Присъда № 37 от 06.03.2023, Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Присъда №37/06.03.2023г. по НОХД №

2333/2021г. по описа на РС-Плевен

Обвинението против подсъдимата Ц. Г. И. от с. ***, ЕГН:********** е по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че през периода от месец януари 2021г. /вкл./ до месец октомври 2021г. включително, в гр.***, обл.Плевен, като осъдена с Решение №58/2019г. по гр. дело №6029/2018г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 01.02.2019г., да издържа свои *** *** Р.М.Д., родена на ***г., чрез нейния **** М. Н. Д., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10/десет/ месечни вноски, всяка по 130 лева или всичко на обща стойност 1300 /хиляда и триста/ лева, като деянието е извършено при условията на повторност.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата И., като счита, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК. Като счита, че с оглед обстоятелството, че подсъдимата е възстановила сумата за инкриминирания период от 10 месеца, по отношение на същата да бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от две години, както и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“.

Защитникът на подсъдимата Ц. И. в лицето на адв. З. П. от АК-Плевен пледира, подзащитната й да бъде оправдана. Излага подробни доводи в тази насока.

Срещу подсъдимата Ц. Г. И. наказателното производство в съдебната фаза е проведено в нейно отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Към инкриминирания период подсъдимата Ц. И. с Присъда №25/11.03.2021 г. по НОХД№2517/2020г. на РС Плевен, влязла в сила от 27.03.2021г. била призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок.

Свидетелят М. Д. заживял на семейни начала през 2015г. с подсъдимата Ц. И. в гр.***, обл.Плевен. От съвместното им съжителство на ***г. се родила **** им Р.М.Д.. През 2018г. подсъдимата Ц. И. напуснала М. Д., като малолетното дете останало да живее с него в гр.***.

През 2018г. свидетелят М. Д. депозирал искова молба, в която молел съдът да присъди издръжка на *** Р.Д., както и да му предостави родителските права. С Решение №58 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.

№6029/2018г. по описа на РС Плевен и влязло в законна сила на 01.02.2019г., 1 подсъдимата И. била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв. на *** си **** Р.Д., чрез нейния *** в гр.***.

Въпреки постановения съдебен акт, подсъдимата И. не изпълнявала задължението, което наложило срещу нея да бъде образувано наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С присъда по НОХД №2517/2020г. тя била призната за виновна и била осъдена на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години.

Периодът, който бил инкриминиран по цитираното наказателно дело обхващал неизплатени издръжки от подсъдимата И. от месец август 2018г. до месец декември 2020г.

Въпреки постановеният съдебен акт, подсъдимата И. продължила да не изплаща издръжка на *** си ****. След като приключило делото, тя заминала да живее и работи в Германия.

На 22.07.2021г. свидетелят М. Д. сезирал отново РП Плевен с жалба, в която посочил, че Ц. И. продължава да не изплаща месечна издръжка на **** си. Било образувано настоящото наказателно производство. В хода на същото било установено, че подсъдимата И. не е изплатила месечни издръжки за периода от януари 2021г. до месец октомври 2021г., което възлиза на 1300лв. или десет месечни вноски по 130лв. всяка.

Горната фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетеля М. Н. Д., дадени в съдебно заседание, както и от представените с пр. № 4242/2021г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №209/2021г. на РУ на МВР *** доказателства.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетеля М. Д. като непротиворечиви. От показанията му се установява, че имат едно малолетно дете Р.М.Д.. Упражняването на родителските права било възложено на свидетеля М. Д., а подсъдимата И. била осъдена да изплаща месена издръжка в размер на 130лв.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимата Ц. Г. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че през периода от месец януари 2021г. /вкл./ до месец октомври 2021г., включително, в гр. ***, обл. Плевен, като осъдена с Решение №58/2019г. по гр. дело №6029/2018г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 01.02.2019г., да издържа свои *** *** Р.М.Д., родена на ***г., чрез нейния **** М. Н. Д., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски, всяка по 130 лева или всичко на обща стойност 1300 /хиляда и триста/ лева, като деянието е извършено при условията на повторност.

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. Подсъдимата като осъдена да издържа своя *** съзнателно 2 не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

От субективна страна деянието е извършеното при форма на вината пряк умисъл, деецът съзнателно не е изпълнил задължението си, като същия е съзнавал елементите от обективна страна, знаел е че дължи издръжка и нейния размер. Това е единственият възможен извод, предвид личното му участие в брачното дело, изплащането на издръжка за предходен период и наличието на малолетно дете. Факти и обстоятелства, за наличието на които безспорно е знаел.

Деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от неизбежното не плащане на издръжката. Деянието съставлява престъпление и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Налице е квалифициращият признак повторност, тъй като И. е извършила престъплението предмет на настоящето наказателно производство, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за извършено от същата през периода месец август 2018г.-месец декември 2020г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

За извършеното от Ц. Г. И. деяние законът е предвидил наказание до две години лишаване от свобода или “Пробация”, както и “Обществено порицание”.

Подбуда за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата и незачитане нормите на правото, които регулират родителските задължения, както и незачитане на влезлите в сила съдебни актове.

Предвид факта на изплащане на дължимата издръжка за процесния период от страна на подсъдимата Ц. И. до постановяване на присъдата в настоящата инстанция, както и липсата на настъпили каквито и да е вредни последици за пострадалата съдът на основание чл.183, ал.3 от НК не я наказа.

Обстоятелството за платената дължима издръжка се установява от показанията на разпитания свидетел М. Д.. Не се установи и настъпването на вредни последици за детето.

При постановяване на своята присъда, съдът съобрази съдебната практика по Решение№52 от 02.02.1972г. на ВС; Решение №310/29.05.1970г. на ВС, обобщени като съдебна практика в Решение №2 от 02.02.1970г. по н.д.

№1 /70, ОСНК на ВС и продължилата съдебна практика според решение №517/13.01.2010г. на ВКС по н.д. №557/2008г. Според тази съдебна практика, приложената от настоящия съд разпоредба на чл.183, ал.3 от НК не може да намери приложение за случаите на ал.4 на същия член. Застъпена е тезата, че основната идея на законодателя залегнала в чл.183, ал.3 от НК е да насърчи по – бързото изплащане на закъснелите издръжки, както и да се намали броя на случаите, които осъществяват престъпните състави на ал.1 и ал.2 на чл.183 от НК.

Според цитираната практика, ако се приеме, че привилегирования състав на ал.3 на чл.183 от НК има приложение и за ал.4, то това би означавало противоречие с идеята и отношението на законодателя към 3 рецидива, който е по-високо обществено опасно престъпление и винаги е и по-тежко наказуемо от първото провинение. В полза на това тълкуване според съдиите е и систематическото подреждане на алинеите в тълкувания текст, защото ал.3 се намира след ал.1 и ал.2 на чл.183 от НК, които съдържат и основните престъпни състави на това престъпление, а не след ал.4 по която се наказват повторните деяния.

Настоящият съдебен състав не е съгласен с така постановената практика. Според Решение №784/31.12.1969г. по н.д.№753/1969г. на I-во н.о. по протест на Главния прокурор е образувано цитираното дело и решението на съда е, че когато едно лице се съди по чл.183, ал.4 от НК за повторно неизплащане на издръжка и ако същото при първото осъждане не се е възползвало от разпоредбата на ал. 3 на същия текст /какъвто е и настоящия случай/, то ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция при повторното съдене, изпълни задължението си, то може да се ползва от разпоредбата на ал.3 от чл.183 от НК.

Аргументите застъпени в цитираното решение се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно, че от употребата на израза повторно, последното изречение на ал.3 на чл.183 от НК не може да се прави извода, че същата алинея няма да намери приложение при повторно съдене на едно лице за неизплащане на издръжка, ако то при първото не се е възползвало от разпоредбата на ал.3 на чл.183 от НК.

Съдът счита, че ал.4 на чл.183 от НК е само квалифициран състав по основния състав на чл.183, ал.1 и ал.2 от НК и само факта, че същата алинея е поставена след ал.3 не дава основание да се приеме, че тази алинея няма да намери приложение при повторно съдене на едно лице за неизплащане на издръжка. Ако това е била идеята на законодателя, то изразът, който би следвало да бъде употребен в ал.3, изр. последно на чл.183 от НК, не би бил „повторно“, а повторност.

Целта на законодателя е била след като един подсъдим се е възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, той да няма право повторно да се възползва от тази привилегирована разпоредба. Именно така би се стимулирало плащането на дължимата издръжка, а не както се твърди в цитираната практика, че прилагането на ал.3 на чл.183 от НК е недопустимо в случаите на повторност – ал.4, защото така няма да се насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки. Напротив досега с правосъдието след приложението на ал.4 на чл.183 от НК и при съответното запознаване с последващата наказателна отговорност при повторно такова деяние, би следвало да стимулира извършителите на това престъпление да изпълняват в срок задълженията си. Извършителите на престъплението по чл. 183, ал.1, ал.2 от НК,следва да бъдат лишени от гарантираното им от закона право на привилегировано приложение при наличието на предпоставките за това, единствено и само след като са се възползвали от това си право. Дерогиране на това им право, без изрична уредба в наказателния кодекс в този смисъл е 4 нарушаване на правата им.

С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 37 гр. Плевен, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА и прокурора Ю. Ал. Н. Ч. Ал. Ш. Д. Ив. М. като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Наказателно дело от общ характер № 20214430202333 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и Закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Ц. Г. И. - родена на *** г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, живуща в с. ***, ***, *** гражданин, с основно образование, неомъжена, не работи, осъждана, с ЕГН – **********, за ВИНОВНА в това, че през периода от месец януари 2021г. /вкл./ до месец октомври 2021г., включително, в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъдена с Решение №58/2019г. по гр. дело №6029/2018г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 01.02.2019г., да издържа свои низходящ *** Р.М.Д., родена на ***г., чрез нейния **** М. Н. Д., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски, всяка по 130 лева или всичко на обща стойност 1300 /хиляда и триста/ лева, като деянието е извършено при условията на повторност – престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като до приключване на съдебното следствие е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото дете.