикали полиция; св. В. С. С. – домуваща в Дом за стари хора „**********“ – гр. ********** от 7 години : Е. дошла в дома през есента, преди три години и се сприятелила със свидетелката, с която живеели през стая; разказала й, че след като починал синът й снаха й довела мъж в апартамента, в който живеели и след известно време започнали да й казват : „Отивай си, умри. Ти вече нямаш нужда от жилище, отивай на старчески дом!“; Е. е много болна, пада много често; едно момиче идва да й помага, като й взема дрехите да пере, води я по лекари, купува й лекарства; пенсията й е достатъчна за поемане на разходите й, но има нужда от грижи, сама не може да се гледа; миналото лято жена и мъж идвали да търсят Е., но тя не била добре и не отишла да ги види.

Показанията на свидетелите са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ще ги вземе предвид в тяхната цялост при формиране на извода си относно спорното материално право.

В единственото проведено по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищцата представи и се приеха като доказателства две бележки ксерокопирани на бял лист формат А4, заверен от него, със следното съдържание : „Р., ако тръгне с мен няма да се грижи за теб изобщо.“; „Вземи умри и ни се отърви от мъките“.