Решение № 19688 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19688 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110116934 по описа за 2025 година Производство е образувано по предявен от И. К. Й., ЕГН: **********, с адрес: *********************, срещу ***********************, ЕИК: ****************, с адрес:

************************, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че И. К. Й. не дължи на *********************** сумите по изпълнителен лист от 06.02.2025г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № ******/**** г. на СРС, 32-ри състав, както следва: сумата от 176,82 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 28.06.****г. до окончателното плащане, сумата от 29,31 лв. – мораторна лихва, за периода от 14.09.2016г. до 06.06.****г., сумата от 1,16 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 30.06.2016г. до 06.06.****г., както и сумата от 12,50 лв. – 1 разноски по гражданското дело, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът навежда твърдения, че срещу него, В. И. Й., В.

К.а Й. и В. И. Й. в условията на разделност е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.****г. по ч.гр. д. № ******/****г. на СРС, 32-ри състав. Сочи, че Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК му е връчена на 27.09.****г., в законоустановения срок не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което последната е влязла в сила на 11.10.****г. Допълва, че възражение било подадено единствено от В. К.а Й., като ответникът предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу всички длъжници и било образувано гр. д. № 69294/****г. по описа на СРС. Поддържа, че с Определение № 215547/05.10.2020г. по гр.д. № 69294/****г. съдът е върнал исковата молба в частта, касаеща предявените искове срещу неподалите възражение длъжници. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2025г. по гр. д. № ******/****г. на СРС, 32-пи състав срещу него било образувано изп.д. № 2025***0400748 по описа на ЧСИ ************* за принудително събиране на процесните суми. Счита, че паричното притезание на ответника се погасява с изтичането на 3-годишна давност, като от влизането в сила на заповедта до образуването на изпълнителното производство за паричното притезание погасителната давност е изтекла. В условията на евентуалност поддържа, че и 5-годишният давностен срок е 2 изтекъл. Моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът поддържа, че когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, паричното притезание се погасява с 5годишна давност, чийто начален срок е влизането в сила на изпълнителното основание. Твърди, че погасителната давност е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното производство, тъй като съдържа искане за прилагане на изпълнителен способ. Навежда доводи, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение с аргументи, че е прекомерно.

В съдебно заседание ищецът И. К. Й., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат П. Х. от САК, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

***********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 314867/29.09.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

3

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването и влизането в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ******/****г. по описа на СРС, 32-ри състав, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

Съдът констатира, че по ч.гр.д. № ******/****г. по описа на СРС, 32-ри състав е издадена заповед за изпълнение срещу ищеца и още трима длъжници.

Заповедта е връчена на ищеца на дата 27.09.****г., като възражение по чл. 414 от ГПК е подадено единствено от длъжника В. Й., като съответно съдът е констатирал, че 4 възражение е постъпило единствено от нея, като съответно е дал указания за предявяване на иск единствено по отношение на Й.. В противовес с указанията, *********************** е предявила искове срещу всички длъжници по заповедта, като въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 69294/****г. по описа на СРС, 32-ри състав. С определение № 20215547 от 05.10.2020г. съдът е констатирал, че заповедта е влязла в сила по отношение на другите трима длъжници, един от които е и ищецът - И. Й., поради което е върнал исковата молба в тази част.

Определението е влязло в сила на 17.10.2020г. С разпореждане по чл. 405 от ГПК от 03.02.2025г. е постановено да бъде издаден лист срещу всички длъжници, като е издаден изпълнителен лист от 06.02.2025г.

Изпълнителен лист от 06.02.2025г. е издаден по ч.гр.д. № ******/****г. по описа на СРС, 32-ри състав в полза на *********************** срещу ищеца, за сумата в размер на 176,82 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, за периода от 28.06.****г. до изплащане на вземането, за сумата от 29,31 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 14.09.2016г. до 06.06.2016г., за сумата в размер на 1,16 лева, за мораторна лихва, за периода от 30.06.2016г. до 06.06.****г. и за сума за разноски в размер на 12,50 лева.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на *********************** е образувано изп.д. № 2025***0400748 по описа на ЧСИ *************, с рег. № 5

*** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, като извежда следните правни изводи:

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването 6 на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.

2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в тази връзка Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 7

194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/**** г. по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав и др./.

В конкретиката на настоящия случай, съдът приема, че петгодишния давностен срок е започнал да тече от влизане в сила на основанието въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а това е заповедта за изпълнение, издадена на 05.07.****г. по ч.гр.д. ******/****г. по описа на СРС, 32-ри състав. Следва да се посочи, че след като 8 ищецът И. К. Й. не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то заповедта е влязла в сила спрямо него, така, както и съдът е констатирал в хода на исковото производството по гр.д. № 69294/****г. по описа на СРС, 32ри състав. Следователно доколкото исковата молба е върната по отношение на ищеца, то мерадавно е не влязлото в сила решение; последното има значение единствено по отношение на В. Й., а влизането в сила на заповедта по отношение на ищеца – И. К. Й.. Така след като съдът констатира, че заповедта е връчена на И. Й. на дата 27.09.****г., то след като той не е подал възражение срещу нея, то същата е влязла в сила по отношение на него на 11.10.****г. От тази дата е започнала да тече давността за погасяване на вземането, поради което е изтекла на 11.10.2024г., тоест преди образуване на изпълнително дело № 2025***0400748 по описа на ЧСИ *************. С оглед възражението на ответника дори и след дата 11.10.2024г. да се прибави срока по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. в който съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до 20.05.2020г., тоест до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, в случая давността пак е изтекла. При 9 съобразяване с релевираното от ответника възражение давността е изтекла на 18.12.2024г., отново преди образуване на изпълнителното производство през 2025г.