Решение № 16629 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16629 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20261110108094 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. П., ЕГН **********, срещу ........, ЕИК ......., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен и осъдителен иск.

Ищцата иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ........ от 29.05.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и нарушение на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като последица от недействителността претендира ответникът да бъде осъден да върне сумата 2 649,40 евро, представляваща платеното над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Претендира и разноски.

Ищцата твърди, че на 29.05.2022 г. като потребител е сключила с ответната банка договор за кредит за общо ползване. В чл. 7.1 от договора е посочен размер на кредита 4 700 лв., застрахователна премия по програми „Защита на кредита и сметките“ 2 215 лв. и „общ размер на кредита“ 6 915 лв. Уговорени са годишен лихвен процент 41,13%, ГПР 48,05%, 50 погасителни вноски и общо дължима сума 14 549,37 лв.

Поддържа, че сумата 2 215 лв. не е предоставена на нейно разположение, а е преведена от банката директно на застрахователя или застрахователния посредник. Застраховката и кредитът са сключени на една и съща дата, срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на кредита, банката е едновременно кредитор, застраховащо лице и застрахователен посредник, а премията е финансирана, включена е в главницата, олихвява се и се изплаща чрез погасителните вноски. Поради това според ищцата премията е общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и е следвало да участва при формирането на 1

ГПР.

Сочи, че формално записаният ГПР 48,05% не отразява действителното оскъпяване и че при съобразяване на реално предоставените 4 700 лв., на премията като разход и на договорните плащания действителният ГПР е около 97%, тоест над законовия максимум от 50% към датата на договора. Излага и доводи, че цифровото изписване на ГПР без вярно включване на всички негови компоненти и без проверими допускания е равнозначно на липса на задължителния реквизит.

Ищцата оспорва застраховката да е била свободно и индивидуално избрана. Според нея електронният интерфейс насочва потребителя към вариант със застраховка, като при избор на кредит без защита показва предупредителен екран „Струва си да помислиш пак“. В писмената защита поддържа, че техническата експертиза не доказва функционалността на приложението към 29.05.2022 г., тъй като е извършена върху актуална тестова среда през 2026 г. и твърдяната идентичност е възпроизведена по информация на служител на ответника.

По осъдителната претенция твърди, че е заплатила общо 5 052,47 евро, докато чистата стойност на кредита е 4 700 лв., равностойни на 2 403,07 евро. Разликата от 2 649,40 евро е получена от ответника без основание при приложението на чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер, без да възразява срещу тяхната допустимост. Не оспорва сключването и съдържанието на договора, размера на премията, обстоятелството, че тя не е включена сред разходите, формиращи записания ГПР, нито общия размер на плащанията от ищцата.

Банката поддържа, че премията не е общ разход по кредита, защото сключването на застраховка не било задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Позовава се на СЕФ, договора, застрахователния сертификат и общите условия, в които е записано, че застраховката е доброволна, не влияе върху лихвата и ГПР и може да бъде отказана или прекратена. Твърди, че кандидатстването е станало по инициатива на ищцата чрез мобилното приложение, в което потребителят можел както преди, така и след одобрението да избере кредит без застраховка, без това да прекъсне процедурата или да промени финансовите параметри.

Според ответника посочените в договора ГПР 48,05% и общо дължима сума 14 549,37 лв. са правилно изчислени върху общ размер на кредита 6 915 лв., а застрахователната премия не следва да се отчита като разход. При евентуален неблагоприятен изход претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

Съобразно изложените фактически твърдения и заявения петитум първият иск е установителен с правно основание чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Вторият иск е осъдителен по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК.

По установителния иск ищцата следва да докаже сключването и съдържанието на договора, качеството си на потребител и фактите, от които извежда нарушение на императивните изисквания за ГПР. Ответникът носи тежестта да установи положителните факти, на които 2 основава възражението си, включително че към релевантния момент застраховката е била действително свободно избираема и че кредитът е можел да бъде получен при същите конкретно предлагани условия без нея. Като професионалист, който създава и администрира електронната система, банката носи и доказателствената тежест за съдържанието на нейния интерфейс към датата на сключване на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцата следва да докаже получаването от ответника на претендираната сума, а ответникът - валидното основание да я задържи. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК и приетия за окончателен доклад не се нуждаят от доказване признатите и отделени като безспорни факти.

Между страните не се спори и от писмените доказателства се установява, че: на 29.05.2022 г. ищцата като физическо лице и ответникът като кредитна институция са сключили от разстояние Договор за потребителски кредит № ........; сумата, предоставена на свободно разположение на ищцата, е 4 700 лв., равностойни на 2 403,07 евро; в договора са включени застрахователна премия 2 215 лв. и „общ размер на кредита“ 6 915 лв.; уговорени са фиксиран годишен лихвен процент 41,13%, записан ГПР 48,05%, 50 месечни вноски и общо дължима сума 14 549,37 лв.; застрахователната премия не е включена от банката като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР, а е третирана като част от главницата; ищцата е заплатила по договора общо 5 052,47 евро, или 9 881,77 лв.

От договора се установява, че в чл. 7.1 отделно са посочени „размер на кредита“ 4 700 лв., застраховка „Защита на кредита и сметките“ и общ размер на премията 2 215 лв., след което е формиран „общ размер на кредита“ 6 915 лв. Съгласно чл. 7.2.2 частта от средствата, представляваща премията, се превежда от кредитора директно по сметка на застрахователя или застрахователния посредник. Лихвата по чл. 9.1 е 41,13% и по погасителния план се начислява върху начална главница 6 915 лв. Планът включва 49 вноски по 290,98 лв. и последна вноска 291,35 лв., общо 14 549,37 лв., от които 6 915 лв. главница и 7 634,37 лв. договорна лихва.

В чл. 10 е изписана стойност на ГПР 48,05% и обща сума 14 549,37 лв. Въпреки заглавния текст на клаузата, в нея не са конкретизирани всички фактически допускания и парични потоци, използвани за изчислението, а най-същественото - премията е включена в кредитната главница, вместо да бъде отчетена като разход.

Стандартният европейски формуляр и застрахователната информация съдържат декларативен текст, че застраховката не е условие за предоставяне на кредит и че финансовите параметри не са обвързани със сключването . Същевременно останалите документи установяват, че банката действа като застраховащ и застрахователен агент срещу комисиона, включена в премията; застраховка „Защита на кредита“ е в полза на кредитора и обезпечава неговото вземане; премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита, като размерът е функция от размера и срока на кредита; застрахователното покритие започва във връзка с подписването на договора и срокът му е равен на срока на кредитния договор.

3

Застрахователният сертификат и декларациите са от същата дата - 29.05.2022 г. Условията им са предварително изготвени. Не се установява ищцата да е избирала застраховател, да е договаряла размера на премията, покритите рискове, срока или други съществени условия.

Правото на последващ отказ или прекратяване не променя структурата на договора и паричните потоци към момента на сключването му, към който следва да бъде изчислен ГПР.

Представените справка от банковата система и електронна кореспонденция потвърждават плащанията по договора. Те съответстват на неоспорения от ответника общ размер и на счетоводната

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Д. В. като компетентно, подробно, основано на договора, погасителния план и банковите справки и неоспорено чрез насрещно експертно заключение. Вещото лице установява, че записаният ГПР 48,05% е формиран при третиране на 6 915 лв. като главница, съставена от 4 700 лв. парична сума и 2 215 лв. премия. Премията е финансирана от банката, включена е в главницата и не е включена сред разходите, формиращи ГПР.

При приемане за главница само на реално предоставените 4 700 лв. и при отчитане на разходите 9 849,37 лв., съставени от договорна лихва 7 634,37 лв. и премия 2 215 лв., вещото лице изчислява по формулата от Приложение № 1 към ЗПК действителен ГПР 97,30%. Този размер надвишава максимално допустимия за 29.05.2022 г. ГПР от 50%, както и не съответства на посочения в договора размер на ГПР.

Експертизата установява още общо платени 5 052,47 евро, отнесени от банката за 1 642,50 евро главница, 3 267,84 евро договорна лихва и 142,15 евро наказателна лихва. Начинът, по който кредиторът счетоводно е разпределил постъпленията, не изменя последицата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора.

Техническото заключение описва тестван през 2026 г. процес по кандидатстване в мобилното приложение. В него има три предварителни варианта - пълна защита, частична защита и „Кредит без никаква защита (Висок риск)“, като по подразбиране е маркирана пълната защита. При избор без застраховка се визуализира допълнителен екран „Струва си да помислиш пак“, който предупреждава за риск и предлага „Оставам незащитен“ или „Продължавам защитен“. В тестовата среда изборът може да се промени и след одобрението, отказът от застраховка не прекъсва процедурата, а лихвата и показваният ГПР не се променят.

Заключението е годно да установи единствено функционалността на демонстрираната актуална тестова среда. При устното изслушване вещото лице Х. Й. изрично заявява, че не е възстановило версията към 29.05.2022 г.; не може чрез публичен архив да провери дали са извършвани промени; екраните се генерират динамично; твърдението за идентичност с продукционната среда към 2022 г. е информация, получена от представител на ответника и препредадена в заключението. Не са представени архивна версия, техническа документация, логове, история на промени или резервно копие към релевантната дата.

Поради това съдът не кредитира заключението в частта, в която се прави извод за 4 идентичност на приложението през 2022 г. и през 2026 г. Този извод не е резултат от самостоятелна експертна проверка, а възпроизвежда твърдение на страната, която носи доказателствената тежест. Дори описаната актуална функционалност да бъде взета предвид като косвено доказателство, тя показва предварително избрана застраховка и неравнопоставено представяне на отказа чрез допълнителен възпиращ екран. Тя не оборва обективната икономическа обвързаност на реално сключените през 2022 г. кредит и застраховка.

Ищцата е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а ответникът е кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Договорът попада в приложното поле на ЗПК. При спор по потребителски договор съдът е длъжен служебно да следи за спазването на императивните норми и за неравноправни клаузи, когато разполага с необходимите правни и фактически данни. Това задължение следва от чл. 7, ал. 3 ГПК, чл. 146 ЗЗП и трайната практика на Съда на Европейския съюз, включително решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, Radlinger и Radlingerová.